Районен съд - Видин > Справки по дела > решение по гр.д. № 2597-2018


решение по гр.д. № 2597-2018


15-10-2019, 10:22 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №463
гр.Видин , 14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински  районен  съд,  гражданска колегия  в  публично  заседание на  дванадесети септември през две хиляди и  деветнадесета година , в състав:
                          Председател:Нина Николова
при секретаря   Красимира Илиева, като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело № 2597 по описа за 2018г., и за да  се произнесе взе предвид следното:
                 Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.422  ГПК.
  “ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски №114, етаж Мецанин, е предявило против   М.Г.М. с ЕГН: ********** ***, установителен иск за установяване на вземане в общ размер на 1357.87  лева,  представлаваща задължения по договор за кредит № 413158/30.07.2016г., сключен между ответника и  „Фератум България” ЕООД, вземанията по който договор са прехвърлени на заявителя, от които 700.00 лева главница, 94.50 лева договорна лихва за периода 29.08.2016г.- 25.02.2017г. , 32.87 лева мораторна лихва за периода 26.02.2017г.  - 17.05.2018г.  , 100.00 лева такси и 430.50  лева такса за  гаранция по кредитна сделка.
Поддържа се, че договорът е сключен във формата на електронен документ. Ответникът кандидатствал за кредит от 700.00 лева на 30.07.2016г. и бил одобрен.  В договора за кредит ответникът избрал обезпечение, предоставено от гарант –Фератум Банк ЕООД, което обезпечило изпълнението на задълженията на ответника по силата на сключен договор между ответника и гаранта. Падежът на последната вноска бил на 25.02.2017г., след която дата вземането станало изискуемо, погасено е от гаранта, с което дружеството Фератум Банк ЕООД е встъпило в правата на кредитора. С договор за цесия на 01.12.2017г. вземанията на гаранта са прехвърлени на ищеца.
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1364/2018г.на ВРС ,по което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
            Иска се Съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната страна наличието на вземане в посочените размери,  както и  да се присъдят разноските по развилото се заповедно производство и в настоящото производство.  
Ответникът в срока за отговор , чрез назначен особен представител,   е депозирал такъв.Оспорва се наличие на договор за заем, извършените прехвърляния на вземанията, като прехвърлени преди възникване на вземането, недействителност на договора, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, както и уведомяването на длъжника за извършените цесии.
На страните е указано служебно произнасяне от съда по действителността на клаузата в договора, предвиждаща заплащане на гаранция от ответника.
В качеството на трето лице помагач на страната на ищеца , по негово искане, е допуснато участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабириснт, ет.2, офис 4, ЕИК 203670940, по искане на третото лице.
Видинският районен съд, като взе предвид   твърденията и доводите на страните на страните и събраните в производството доказателства, намира за установено следното: Не се установява в производството , от събраните доказателства, сключването между ответника и „Фератум  България” ЕООД ,  на договор за паричен заем № 413158/30.07.2016г
Съгласно чл.18, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР / , при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по  чл.12, ал.1 от същия закон и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и  за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал.2 на чл.18 от ЗПФУР за  доказване  на електронни  изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис. Алинея 3 на същия текст предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В конкретния случай не са представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните , постигнато чрез договаряне, осъществено чрез средства за комуникация  от разстояние. В производството не се установи, че  ответникът, посредством електронната страница на заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем, предоставил е необходимата информация и се е съгласил да получи такъв. При наличие на облигационно правоотношение от вида договор за заем, в който случай  потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, следва да се  прилагат изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият договор се твърди ,че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по делото не се установиха електронни записи, от които се установява по безспорен начин , че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора, като  е спазено изискването за съхраняването му на траен носител. Съгласно чл.2  и 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не се установи, че е съставен. Съгласно Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев, постановено по реда на чл.290 ГПК, електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ ( чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК).  След като се договаря от разстояние , е невъзможно електронния документ да е едновременно електронно изявление и на двете страни. Съгласно чл.5 от ЗЕДЕП, адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. В настоящия казус не се установи по безспорен начин, че ответникът се е съгласил да получи изявлението в електронна форма, както и че е направил такова като страна по представения договор. Електронни документи в случая следва да са електронните  изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора, който е представен от ищеца на хартиен носител.
По делото е представена информация за заявка за кредит,  Общи условия на Фератум България ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние, Потвърждение за сключена цесия, Писмо до ответника без дата и без данни за връчване, Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 03.05.2019г.,   Договор за придобиване / Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г. , от които писмени доказателства обаче, не може да се направи заключение за наличието на волеизявления, изходящи от ответника, които нормите на ЗЕДЕП и ЗПФУР изискват да бъдат установени, за да се приеме за безспорно  сключването на договор от разстояние, нито за получаването на сумата от ответника.
Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните по договора, с която на обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало процесното правоотношение. Следователно, при липсата на предпоставките на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че дори действително да е попълнена електронна заявка за кредит, липсва представен съставен договор за кредит. Заявката не представлява саморъчно подписан  документ  и не се ползва  с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.  С доклада на делото съдът изрично е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже валидно възникнало правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние /договор за кредит/, сключен с ответника, както и договор за гаранция /поръчителство/.
При аргументираната по-горе доказателствена тежест за установяване на факта на постигнато между страните съгласие за сключване на договора, респ. за установяване на авторството на приложения по делото електронен документ, уговорените в договора условия не доказват пълно и главно обстоятелствата, касаещи възникване на облигационно отношение между страните, при положение, че по делото не се установява наличие на сключен договор между страните. Приетите по делото доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за постигнато между страните по договорите съгласие за сключване както на договор за кредит, така и на договор  за гаранция /поръчителство/.
На следващо място, по делото не са представени каквито и да било доказателства за това, че сумата, предмет на договора за кредит, действително е била реално предоставена на ответника по делото, което представлява елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД. 
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, релевантни по делото за сключени между страните валидни договори за кредит и гаранция посредством средствата за комуникация от разстояние при описаните условия, поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, респ. за плащане на претендираната лихва и такси по договорите. Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски .
 
               Воден от горното, Съдът
                                                             Р  Е  Ш  И:
  ОТХВЪРЛЯ предявеният от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски №114, етаж Мецанин , със законен представител   Тервел Янчев Кънчев, против М.Г.М. с ЕГН: ********** ***,  иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на М.Г.М. с ЕГН: ********** ВЗЕМАНЕТО на “ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски №114, етаж Мецанин , със законен представител Тевел Янчев Кънчев, в общ размер 1357.87  лева,  представлаваща задължения по договор за кредит № 413158/30.07.2016г., сключен между ответника и  „Фератум България” ЕООД, вземанията по който договор са прехвърлени на заявителя, от които 700.00 лева главница, 94.50 лева договорна лихва за периода 29.08.2016г.- 25.02.2017г. , 32.87 лева мораторна лихва за периода 26.02.2017г.  - 17.05.2018г.  , 100.00 лева такси и 430.50  лева такса за  гаранция по кредитна сделка, както и да бъдат присъдени разноските в производствата по ч.гр.д.№ 1364/18г. ВРС и 2597/2018г.на ВРС.
               Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
               РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Върни се назад