Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2329-2014

                                                   Р Е Ш Е Н И Е № 220

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. В., 15.06.2015г.

 

            В.ският районен съд, гражданска колегия, трети граждански състав, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:                 

 

Председател : Милена Стоянова        

 

при секретаря Д.Ж., като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 2329 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от В.Н.В. от гр. В., чрез адв. В. Б. ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание  чл.224, ал.1 от КТ, чл. 222, ал. 3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Претенциите на ищцата  произтичат от  възникнало  трудово правоотношение с ответника. Посочва се, че ищцата е работила при ответника  на длъжност „счетоводител  касиер” по трудов договор № 8/13.10.2000г. до 17.04.2014г., когато със Заповед № 9/17.04.2014г. трудовото й правоотношение е прекратено поради навършване на пенсионна възраст. Поддържа, че ответникът е останал да й дължи обезщетение  за  неползван платен годишен отпуск, както  и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 работни заплати.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати  обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. в размер на 668.80 лева, обезщетение при пенсиониране в размер на 6 брутни заплати в общ размер от 4224.00 лева, както и лихва за забава върху това обезщетение в размер на 200.00 лева, считано от 17.04.2014г. до 03.12.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на иска в съда до окончателното плащане.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба не е оспорил наличието на твърдяното трудово  правоотношение, както и че същото е прекратено. Оспорил е претенциите по основание и размер, като е посочил, че претендираните суми са изплатени, а по отношение на претенцията за лихва за забава е навел доводи, че същата се дължи след покана, като в случая такава липсва от ищцата.

С протоколно определение от 18.05.2015г. по искане на ищцата, чрез нейния процесуален представител съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на исковете като същите се считат предявени за сумата в общ размер от 4507.04 лева, а искът  за лихва за забава се счита предявен за сумата от 234.86 лева.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава.

 С оглед данните по делото, Съдът намира за установено следното:

 Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение, като ищцата е работила в ответното дружество на длъжност „счетоводител касиер” до 17.04.2014г., когато със заповед № 09/17.04.2014г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ.  В заповедта е посочено на ищцата да се изплати обезщетение за неползван отпуск за 2013г. – 10 дни и за 2014г. – 9 дни или общо 19 дни в размер на 668.80 лева, както и обезщетение  по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни работни заплати – 4224.00 лева, поради това, че служителят е придобил право на пенсия

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, която Съдът възприема като обективно и компетентно изготвена, е посочило, че  със Заповед от 17.04.2014г. е прекратено трудовото  правоотношение на ищцата, поради навършване на пенсионна възраст и от същата дата – 17.04.2014г. ответното дружество е сключило с нея нов трудов договор.

В основното заключение е посочено, че за процесния период практика в дружеството е работните заплати да се изплащат с РКО на различни дати на отделните лица, а на други чрез банкови преводи. Според заключението, чрез два банкови превода  от 30.05.2014г. на ищцата са  изплатени следните суми:

- сумата от 550.00 лева-   по прекратения договор  от 17.04.2014г.

- сумата от 193.16 лева – по новия сключен договор от 17.04.2014г.

С РКО от 18.07.2014г. на ищцата е изплатена сумата от 100.00 лева с основание – РЗ м. 04.2014г. или общо преведени и изплатени са 843.16 лева. Тези факти не са оспорени от ищцата и са безспорно установени по делото.

В основното заключение вещото лице е посочило, че във ведомостта за м. април 2014г. ищцата фигурира на две места – по прекратения договор и по новия договор, като начисленията й са, както следва:

По прекратения договор:

12 работни дни ОЗ – 330.00 лева

28% проф. опит –         92.40 лева

Обезщ.чл. 222, ал. 3 КТ – 4224.00 лева

Обезщ.чл. 224, ал. 1 КТ – 668.80 лева или общо начисления – 5315.20 лева, като след направените удръжки в общ размер от 158.16 лева чистата сума за получаване е 5157.04 лева.

По новия трудов договор, който не е предмет на настоящото дело чистата сума за получаване   за м. април 2014г. е в размер на 193.16 лева и тази сума е получена от ищцата с банков превод от 30.05.2014г.

При това положение, от чистата сума за получаване 5157.04 лева следва да се приспадне платената с банков превод сума от 550.00 лева и платената с РКО сума от 100.00 лева или дължимият остатък на ищцата е в размер на 4507.04 лева, съгласно допълнителното заключение на вещото лице / 5157.04 лева – 650.00 лева =4507.04 лева/.

В допълнителното заключение вещото лице е коригирало данните относно извършеното плащане на ищцата, като е посочило, че ищцата като счетоводител – касиер е  извършвала плащане на трудови възнаграждения на трети лица чрез разходни касови ордери, но неправилно е издавала ордерите на свое име, без да посочва името на лицето, на което плаща, както и основанието за плащане.  Според вещото лице, сумите, за които са издавани РКО обаче съвпадат с дължимите суми по ведомостта на лицата, на които са изплащани, т.е. извън посочените по –горе два РКО, изплатени на ищцата, с останалите такива описани в заключението на вещото лице е извършено плащане на дължими суми на трети лица, а не на ищцата.  

При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено със Заповед № 09/17.04.2014г., считано от 17.04.2014г. Не е спорно, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж  и възраст и има право на  обезщетение, съгласно чл. 222, ал. 3 от КТ.  От направеното отбелязване в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е видно, че  й се дължат 6 брутни работни заплати поради отработени повече от 10 години при работодателя. Не е спорно, че на ищцата се дължи и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2013г. и 2014г. за общо 19 дни. Дължимите суми са отразени в заповедта за прекратяване и са  начислени  във ведомостите за заплати при ответника за м. 04.2014г. Спорно е, платени ли са.

Предвид факта, че във ведомостта е направено общо начисление на заплата за м. 04.2014г., обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ  и отразената чиста сума за получаване е 5157.04 лева, а  за извършеното частично  плащане в общ размер от 650.00 лева, не е посочено конкретно основание / заплата или някое от обезщетенията/, съдът намира, че на ищцата ще следва да се присъди  остатъкът в общ размер от 4507.04 лева, представляващ дължими обезщетения по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ.  По начина, по който е водено счетоводството на ответното дружество и издаваните разходно оправдателни документи не може да се установи от дължимата сума колко е неплатената сума за всяко едно от обезщетенията, но това обстоятелство не следва да рефлектира негативно в правната сфера на ищцата, тъй като същата е изправна страна в съществувалата трудово правна връзка.

Неоснователно е възражението на ответника, че на ищцата са изплатени тези обезщетения чрез издавани РКО. От допълнителното заключение на вещото лице, се установи, че ищцата е издавала РКО в качеството на касиер счетоводител за дължими суми на работещи лица при ответника, но неправилно ги е оформяла. В тежест на ответника е да проведе главно и пълно доказване на твърдението, че претендираните суми са платени на ищцата. Такива доказателства по делото не се ангажираха.

Предвид уважаване на главните искове, основателни и доказани се явяват и исковете  с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното издължаване.

Неоснователна се явява претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава върху  обезщетениетопо чл. 222, ал. 3 от КТ, считано от 17.04.2014г. до подаване на исковата молба в съда. В КТ липсва законова разпоредба, която да определя датата на падежа на дължимите обезщетения, поради което и липсва основание за присъждане на обезщетение за забава до датата на получаване на поканата, която в случая е датата на предявяване на иска. Присъждане на обезщетение за забава е предвидено в чл. 245, ал.2 от КТ единствено за трудовото възнаграждение. / Решение № 73 от 13.04.2012г. по гр.д. № 124/2012г. на ВОС/.  Поради горното, исковите претенции на ищцата в тази част ще следва да се отхвърлят като неоснователни.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете  за вещо лице  в размер на 114.06 лева, както и да бъде осъден да заплати държавна такса в общ размер  от 180.28 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе и разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 712.85 лева.

Ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но по делото не са ангажирани доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

        ОСЪЖДА  „ДКЦ – 1 В.” ЕООД с ЕИК 105506230, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„Х. А.”, № 29, представлявано от С. В. Й.  да заплати на В.Н.В. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, партер сумата от 4507.04 лева, представляваща неплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца по чл. 222, ал. 3 от КТ и неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск общо 19 дни за 2013г. и 2014г. по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на иска в съда – 03.12.2014г.  до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Н.В. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, партер против „ДКЦ – 1 В.” ЕООД с ЕИК 105506230, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„Х. А.”, № 29, представлявано от С. В. Й.  иск  за сумата в общ размер от 234.86 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ  за периода от 17.04.2014г. до 03.12.2014г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ДКЦ – 1 В.” ЕООД с ЕИК 105506230, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„Х. А.”, № 29, представлявано от С. В. Й.  да заплати на В.Н.В. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, партер сумата от 712.85 лева -разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ДКЦ – 1 В.” ЕООД с ЕИК 105506230, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.„Х. А.”, № 29, представлявано от С. В. Й.    да заплати по сметка на ВРС  държавна такса и разноски за вещо лице общо в размер на 294.34 лева.

 ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта на присъденото  обезщетение.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                  

     РАЙОНЕН СЪДИЯ :    М.С.

Версия за печат
Свързани страници