Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1507-2014

Р Е Ш Е Н И Е  № 34

 

                                              гр. В., 26.02.2015г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

В.ският районен съд, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                                                                       Председател : Владимир Крумов

                                                                       Съдебни заседатели/Членове :

 

при секретаря Г. Н. и в присъствието на прокурора ................., като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1507 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД от ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., „А” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., „Е - *” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., против О. В..

Твърди се от ищците, че с определение на Окръжен съд гр. В. от 16.05.2014г. по н.ч. дело № 143 / 2014г. било допуснато обезпечение на бъдещ иск на ответника, с налагане на обезпечителни мерки, между които и запор на банковите сметки на ищците. С определение № 205 от 23.06.2014г. по в.н.ч. дело № 599 / 2014г. на Апелативен съд София обезпечението било отменено, издадената обезпечителна заповед от 16.05.2014г. била обезсилена и искането за обезпечение било оставено без уважение, като всички наложени обезпечителни мерки били отменени. Ищците били претърпели вреди, както следва : сумата от 5 000,00лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Апелативен съд София по обжалване на определението от 16.05.2014г. на Окръжен съд гр. В., заплатени от ищеца ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., сумите от 98,78лв., 15,21лв., 08,20лв., представляващи имуществени вреди претърпени съответно от ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., „А” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., „Е - *” ЕООД, ЕИК ******** гр. В. и изразяващи се в дължими суми при просрочие върху дължими осигуровки за периода от 16.05.2014г. до 23.06.2014г.

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумите, както следва : на ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., сумата от 5 000,00лв. и 98,78лв., на „А” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., сумата от 15,21лв., на „Е - *” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., сумата от 08,20лв., ведно със съответните законни лихви считани от предявяване на исковете до окончателното издължаване, които суми са обезщетение за претърпени имуществени вреди. искат се разноски по производството.

Ответната страна е подала писмен отговор. Оспорва исковете. Твърди, че производството по следствено дело № 1 / 2013г. на Национална следствена служба не е приключило. Разноските по обезпечителното производство се присъждат при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по същество. Твърди за липса на причинна връзка. Иска разноски по производството.

По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като взе предвид исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна :

С определение № 52 от 16.05.2014г. по частно наказателно дело № 143 / 2014г. Окръжен съд гр. В., по искане на ответника, е допуснал обезпечение на бъдещ иск в досъдебно производство, като е наложил обезпечителни мерки, сред които и запор на банковите сметки на ищците. На 16.05.2014г. е издадена обезпечителна заповед, получена от ответника на същата дата. С определение № 205 / 23.06.2014г. по в. н. ч. дело № 599 / 2014г. Апелативен съд гр. София е отменил горното определение, оставил е без уважение молбата на ответника за обезпечаване на бъдещ иск, обезсилил е издадената обезпечителна заповед. ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В. е заплатил сумата от 5 000,00лв. за възнаграждение за адвокат за изготвяне на частна жалба против определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск. На 20.06.2014г. ответникът е предявил искове против ищците в Окръжен съд гр. В..

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение за размера на дължимите лихви при забава за плащане на данъчни и осигурителни плащания през исковия период.

Останалите събрани доказателства по делото не са необходими и като такива не следва да се обсъждат.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна :

Исковете са неоснователни. В чл. 403, ал. 1 от ГПК са посочени три отделни самостоятелни хипотези, при които допуснатото обезпечение на иска, представлява неоснователно засягане на правната сфера на ответника по иска, а именно, когато: искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено. Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението. Законодателят не е изключил правото на обезщетение за вреди, причинени от неоснователна или недобросъвестно потърсена защита на субективни материални права чрез изпълнително, исково и обезпечително производство. Извън хипотезите на чл. 403 от ГПК увреденият от обезпечението може да търси обезщетение от страната, инициирала обезпечителното производство, само, ако е действала при злоупотреба с права. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната иска обезпечение на бъдещ иск със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна. Упражняването на правото да се иска обезпечение на иск не изключва възможността да се претендират други вреди, включително и неимуществени по чл. 45 ЗЗД. Увреденият може да се удовлетвори по пътя на общия деликт при злоупотреба с право от ответника по иска - молител в обезпечителното производство.

В настоящия случай определението, с което е допуснато обезпечение е отменено по реда на инстанционния контрол. Предвид това отговорността на ответника не може да се търси по реда на чл. 403, ал. 1 от ГПК. Отговорността следва да се реализира по пътя на общия деликт.

Предявените искове са с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Това е така тъй като обезщетението за нанесена вреда от юридическо лице, каквото е ответната страна, може да се търси само по реда на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността е гаранционно – обезпечителна и безвиновна и се ангажира тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания за извършване на възложената му работа. Необходимо е лицето, на което е възложена една работа, да е извършило виновно деяние. Без вина на работника или служителя не може да съществува отговорност за юридическото лице, което е възложило работата. Искът е неоснователен. За да възникне отговорността на ответника е необходимо кумулативно наличие на предпоставките : вреди, причинени на пострадалия ищец от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, в настоящия случай подаване на молба за обезпечаване на бъдещ иск, вредите да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, както и наличие на причинна връзка между тях. Право на всички е да подават искания, жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Ето защо, не може да се ангажира отговорността на молителя в обезпечителното производство извън хипотезите на чл. 403 ЗЗД, дори когато молбата или исковата претенция се окажат неоснователни. Изключението е, когато страната е предприела съответните действия при злоупотреба с права - арг. чл. 3 от ГПК. По делото не се събраха доказателства ответникът да е направил искането за обезпечение при злоупотреба с право.

Относно вредите, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, съгласно т. 5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6/2012г. на ОСГК на Върховният касационен съд на Република България, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Предвид изхода на делото на направените от ищците разноски остават в тяхна тежест.

На ответникът следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размери, както следва 584,94лв. платимо от  ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, и в размер на по 300,00лв. платими от всеки един от останалите ищци, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Съдът

 

                                                           Р Е Ш И :

 

Отхвърля предявения от ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., против О. В., иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 000,00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,  ведно със законна лихва върху горната сума, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.

Отхвърля предявения от ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., против О. В., иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 98,78лв., представляващи дължима сума при просрочие върху дължими осигуровки за периода от 16.05.2014г. до 23.06.2014г., ведно със законна лихва върху горната сума, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.

Отхвърля предявения от „А” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., против О. В., иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15,21лв., представляващи дължима сума при просрочие върху дължими осигуровки за периода от 16.05.2014г. до 23.06.2014г., ведно със законна лихва върху горната сума, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.

Отхвърля предявения от „Е - *” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., против О. В., иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 08,20лв., представляващи дължима сума при просрочие върху дължими осигуровки за периода от 16.05.2014г. до 23.06.2014г., ведно със законна лихва върху горната сума, считана от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.

Отхвърля исканията на ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., „А” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., „Е - *” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., за присъждане разноски по производството, като неоснователни.

Осъжда ЕТ”С-* В. Б.” ЕИК ********, гр. В., да заплати на О. В. сумата от 584,94лв. разноски по производството за възнаграждение за юрисконсулт.

Осъжда „А” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., да заплати на О. В. сумата от 300,00лв. разноски по производството за възнаграждение за юрисконсулт.

Осъжда „Е - *” ЕООД, ЕИК ******** гр. В., да заплати на О. В. сумата от 300,00лв. разноски по производството за възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. В. в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.

 

                                  Районен съдия : / П /

Вярно с оригинала

Секретар:

Версия за печат
Свързани страници