Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 806-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E   №31

гр.Видин,20 .02. 2015г.

 

В  И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

               Видинският   районен   съд                        гражданска колегия      

 в  публичното  заседание   на  двадесет и втори януари

през две хиляди и петнадесета година           

в състав:

                                                       Председател : Нина Николова

 

при секретаря         М.П.        и в присъствието на      прокурора

като разгледа докладваното от съдията Николова    гр. дело № 806 по

описа за 2014 год. , и за да се произнесе взе предвид следното:

                Предявен е иск от И.Б.П. с ЕГН: ********** с адрес ***  против  Н.В.П. с ЕГН:**********  и адрес ***, с правно основание чл.45 ЗЗД.

                Твърди се от ищцата, че на 19.01.2014 година около 17.00 ч., извела кучето си, порода тибетски шпаньол, на разходка.Кучето е малко, около 5 кг, и било вързано на повод,дълъг около 1 метър. Слязла по стълбите, и на входа видяла куче, приличащо на порода „Хъски”. Последното скочило към кучето на ищцата, захапало го отгоре през  средата на тялото, вдигнало го нагоре, и започнало да го мята наляво-надясно и да го удря в земята.Опитала се да издърпа кучето си, успяла да го отскубне от захапката на другото куче, и го вдигнала нагоре.Хъскито скочило върху нея и я нахапало по ръцете. Тогава се появила ответницата- собственик на кучето, която го хванала и го издърпала към себе си. Ищцата се обадила на брат си, който я закарал ЦСМП Видин, където и оказали медицинска помощ. След това отишли във ветеринарна амбулатория, в която било назначено лечение на кучето на ищцата.Излага се, че получените ухапвания са причинили на ищцата продължителни и интензивни болки и страдания, пръстите и били подути и болезнени, както и създали битови неудобства, изразяващи се в невъзможност да върши ежедневните си битови и професионални задължения като фризьор.Поради болките и отока не можела да движи пръстите си, не трябвало и да мокри ръцете си, за да не са инфектират раните допълнително. Излага, че лечението и е продължило около месец. В резултат на травмата получила и посттравматично стресово разстройство, изпитвала панически страх при вида на куче по улицата. Същата не може вече да извежда сама кучето си от страх,че може да бъде нападната отново.Емоционални вреди са и нанесени и с оглед нанесените наранявания на домашния и любимец, които много трудно понесла.

                Иска от Съда да  постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания на стойност 1 250 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 19.01.2014г до окончателното издължаване. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът е отговорил в срока по чл.131 ГПК. Излага фактическа обстановка, различна от твърдяната от ищцата. Сочи, че разхождала своето куче, порода хъски с повод и ненадейно пред тях изскочило дребно кученце, което лаело и нападало хъскито. То реагирало, като повдигнало малкото куче,  в който момент се появила ищцата, която се хвърлила в краката на кучетата , крещейки.С това действие стреснала кучетата. Ответницата започнала да вика на ищцата да се махне , за да прекрати случката , но ищцата продължавала да крещи и да се навира между кучетата.Малкото куче ритало с лапи и ако е получила наранявания ищцата , то те били от нейното куче, и същата допринесла за нараняванията си, тъй като се държала неадекватно. Излага, че кучето на ищцата било без повод, ищцата не го наглеждала , а си говорела с друга жена, както и че малко куче нападало хъскито.

Моли да бъде отхвърлен иска.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушано е заключението на съдебно- медицински експертизи.

            Съдът, като взе предвид изложеното от ищеца и ответника , и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно намира за установено следното:

Не се спори между страните, че същите са собственици на участвалите в инцидента кучета –Сибирско хъски и Тибетски шпаньол , което е видно и от  представените писмени доказателства- Регистрационен талон на домашно куче №06/2014г.на Община Видин и паспорт за домашен любимец с № BG 28 0075310.

На 19.01.2014г. ищцата излязла на разходка с кучето си, порода Тибетски шпаньол, което било на каишка. На входа се срещнали с ответницата и нейното куче- порода Сибирско хъски. Последното нападнало кучето на ищцата и го захапало, поради което тя се навела да ги раздели и хъскито я нахапало и нея. Ответницата издърпала към себе си хъскито. Тази фактическа обстановка установяват свидетелите Гатева и Борисова, на които съдът дава вяра и кредитира показанията им изцяло, които са непротиворечиви и установяват релевантни за спора факти. Свидетелката Гатева е очевидец на случилото се, категорична е , че кучето на ищцата е било на повод, както и че Хъскито е нападнало малкото куче. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелят Петров, които противоречат на показанията на свидетелката Гатева, не само защото същият е съпруг на ответницата и е заинтересован от изхода на делото, но и поради обстоятелството, че възприятията на същия не са непосредствени и лично получени, а са разказани от ответницата на свидетеля. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Петров в частта, в която същите не противоречат на останалите- че кучето на ищцата е било на каишка.

От Протокол за болестно състояние на куче от 19.01.2014г. се установява, че съприкосновението между двете кучета е било продължително, като кучето на ищцата е било захапвано многократно през гръдната и поясната част на тялото и удряно в пода. Същото е с оток в дясна торакална област , ухапна рана с диаметър 0.5 см, преминаваща през кожата ,подкожната тъкан, междуребрената мускулатура и плеврата. Кучето е в депресия. От писмените доказателства по преписка №1251/22.01.2014г. на РУП Видин е видно, че на ответника е съставен протокол за предупреждение от 31.01.2014г., да извежда на каишка и завързано на повод домашно куче Сибирско хъски.

            Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице-  д-р Д. и приетите писмени доказателства, ищцата е получила наранявания на 4 и 5 пръст на дясна ръка, вследствие на които към момента на извършване на експертизата са останали белези с линейна форма и дължина 7-8 мм. Няма смущения във функциите на ръката. Вещото лице Д., който е издал и медицинското свидетелство, приложено по делото сочи, че тази находка отговаря по време и вид на посочените от ищцата увреждания. В съдебно заседание допълва, че при освидетелстването непосредствено след инцидента е видял нараняванията , като ухапванията отговарят на такива от куче. На лявата ръка на ищцата нараняванията са били повърхностни , поради което не е останал белег. От заключението на вещото лица С. се установява, че при прегледа на ищцата е отчетено доловимо ситуативно напрежение, като се старае да сътрудничи.Констатирани са продължаващи притеснения, мотивирани като следствие от преживяното , които ищцата се опитва да преодолее, за да не пречат на ежедневните и контакти. Посттравматичното стресово разстройство възниква като закъснял и протрахиран отговор към стресогенно събитие, като симптомите включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата , кошмарни сънища, емоционална притъпеност, отчужденост, липса на съзвучие спрямо заобикалящата среда, избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата,чувство за страх и избягване на сигнали , напомнящи за травмата.Между началото на заболяването и травмата има латентен период от няколко седмици до месеци./рядко повече от 6 месеца/.Ходът на заболяването флуктиращ и в болшинството случаи завършва с оздравяване.В малка част от случаите заболяването може  да приеме хроничен  ход с продължителност години и да премине в трайна промяна на личността, каквато промяна при ищцата не се отчита. В заключение вещото лице сочи, че ищцата е получила посттравматично стресово разстройство вследствие на преживяната травма, което е в период на преодоляване. В съдебно заседание допълва, че няма данни за трайни последствия и личностно разстройство, което е най-тежкото състояние след посттравматичното сресово разстройство, с оглед личностните качества  на ищцата.

С оглед така установените факти и обстоятелства от съобраните в производството доказателства, съдът приема иска за основателен и доказан в размера си. Установи се, че е налице противоправно и виновно действие на ответника, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Установи се, че кучето на ищцата е било на повод , и е било нападнато от кучето на ответника, което не е било на повод , предвид т.1 от съставения Протокол за предупраждение на същата за това нарушение. Ищцата се е намесила ,за да раздели кучетата, при което е била нахапана от кучето на ответницата, видно от свидетелските показания на очевидеца –свидетелката Гатева.

С тези действия от ответницата е била нарушена разпоредбата на чл. 5, т.2 от Наредбата за реда за притежаване и отглеждане на домашните кучета на територията на община Видин, според която собствениците на домашни кучета са длъжни да ги водят с повод, а кучета от породите над 25 кг. и с намордник извън местата за свободно разхождане на кучета. Видно от свидетелските показания на свидетеля Петров ,кучето на ответницата тежи около 30 кг. Предвид горното , отговорността на същата следва да се квалифицира като такава по чл.45 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД, която е безвиновна , обективна отговорност за вреди ,произлезли от вещи. В този смисъл е задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК в решение № 367 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева. В същото се приема, че за разлика от хипотезата на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца - допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по  чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й.  Относно вината и с оглед презумпцията за такава, не се установи липсата и от ответника със събраните в производството доказателства, с оглед твърденията за случайно събитие.

Относно възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД съдът намира същото за неоснователно. Поведението на ищцата, която се е опитала да раздели кучетата не е противоправно. Доводите, че ако същата не се била намесила, вредите щели да са по-малки, са само предположения от страна на ответника, които не са установени в производството. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на  чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения . Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание  чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

По отношение на размера на обезщетението. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на ищцата, последващото допълнително влошаване на здравословното и състояние и настъпилото посттравматично стресово разстройство, което е в период на преодоляване , но не е преодоляно напълно, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки , страдания, продължителността на лечението.  Следва да се има предвид и това, че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, а и естеството и характера на страданието, за което се присъжда такова обезщетение. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата са причинени телесни увреждания, имащи характера на леки телесни повреди; несъмнено тези увреждания са свързани с физическа болка, а инцидентът – със стресово състояние. Предвид изложеното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид посочените обстоятелства, както и тези , че същата е претърпяла допълнителни емоционални страдания от състоянието на своето куче, отглеждано в домашни условия.  С оглед на горното съдът намира, че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, което отговаря на посочения от ищцата размер.

Ответникът следва да заплати и обезщетение за забавено плащане на пресъдената сума в размер на законната лихва от деня на увреждането до окончателното издължаване.

            Предвид разпоредбите на чл.78 от ГПК, ответника следва да поеме разноските на ищеца по делото, в размер 300 лева за възнаграждение на вещи лица,  и Д.Т. в размер  на 50 лева.Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като липсват доказателства такова да е платено. Видно от договор за правна защита и съдействие съдействието е безплатно.

           Воден от горното , Съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

          ОСЪЖДА Н.В.П. с ЕГН:**********  и адрес *** да заплати на И.Б.П. с ЕГН: ********** с адрес ***  сумата от 1 250 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи  болки и страдания, причинени вследствие на нападение от куче, настъпило на 19.01.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2014г.до окончателното издължаване, както и разноски в размер  300 /триста/ лева за възнаграждение за вещи лица и 50 лева ДТ .

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните.

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ : П

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

 

СЕКРЕТАР:

Версия за печат
Свързани страници