Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (84)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (153)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 431-2015

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

    гр.В., 22.06.2015 г.

 

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публичното заседание на  осми юни през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                                            Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря П. Й. като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело №.431 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 Делото е образувано по искова молба от Р.С.М. от гр. В., чрез адв. Т.К. ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 1 от КТ, чл. 215 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищеца  произтичат от  възникнало  трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 14 от 08.09.2014г., изменен с допълнително споразумение № 27 от 30.12.2014г.  Поддържа, че не са му изплатени дължимите трудови възнаграждения за м. септември и м. ноември 2014г., както и командировъчни пари за задгранична командировка.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото трудово възнаграждение за м. септември и м. ноември 2014г. в общ размер от 460.76 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска в съда до окончателното плащане, лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. септември 2014г. в размер на 8.71 лева за периода от 01.10.2014г. до 12.03.2015г., лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. ноември 2014г. в размер на 7.63 лева за периода от 01.12.2014г. до 12.03.2015г.,  сумата от 2508.00 евро или левовата равностойност от 4905.22 лева – дължими командировъчни пари, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска в съда до окончателното плащане, както и сумата от 39.05 лева – лихва за забава върху дължимите командировъчни пари за периода от 13.02.2015г. до 12.03.2015г.

Ответното дружество  в подадения отговор, чрез законния си представител, е заявило, че не оспорва  исковите претенции по отношение на претендираната главница за неплатено трудово възнаграждение за месеците септември и ноември 2014г., не оспорва претенцията за дължими командировъчни пари в размер на 2508.00 евро. Оспорени са исковите претенции за законна лихва, като по отношение на лихвата за забава върху неплатените трудови възнаграждения е оспорен момента, от който се претендира. По отношение на лихвата за забава върху командировъчните пари е направено оспорване като недължима поради липса на покана.

По делото са събрани писмени доказателства.

 С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

            Страните се намират в трудово правоотношение по силата на срочен договор, като ищецът работи при ответника на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози”, видно от трудов договор № 14 от 08.09.2014г. и допълнително споразумение от 30.12.2014г.

Уговореното месечно възнаграждение е в размер на 185 евро, което се изплаща по левова равностойност по централния курс на БНБ.

От представеното извлечение от ведомости за работна заплата изх. № 065/12.02.2015г., се установява, че ищецът има да получава от ответника сумата от 191.98 лева за м. септември 2014г., сумата от 268.78 лева за м. ноември 2014г. и сумата от 2 508 евро – неплатени суми за командировки.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира  предявените искове с правно основание чл.128 от КТ, чл. 215 от КТ  за основателни и доказани.

Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща  възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът  не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове за процесния период, а в негова тежест е да стори това. От представеното извлечение от ведомостите за работни заплати, изходящо от ответника се установява, че на ищеца не са изплатени и командировъчни пари, като е посочен  размерът на дължимите трудови възнаграждения и командировъчни. До приключване съдебното дирене, ответникът  не ангажира доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца.

При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 191.98 лева, неплатен остатък от трудово възнаграждение  за м. септември 2014г., сумата от 268.78 лева – неплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2014г., както и сумата от 2 508 евро, равняващи се на 4905.22 лева– неплатени суми за командировки.

С оглед основателността на исковите претенции за заплащане на главниците, основателен се явява и предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху неплатените трудови възнаграждения.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Вътрешни правила за работна заплата на ответното дружество, индивидуалната работна заплата се изплаща един път до 30-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен труда. При това положение, ответникът е следвало да заплати дължимото трудово възнаграждение за м. септември 2014г. в срок до 30.10.2014г., а за м. ноември 2014г. е следвало да заплати в срок до 30.12.2014г. , като след тези падежи, ответникът е изпаднал в забава. Поради това, лихвата за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. септември 2014г.  ще следва да се изчисли не както е посочил ищецът, считано  от 01.10.2014г. , а от 31.10.2014г.  или за периода от 31.10.2014г. до 12.03.2015г. лихвата за забава върху главницата от 191.98 лева, изчислена чрез програмен продукт Апис,  възлиза на сумата от 7.11 лева, до който размер искът ще следва да бъде уважен. Лихвата за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за м. ноември 2014г.  ще следва да се изчисли не както е посочил ищецът, считано  от 01.12.2014г. , а от 31.12.2014г.  или за периода от 31.12.2014г. до 12.03.2015г. лихвата за забава върху главницата от 268.78 лева, изчислена чрез програмен продукт Апис,  възлиза на сумата от 5.38 лева, до който размер искът ще следва да бъде уважен.

Неоснователна се явява претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава върху  командировъчните пари  за периода от 13.02.2015г. до 12.03.2015г. в размер на 39.05 лева. В КТ липсва законова разпоредба, която да определя датата на падежа на командировъчните пари, поради което и липсва основание за присъждане на обезщетение за забава до датата на получаване на поканата, която в случая е датата на предявяване на иска. Присъждане на обезщетение за забава е предвидено в чл. 245, ал.2 от КТ единствено за трудовото възнаграждение. / Решение № 73 от 13.04.2012г. по гр.д. № 124/2012г. на ВОС/.  Поради горното, исковата претенция на ищеца в тази част ще следва да се отхвърли като неоснователна.

 

 

 

 

 

 

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да  бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 296.21 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  399.71 лева, съобразно уважената част от исковете.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

   Воден от горното , Съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  „С.” АД, клон В. с ЕИК *************с адрес: гр. В., Северна промишлена зона, представляван от М. И. Р. - управител да заплати на Р.С.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, кантора 7 сумата от 460.76 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за месеците септември и ноември 2014г., както и сумата от 2508.00 евро равняващи се на  4905.22 лева – неплатени командировъчни пари, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска в съда – 12.03.2015г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА  „С.” АД, клон В. с ЕИК ************* с адрес: гр. В., Северна промишлена зона, представляван от М. И. Р. - управител да заплати на Р.С.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, кантора 7 сумата от 7.11 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение от 191.98 лева за м. септември 2014г. за периода от 31.10.2014г. до 12.03.2015г., като искът  над присъдената сума до пълния претендиран размер до 8.71 лева и за периода от 01.10.2014г. до 30.10.2014г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА  „С.” АД, клон В. с ЕИК ***************** с адрес: гр. В., Северна промишлена зона, представляван от М. И. Р. - управител да заплати на Р.С.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, кантора 7 сумата от 5.38 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение от 268.78 лева за м. ноември 2014г. за периода от 31.12.2014г. до 12.03.2015г., като искът  над присъдената сума до пълния претендиран размер до 7.63 лева и за периода от 01.12.2014г. до 30.12.2014г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.С.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, кантора 7 против „С.” АД, клон В. с ЕИК ************* с адрес: гр. В., Северна промишлена зона, представляван от М. И. Р. – управител иск за заплащане на лихва за забава в размер на 39.05 лева за периода  от 13.02.2015г. до 12.03.2015г. върху главницата от 2508.00 евро, равняващи се на  4905.22 лева – неплатени командировъчни пари, като неоснователен.

ОСЪЖДА „С.” АД, клон В. с ЕИК ************* с адрес: гр. В., Северна промишлена зона, представляван от М. И. Р. – управител да заплати на Р.С.М. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, кантора 7 сумата от 399.71 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „С.” АД, клон В. с ЕИК ************* с адрес: гр. В., Северна промишлена зона, представляван от М. И. Р. – управител да заплати по сметка на ВРС сумата от 296.21 лева - държавна такса.

 

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение, командировъчни пари и лихви.

  Решението подлежи на въззивно обжалване  пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Версия за печат
Свързани страници