Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
мотиви по НЧХД № 1295-2013

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №63/13.02.2015 г. ПО НЧХД № 1295/2013 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Делото е образувано по тъжба  на У.В.Ц., роден на ***год. в гр.Видин, с постоянен адрес: ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, неженен, ЕГН ********** за  това, че на 12.08.2013г. около 19.30 часа в гр. Дунавци пред дома на майката на пострадалия, находящ се в *** докато А.К.М. ***, с ЕГН ********** карал велосипед му нанесъл удар с юмрук в тила, от който удар същият паднал на земята, след което подсъдимият продължил да му нанася удари с юмруци и ритници по главата и тялото, с което му причинил контузия на главата с оток от двете орбити не затварящ очните цепки и контузия на гръдния кош с отслабено дишане в дясно, поради болковия синдром, с което му причинил болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителят редовно призован  се явява лично  и с  упълномощен редовно процесуален представител, който подържа тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.

Тъжителят А.К.М. е конституиран с правата на граждански ищец на основание чл. 84 от НПК.Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от тъжителя срещу подсъдимия за сумата от 2000 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното издължаване .Претендират се разноски по делото.

Подсъдимият се е явявал  лично по време на съд. заседания, не се признава за виновен, твърди, че изложеното в тъжбата не е вярно и дава обяснение за случилото се.Моли за оправдателна присъда.В тази насока са и доводите на адвокат-защитника му.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият и тъжителят се познават, тъй като живеят в едно и също населено място, което е малко, а именно гр.Дунавци.Двамата не се намират в Д. отношения.

На 12.08.2013г. около 19,30ч. в гр.Дунавци на ул.Искър в една посока по пътя се движел тъжителят си, който управлявал велосипед, а след него подсъдимият Ц., който управлявал лек автомобил, като в колата пътували  още двама души, между които и свидетелят-М.Ц..Подсъдимият настигнал тъжителят пред дом №14, за където бил тръгнал последният, за да види майка си.

Същият дом е обитаван от майката на тъжителя, брат му и свидетелката Н.Г., която се намира във фактическо съжителство с брата  му.

След като настигнал М., подсъдимият спрял автомобила.Другите две лица останали в колата.Слязъл и настигнал тъжителя, като  ударил същия и го съборил от колелото,  започнал да му нанася удари в областта на гърдите.На случилото се станала свидетел –Н. Г., която в този момент се намирала в двора.Като видяла какво се случва същата тръгнала да търси мъжа си, но тъй като не го открила се върнала обратно, като на улицата вече и подсъдимият и тъжителят ги нямало.

По делото е разпитана свидетелката Н.Г.-очевидец на случилото се.Същата заявява, че се е намирала в двора на къщата, в която живее заедно с брата на тъжителя и с майка му.Дава показания, че е била на 3-4 метра от случилото се между М. и Ц. и, че е видяла цялата разправия по между им.Обяснява, че подсъдимият е спрял лекия си автомобил, с който се е движел и без да каже нищо се е нахвърлил върху тъжителя, който управлявал велосипед и го съборил на земята, след което продължил да му нанася удари  с ръце и да го рита.Г. свидетелства, че докато подсъдимият нанасял удари на тъжителя, другите две лица останали в колата.

Съдът дава вяра на тази свидетелка, тъй като нейните показания звучат житейски прадоподобно, последователни са, липсва каквото и да било вътрешно противоречие в тях.Същите кореспондират и с изготвената и приета по делото СМЕ.

Разпитани са като свидетели и  М.Ц. и Д. Б..

Свидетелят Ц. дава показания, че пътувал заедно с подсъдимия.Насреща срещу тях с колело се движел подсъдимият.На улицата имало боклуци и У. спрял колата, а свидетелят слязъл да отмести същите, за да могат да продължат.През това време подсъдимият и тъжителят се говорели нещо на цигански, не са се карали, не са повишавали тон, нито са се били.След това те си продължили с колата, а тъжителят с колелото.

Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите звучат недостоверно и житейски неприемливо.Противоречат на показанията на свидетелката Г., както и на свидетелят Б.. Свидетелят Б. е дал показания, че е изхвърлял трева от двора си, която действително е била на пътя, но същият е категоричен, че лек автомобил е можел да мине.Именно с лека кола са се движели подсъдимият и свидетелят Ц.-жигула.Освен това неговите показания не са житейски оправдани с оглед на факта, че по делото са налице данни, в това число и от обясненията на подсъдимия, от които е видно че М. и Ц. са се намирали във влошени отношения.Именно заради това показанията на свидетеля Ц., че подсъдимия и тъжителя си говорели тихо и кротко, едва ли не като Д. познати и приятели звучат нелогично и житейски необосновано.Освен това този свидетел твърди, че тъжителят се е движел в посока срещу тяхната, след което продължил с колелото си.

Свидетелят Б. е дал показания, че е изхвърлял боклук и е видял подсъдимият и тъжителят да си говорят, не е чул какво са си говорели, но впоследствие У. влязъл в колата си и тръгнал, а тъжителят сменил посоката си на движение и тръгнал в обратна такава.Освен това същият свидетелства, че е бил изхвърлял трева и на пътя, но лек автомобил е можел да мине безпрепядствено.Обяснява, че тъжителят и подсъдимият си говорели спокойно.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, в частта в която твърди, че е бил налице спокоен разговор между М. и Ц. по съображенията развити по-горе и за свидетеля Ц..

Що се каса е за обясненията му за изхвърляната трева и натрупването й на пътя съдът дава вяра на показанията в тази им част, тъй като същите са логични, житейски допустими и обосновани.

Безспорно установено е, че случилото се е разиграло пред дома на майката на тъжителя, за където бил тръгнал същия.Не става ясно на къде и за къде е продължил М. след разговора си с подсъдимия.Освен това свидетелката Г. , чийто показания съдът е кредитирал по-горе е категорична , че и двамата са се движели в една посока.

Обясненията дадени от подсъдимия в съд. заседание съдът не кредитира и счита, че същите не могат да бъдат годно доказателствено средство, а представляват единствено и само средство за защита.Същият е заявил, че не се признава за виновен, но също дава обяснения в насока, че А. е бутал колелото си и поради това той не можел да мине с колата, поради нахвърляния боклук.Твърди, че на пътя освен трева имало и тухли, докато свидетелят Б. твърди, че е изхвърлял само трева на пътя, тъй като почиствал градината си.Освен това подсъдимият твърди, че другото момче, което е пътувало с него/впоследствие починало/ е слязло от колата да разчисти боклука, обратно на твърденията на свидетеля Ц., че той е слязъл от колата.Единствено подсъдимият твърди, че М. е бутал колелото, докато другите двама свидетели-Г. И Ц. твърдят, че го е карал.Показанията на последните относно това обстоятелство се различават единствено за посоката на движение на тъжителя.

В обясненията си подсъдимият изнася обстоятелства за предхождащите им отношения с тъжителя, а именно че последният му завиждал, заради това че има магазин.Пишел непрекъснато жалби срещу него в Полицията.

В тази връзка съдът е изискал информация от РУ-ВИДИН.

Видно  от върнатата обратна е информация е , че едната от преписките, касае именно настоящия случай-предмет на настоящето производство.

А втората преписка е изпратена на РП-ВИДИН.

От горното се установява, че не са верни твърденията на подсъдимия за множество сигнали и жалби в Полицията от страна на тъжителя спрямо него.

По делото е приета и изготвената  СМЕ №12/2014г., от заключението на същата е видно, че на А.М. са причинени болки и страдания, изразяващи се в контузия на главата, с оток на двете орбити, не затварящ очните цепки,контузия на градния кош,с отслабено дишане в дясно, поради болковия синдром

Съдът кредитира изготвената СМЕ, като компетентно и обективно извършена, почиваща изцяло на обективно събраните доказателства .

Между събраните писмени и гласни доказателства няма противоречие, същите взаимно се допълват и разкриват по-горе възприетата цялостна картина на установената по делото фактическа обстановка.

Повдигнато конкретно обвинение по определен текст от НК не обвързва съда. За да определи правната квалификация на деянието съдът се съобрази с многобройната съдебна практика и най-вече, с П№3/79г. . на ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД, което е задължително за съдилищата.      

Съгл. П3/79 г. на ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВЕН СЪД за да се квалифицира деянието по чл. 130, ал.1 от НК- този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.Съдът намира, че телесните увреждания на тъжителя не носят характеристиката на временно разстройство на здравето, не опасно за живота .Същото е видно и от изготвената СМЕ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира,  че обвинението  е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК, поради което подсъдимият ще следва да бъде признат за виновен  за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.Подсъдимият,  Съдът приема, че  е осъществил , както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 130, ал.2 от НК .

От обективна страна  на деянието.

Подсъдимият У.В.Ц. на 12.08.2013г. около 19.30 часа в гр. Дунавци пред дома на майката на пострадалия, находящ се в *** докато А.К.М. ***, с ЕГН ********** карал велосипед му нанесъл удар с юмрук в тила, от който удар същият паднал на земята, след което подсъдимият продължил да му нанася удари с юмруци и ритници по главата и тялото, с което му причинил контузия на главата с оток от двете орбити не затварящ очните цепки и контузия на гръдния кош с отслабено дишане в дясно, поради болковия синдром, с което му причинил болка и страдание, без разстройство на здравето.

От субективна страна на деянието.

 Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият –М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.Видно от възприетата по-горе фактическа обстановка е, че подсъдимият е съборил с удар тъжителят от велосипеда, след което е продължил да му нанася удари, които факти, говорят за целенасоченост на действията, за искане да бъде постигнат вредоносния резултат.

            По отношение на наказанието.

За посоченото по-горе престъпление е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до шест месеца или „Пробация” или „Глоба” от 100 до 300 лева..

Деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а от НК, видно от справката за съдимост на същия.

            От деянието не са  причинени имуществени вреди другиму, видно от престъплението, за което е осъден.

            Не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал.7 от НК.

            При това положение Съдът счита, че са налице условията на чл. 78а, ал.1 от НК, като Ц. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи законопредвиденото наказание-„глоба”, което е в границите от 1000 до 5 000 лева.

            Съдът счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат реализирани, като на дееца се наложи минималното наказание по чл. 78а от НК- „Глоба” в размер на 1000 лева.

            При определяне на наказанието , Съдът съобрази, че дееца, не разкрива висока степен на обществена опасност, същият е ОТНОСИТЕЛНО МЛАД ЧОВЕК, които обстоятелства Съдът прецени като смегчаващи отговорността обстоятелства.

Относно гражданския иск.Касае се за иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.Безспорно по делото се касае за наличие на деликт.Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия спрямо пострадалия-А.М., като вследствие на нанесения побой са му причинени увреждания, които са довели до болки и страдания.

 Относно размера на граждански иск.Съдът намира че предявеният граждански  иск в размер на 2 000 лева е завишен и същият следва да бъде уважен до сумата от  500 лева, като в останалата част следва да бъде отхвърлен, като недоказан.По делото не са ангажирани доказателства от страна на тъжителя за търпените болки и страдания, нито за медикаментозно лечение, както и колко е продължило.Ето защо съдът по справедливост и съобразно събраната по делото оскъдна информоция определи размера на гражданския иск.

Подсъдимият У.В. Ц. следва да бъде осъден да заплати на А.К.М., сумата от 500 (петстотин) лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 12.08.2013г. до окончателното издължаване, като до пълния размер от 2000 (две хиляди) лева ОТХВЪРЛЯ гражданският иск като недоказан.Следва да бъде оставено без уважение искането на тъжителя за присъждане на разноски, поради факта, че в договора за правна помощ не е записано нито договорено възнаграждение, нито платено такова, както цифром, така и словом.

 Подсъдимият У.В.Ц. следва да бъде осъден да заплати на тъжителя и граждански ищец направените по делото разноски в размер на 41 (четиридесет и един) лева внесен депозит за изготвяне на съдебномедицинска експертиза и държавна такса за завеждане на настоящето дело в размер на 13 (тринадесет), както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 (петдесет) лева.

Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Версия за печат
Свързани страници