Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2018 (85)
Ноември 2018 (174)
Октомври 2018 (173)
Септември 2018 (42)
Август 2018 (59)
Юли 2018 (153)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 773-2015

                                                    Р Е Ш Е Н И Е № 384

 

                                            гр. Видин, 30.07.2015г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински районен съд гражданска колегия в публичното заседание на трети юли през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                                                                  Председател : Владимир Крумов

 

при секретаря Г. Н. и в присъствието на прокурора  ........................................ като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 773 по описа за 2015год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 128 от КТ, чл. 245, ал. 2 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ и евентуален иск по чл. 222 от КТ от П.И.П., ЕГН **********,***, против „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3. Твърди се от ищеца, че с ответната страна били в трудово правоотношение като ищецът заемал длъжността „автомеханик”. Сочи се, че със заповед № 20 от 09.03.3015г. на ответната страна било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Ответната страна не е заплатила на ищеца трудово възнаграждение в пълен размер за периода от 01.08.2014г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 10.03.2015г., както и обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ, чл. 220 от КТ и чл. 222 от КТ. Сочи се, че процесната заповед е незаконосъобразна поради въведените възражения : липсва съгласие от Инспекция по труда и синдикалните органи, тъй като служителите на ответника са били в законна стачка, както и липсва подбор. Иска се от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за незаконно уволнението и бъде отменена атакуваната заповед, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, ответникът да заплати на ищеца сумите в размер както следва : 6 080,49лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за процесния период, сумата от 197,92лв. обезщетение за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение, сумата от 1 097,10лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, сумата от 4 240,00лв. представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 10.03.2015г. до 10.07.2015г., сумата от 954,00лв. обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ и при условие на евентуалност на иска по чл. 222 от КТ за сумата от 886,91лв., ведно със съответните законни лихви считани от предявяване на исковете до окончателното издължаване. Иска постановяване на предварително изпълнение на решението. Иска направени разноски по производството.

            Ответната страна не е подала писмен отговор. Представител не се е явил в откритото съдебно заседание.

            По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

            Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна :

Страните са били в трудово правоотношение, по силата на което, ищецът е изпълнявал длъжността „автомеханик”. С уведомление изх. № 1 / 20.02.2015г. от работниците и техния представител до работодателя за провеждане на стачка, получено от ответника на 24.02.2015г., последния е уведомен, че от 05.03.2015г. ще бъдат предприети ефективни стачни действия, като стачката е безсрочна. Със Заповед № РД - № - 02 – 11 – 162 / 06.03.2015г. Община Видин е разрешила провеждане на мероприятия по ЗСММ всеки ден считано от 09.03.2015г. до 13.03.2015г. в часовете от 12.00часа до 13.00часа. Ищецът е дал съгласието си за провеждане на ефективни стачни действия поради неизпълнение на споразумение от 13.01.2015г. Със Заповед № 20 / 09.03.2015г. на ответната страна трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 09.03.2015г. На 16.03.2015г. и 17.03.2015г. Дирекция „Инспекция по труда” гр. Видин е извършила проверка по спазване на трудовото законодателство на ответника. С протокол за извършена проверка изх. № ПР.011839/23.03.2015г. Дирекция „Инспекция по труда” гр. Видин е констатирала нарушения : прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ на посочени участници в стачните действия, сред които и ищецът, уволненията са извършени в нарушение на законово установени забрани – забрана за локаут по чл. 20 от ЗУКТС, наличие на масово уволнение без предварително уведомяване на съответното поделение на Агенцията по заетостта. 

            В заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице, след запознаване с данните по делото и справка в счетоводството на ответника, е определило размера на исковите суми след приспаднат данък по ЗДДФЛ и съответните удръжки.

            Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат.

            При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна :

Относно основателността на исковете :

Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е основателен. Неоснователно е възражението на ищеца за незаконосъобразност на атакуваната заповед поради липса на съгласие на синдикалните органи и органите на Инспекция по труда, съответно неспазване на процедурата при масови уволнения. Правото на информация и консултации в случаи на масово уволнение, предвидено в чл. 130а от КТ, не е обезпечено. Това не обуславя незаконност на уволнението, а административнонаказателна отговорност за нарушения на трудовото законодателство неспазването на разпоредбите на чл. 130 и чл. 130а КТ.

Уволнението се явява незаконосъобразно, поради нарушение на процедурата за подбор. Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване в щата, поради което упражняването на субективното право на работодателя на подбор е задължително. Моментът, към който се преценява дали правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение съществува и дали е надлежно упражнено, е отправяне на предизвестието за прекратяване на трудовия договор. Към този момент се преценява правото и към този момент следва да се преценява дали е валидно упражнено. В настоящия случай предизвестие до ищеца не е отправяно, като моментът на преценка е издаване на атакуваната заповед. При това положение уволнението се явява незаконосъобразно, тъй като към момента на издаване на атакуваната заповед, не се доказа да е извършен подбор в предприятието. 

         С оглед  изложените по - горе съображения и предвид факта, че тежестта на доказване законността на уволнението пада върху работодателя, не се доказа по убедителен и категоричен начин, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно при спазване изискванията на  чл. 329 от КТ поради което, Съдът намира, че процесната заповед ще следва да бъде отменена. 

           Основателността на иска за отмяна обуславя и основателността на присъединения иск за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението.

            По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за исковия период, същият е частично основателен в размер на 3 816,00лв. за исковия период, след приспадане на данък по ЗДДФЛ в размер на 10 %. Обезщетението по този текст се включва в облагаемия доход, съгласно чл. 24 от ЗДДФЛ, поради което на ищеца следва да се присъди обезщетение след приспадане на съответния данък. След прекратяването на трудовия договор, ищецът не е работел по трудово правоотношение и е търпял вреди от незаконното уволнение. В останалата част за претендирания размер искът е неоснователен.

Искът за заплащане на трудовото възнаграждение за процесния период е основателен за сумата претендирана от ищеца. Същият е полагал труд и работодателят дължи заплащането му.

Незаплащането на трудовото възнаграждение е довело до забава на работодателя, поради което той дължи обезщетение за забавата.

По отношение на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ същият е  основателен за сумата установена от вещото лице – 1 097,10лв. след приспаднат ДДФЛ. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да претендира реалното ползване на отпуска - Решение № 104 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 860/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска,  Решение № 174 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров,  Решение № 271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова.

Искът по чл. 220, ал. 1 КТ, при положение, че е предявен при условията на кумулативност, с оглед предмета на претенцията по чл.344 от КТ,  е недопустим, тъй като липсва интерес от търсената защита. Искът по чл. 220 от КТ предполага законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношението и не може да се  съединява кумулативно с иска за установяване незаконност на уволнението.

Искът по чл. 222 КТ е предявен като евентуален и с оглед уважаването на иска по чл. 344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 от КТ, съдът не дължи произнасяне.

По реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение на настоящето решение в частта му на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение за работа, като искането в останалата част следва да се отхвърли като неоснователно.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати държавна такса по всеки от уважените искове в общ размер на 655,86лв., както и възнаграждение за вещо лице в размер на 80,00лв.

Ответната страна следва да заплати на ищеца разноски за адвокат в общ размер на 400,00лв.

           Воден от горното, Съдът          

                                

                                                        

Р Е Ш И :      

                  

Признава за незаконно уволнението и отменя Заповед № 20 / 09.03.2015г. на управителя на „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3.

Възстановява П.И.П., ЕГН **********,***, на заеманата преди уволнението длъжност : „автомеханик” в „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3.

Осъжда „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3, да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 3 816,00лв., представляваща обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 10.03.2015г. до 10.07.2015г., през което време П.И.П., ЕГН **********,***, е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 17.04.2015г. до окончателното издължаване, като в останалата част на иска до пълния претендиран размер, отхвърля иска като неоснователен.

Осъжда „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3, да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 6 080,49лв. представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода месеци август, септември, октомври, ноември, декември на 2014г., януари, февруари до 09.03.2015г., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 17.04.2015г. до окончателното издължаване.

Осъжда „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3, да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 197,92лв. обезщетение за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко вземане до предявяване на иска – 17.04.2015г.

Осъжда „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3, да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 1 097,10лв. представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска – 17.04.2015г. до окончателното издължаване.

Оставя без разглеждане предявения от П.И.П., ЕГН **********,***, против „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3, иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 954,00лв. ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, като недопустим и прекратява производството по делото в тази част на иска по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Осъжда „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3, да заплати на П.И.П., ЕГН **********,***, сумата от 400,00лв. разноски по производството.

 Осъжда „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3 да заплати в полза на Районен съд гр. Видин сумата от 655,86лв. за държавна такса.

Осъжда „ТИТАН – АС” ЕООД, ЕИК : 121317720, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, бул.”България” № 111, комплекс „Ембаси Суитс”, сграда А, ет. 3, да заплати в полза на Районен съд гр. Видин сумата от 80,00лв. за възнаграждение за вещо лице.

 Постановява предварително изпълнение на настоящето решение в частта на присъденото трудово възнаграждение и обезщетение за работа по чл. 225, ал. 1 от КТ, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.  

  

                                                                                                                                                                                                                    Районен съдия :

Версия за печат
Свързани страници