Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (76)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (157)
Септември 2019 (43)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 105-2015

        Р Е Ш Е Н И Е № 242  

       /неприсъствено/

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. В., 18.06.2015г.

 

               В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми май, през две хиляди и петнадесета година в, състав:              

                                                                  Председател : Тодор Попиванов          

при секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр.Дело № 105 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Делото е образувано по искова молба от Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Т. АС” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.„Б.”***, комплекс „Е. С.”, Сграда *, ет.*, представлявано от И. И..

 Предявени са искови претенции с правно основание чл.128, ал.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.220 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: наличието на прекратено трудово правоотношение между страните и неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 01.05.2014г. до 09.09.2014г. от ответника „Т. АС” ЕООД – гр.С., неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

  Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите:

  1. 2305.68 лева – неизплатено на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.05.2014г. до 09.09.2014г., ведно с лихва за забава в размер на 110.31 лева, считано от 20 – то число на месеца, следващ месеца на плащане до завеждане на исковата молба – 21.01.2015г., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска -  21.01.2015г. до окончателното издължаване;

  2. 272.07 лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2014г., ведно с лихва за забава в размер на 10.23 лева, считано от 09.09.2014г. до завеждане на исковата молба – 21.01.2015г., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска -  21.01.2015г. до окончателното издължаване;

  3. 585 лева, представляваща обезщетение по чл.220 от КТ за не спазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, ведно със законната лихва;

  4. 200.59 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от датата на постъпване на работа  - 10.03.2014г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 09.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска -  21.01.2015г. до окончателното издължаване;

  Представени са писмени доказателства. Претендират се разноските по производството. Иска се постановяване на предварително изпълнение на решението.

  В срока за отговор на исковата молба ответникът не е подал отговор на исковата молба. Поради това не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

  Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество и че то е прекратено на посоченото правно основание; че е налице твърдяния неизползван платен годишен отпуск, изпадането на ответника в забава, както и размера на претендираните главници и лихви за забава върху тях и че в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми на ищеца, в случай, че е налице това обстоятелство.

  Вещото лице по допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно – икономическа експертиза е дало заключение, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за исковия период, след направените удръжки е в размер на 2305.68 лева; лихвата за забава върху трудовото възнаграждение - 110.31 лева; обезщетението за 10 дни платен годишен отпуск – в размер на 272.07 лева и лихвата за забава върху него – в размер на 10.23 лева, а обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ – в размер на 585 лева, обезщетението за извънреден труд – в размер на 200.59 лева за претендирания период;

  В съдебно заседание ищецът е поискал и съдът е допуснал изменение на размера на исковите претенции, които да се считат за предявени в размерите, посочени от вещото лице.

               В съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК.

    Съдът, като разгледа постъпилата искова молба и взе предвид направеното искане, намира, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение. Налице са кумулативно предпоставките по чл.238 от ГПК: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Със съобщението, изпратено до ответника е връчен препис от исковата молба и доказателствата, указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и с оглед на представените с исковата молба писмени доказателства и заключението на вещото лице, установяващи размера на исковите претенции, исковете се явяват вероятно основателни, с изключение на иска по чл.220, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, тъй като от трудовия договор е видно, че трудовото правоотношение между страните е сключено със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на работа – 10.03.2014г., с правото последният да го прекрати без предизвестие, което е сторил на 08.09.2014г. със Заповед № 51/08.09.2014г., както и искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, за времето от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предявяване на иска, тъй като по делото липсват доказателства за наличието на покана от страна на работника, поради което тези искове са вероятно неоснователни.  

   На основание чл.239, ал.2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

   На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се пресъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на 1202,26 лева.

   На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на съда разноските по делото – общо 292,23 лева за дължима се държавна такса и 140 лева за вещо лице.

   Мотивиран от горното, Съдът

 

                                              Р   Е   Ш   И   :

 

 ОСЪЖДА „Т. АС” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.„Б.” 111, комплекс „Е. С.”, Сграда *, ет.*, представлявано от И. И., да заплати на Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми, дължими по прекратено на трудово правоотношение между страните по трудов договор № 15, сключен на 06.03.2014г.:

1. 2305.68 /две хиляди триста и пет лв. и шестдесет и осем ст./ лева – неизплатено на ищеца трудово възнаграждение за периода от 01.05.2014г. до 09.09.2014г., ведно с лихва за забава в размер на 110.31 /сто и десет лв. и тридесет и една ст./ лева, считано от 20 – то число на месеца, следващ месеца на плащане до завеждане на исковата молба – 21.01.2015г., и ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска -  21.01.2015г. до окончателното издължаване;

2. 272.07 /двеста седемдесет и два лв. и седем ст./ лева – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска -  21.01.2015г. до окончателното издължаване;

3. 200.59 /двеста лв. и петдесет и девет ст./ лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от датата на постъпване на работа  - 10.03.2014г. до прекратяване на трудовото правоотношение – 09.09.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска -  21.01.2015г. до окончателното издължаване;

  ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Т. АС” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.„Б.”***, комплекс „Е. С.”, Сграда *, ет.*, представлявано от И.И., иск за заплащане на сумата в размер на 585 лева, представляваща обезщетение по чл.220 от КТ за не спазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, ведно със законната лихва, както и искът за заплащане на лихва за забава върху обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, за времето от прекратяване на трудовото правоотношение до датата на предявяване на иска.

  ОСЪЖДА „Т. АС” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.„Б.”***, комплекс „Е. С.”, Сграда *, ет.*, представлявано от И.И., да заплати на Л.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска, в размер на 1202,26  /хиляда двеста и два лв. и двадесет и шест ст./ лева.

 ОСЪЖДА „Т. АС” ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район Т., бул.„Б.”***, комплекс „Е. С.”, Сграда *, ет.*, представлявано от И. И., да заплати на РС – В., Държавна такса върху уважената част от иска в размер на 292,23 /двеста деветдесет и два лв. и двадесет и три ст./ лева и разноски за вещо лице в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева.

                             

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

Версия за печат
Свързани страници