Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
мотиви по НОХД № 12-2014

                        МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №51/03.02.2015 Г. ПО НОХД № 12/2014 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

          Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Л.С.Г.,роден на ***г***,българин,български гражданин,със средно образование, безработен,неженен,осъждан, ЕГН**********, в това,че на неустановена дата в края на м.юни 2013г. вечерта в с.Сланотрън,обл.Видин,в стая в дома му,находяща се на ул.”Първа” №89,като употребил сила-хванал я за гушата и я ударил по лявата буза и заплашване-казал и,че ако не спре да вика ще я убие,извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст своя дъщеря Л.Л.Г. с ЕГН**********,а именно свалил и роклята,скъсал и гащичките,целувал я по цялото тяло,включително  между краката,легнал гол върху нея и й казал да му целуне члена-престъпление по чл.149,ал.2 предл.І-во,във вр. с ал.1 от НК.

         Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

         Подсъдимият, лично и и чрез процесуалните си представители, заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение.

         По делото няма конституирани частен обвинител и граждански ищец.

         Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

          Твърди се в обвинителния акт, че една  вечер на неустановена дата в края на юни 2013г. в с. Гомотарци, ул. „Първа”, № 89, където подсъдимият Г. живеел с малолетната си дъщеря – свидетеля Ленора Г..

        Според свидетелските показания на Ленора Г., дадени пред съдия по досъдебното производство, които са възпроизведени в обвинителния акт, една  вечер на неустановена дата в края на юни 2013г. в с. Сланотрън, ул. „Първа”, № 89, където подсъдимият Г. живеел с малолетната си дъщеря – свидетеля Ленора Г., подсъдимият Г. я попитал дали иска лаптоп и  тя отговорила положително. След това Г. си бил свалил гащите, бил съблякъл роклята на Ленора Г., скъсал и приложените като веществено доказателство детски гащички, започнал да я опипва, целувал я по цялото тяло, включително и между краката, казал да му целуне члена, като Ленора отказала, след което Г. бил легнал гол върху Ленора. Свид. Г. викала съседката си Г. я хванал за шията и и казал , че ако не спре да вика ще я убие. Ленора ритала Г., отбранявайки се, тъй като предположила, че и прави тези неща, за да научи къде е майка и. – свид. Р.. След като научил къде се намира свид. Р. подсъдимият бил преустановил действията си.

        Свидетелите И. М. – баба на детето Ленора, С. Н., и Т. Р. твърдят, че детето Ленора им е споделила горното.Свид. И . Р. – брат на майката на Ленора – свид. Р. Асенова, твърди, че ленора се е оплаквала пред него, че подсъдимият Г. я бие. Свид. С. – служител в ДПС при РУП – Видин, описва обстоятелствата около извършениете действия по повод оплакването на детето Ленора в РУ „Полиция” – Видин.Свидетелите С. Ангеулова и И.П. намерили Венора на Общински пазар във Видин и завели детето в полицията, където чакал бащата – подс. Г., който подал жалба за издирване на дъщеря му Ленора, която била избягала след „Зелено училище”. Свидетелят Асенова – майка на Ленора, твърди, че не е очевидец и разбрала за случилото се потелефона, след което се върнала от Гърция, където се намирала. Държала детето ленора при нея в Плевен три месеца и го водила на психолози , за да разкаже детето за този случай, Ленора била на зелено училище и след това била избягала при малкия бран на Асенова и брат и бил извикал полиция, като Ленора разказала какво е направил  баща и.

         При  разпита си  в с.з. свидетелят Ленора Г. дава диаметрално противоположни показания, като твърди че подсъдимият Г.  не е извършвал спрямо нея никакви блудствени действия, а тя е била принудена със заплахи от втория си баща, който имал горлям нож и я заплашил, че ще убие майка и и като стане на 15 години ще я направи проститутка, поради което тя казала пред разследващ орган по досъдебното поизводство. Твърди, че е живеела добре в Сланотрън.

       Свидетелят Мая Кирилова – екипен ръководител в ЦНСП, където е настанено детето Ленора, твърди, че последната и е споделила своя тайна, а именно, че баба и я е научила да каже, че баща и и е причинил описаното по- горе. В центъра за настаняване ленора постоянно търсела и питала за баща си, а когато бабата се опитала да я посети, Ленора не е искала да се вижда с нея. Не е споделяла, че тъгува за майка си.

       Свидетелят П. Г. твърди, че познава подсъдимия , детето ленора и майка и – свид. Асетнова. На 06.06.2013г. Асенова била напуснала подсъдимия. Свидетелят ходил с подсъдимия да търсят Асенова в София и Плевен с неговата кола. Намерили я в Плевен и подсъдимият искал сенова да се върне при него, нож тя не пожелала да види дори децата си. След това се върнали във Видин Свидетелят закарал подсъдимия и Ленора до гарата във Видин, защото Ленора заминавала на зелено училище и видял, че отношенията между нея и баща и били нормални.

        Според заключението на вещите лица д-р А. и д-р Л. по извършената от тях съдебна психолого-психиатрична експертиза, детето Ленора Г. е достигнало степента на психологично развитие, което позволява правилно да запаметява, да възпроизвежда и да възприема факти и обстоятелства, от значение за разкриване на обективната истина по делото. Възможно било детето да е било лесно манипулирано поради чувството си за несигурност във взаимоотношенията след раздялата на майката и бащата.Представата на детето за половите отношения била недиференцирана, по-скоро позволено – непозволено, отколкото отразяващо същността на самото общуване. Развитието на оперативните му функции позволявало да извърши анали и синтези да осмисля причинно-следствени връзки в конкретния случай. Налице била нестабилна привързаност към семейството му, вследствие на честата смяна на обгрижващите го възрастни и средата, в която пребивава.

        По делото са приети и социални доклади от л. 125 до л. 134,     копие от ОА и преписка №00603/2014г на РП Видин на стр.140 до 142 и  всички материали по преписка 02655/2014г по описа на РП-Видин и вх.№15939/14г. по описа на РУ на ОД на МВР Видин.

          Съдът, за да се произнесе, вез предвид следното:

        Обвинението се гради върху гласни доказателствени средства, като единственото пряко доказателство са съобщените на досъдебното производство факти и обстоятелства от Ленора Г., които са оборени от самата нея в показанията и на съдебното следствие. Всички останали свидетели говорят за съобщените им факти и обстоятелства от детето Ленора. Показанията на останалите разпитани свидетели не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото досежно предмета на доказване, като една част от тях твърдят, че Ленора им се е оплакала от Митов досежно процесните деяния, без да могат да посочат факти и обстоятелства , касаещи съставомерните признаци на деянието като време, място и начин на извършване, а друга част от тях дават личностна характеристика на подс. Г., като твърдят, че майката на детето Ленора си е поставила за цел да съсипе подсъдимия, включително и чрез завеждане на настоящето дело.

С оглед факта, че пострадалото дете Ленора в разпита си в съдебно заседание твърди, че подсъдимият Г. не е извършил престъплението, за което е обвинен, липсват доказателства за противния извод. Показанията на свидетелите, върху които се изгражда обвинението не са очевидци, а възпроизвеждат в показанията си  казаното от детето Ленора.

На следващо място не се доказа времето на извършване на престъплението. В обвинителния акт е определено като извършено на неустановена дата в края на юни 2013 г. като различните свидетели говорят за различни периоди от май до август, когато детето Ленора е ходила на зелено училище.

За пълнота на изложението съдът счита за уместно да се отбележи, че е повдигнато с обвинителния  акт едно общо, неконкретизирано и бланкетно обвинение, без да са съобразени изискванията на Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК, което изисква да се посочат ясно, пълно, точно и недвусмислено съществените признаци, касаещи съставомерността на деянието, към които се отнасят съставомерните признаци на престъплението. Следва да се отбележи, че обвинителният акт определя рамките на предмета на доказване в наказателния процес и тежестта на доказване лежи върху държавното обвинение. Обвинителният акт освен това е вътрешно противоречив, неясен, и не кореспондира с посочените в него доказателства. Обвинителната теза е сериозно разколебана от дълбоките противоречия и неясноти в събрания доказателствен материал, описани по-горе. Съгласно общовалидния принцип dubium interpretatione pro reo всяко съмнение се тълкува в полза на подсъдимия. Съобразно разпоредбата на чл. 302, предл. 1 от НПК, това основание е достатъчно и не се налага изследването на каквито и да е други въпроси, отнесени до обективните и субективните признаци на състава на престъплението, за да бъде оправдан подсъдимият. Недопустимо е, като се изхожда прелиминарно от идеята за доказуемостта или недоказуемостта на един факт, да се извежда дефинитивен извод за това, дали деянието е осъществено или не - първото не може да обуслови второто.

      На основание изложеното настоящият съдебен състав счита, че обвинението в посоченото в обвинителния акт престъпление не е доказано по един безспорен, несъмнен и категоричен начин от обективна и субективна страна, което води до единствения възможен извод, а именно, че подсъдимият Г. при това положение следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение – извод от разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК и по аргумент за противното основание от ал. 2 на същия член.

         На основание изложеното съдът счита, че  подсъдимият Л.С.Г.,роден на ***г***,българин,български гражданин,със средно образование, безработен,неженен,осъждан, ЕГН********** следва да се признае за невинен в това,че на неустановена дата в края на м.юни 2013г. вечерта в с.Сланотрън,обл.Видин,в стая в дома му,находяща се на ул.”Първа” №89,като употребил сила-хванал я за гушата и я ударил по лявата буза и заплашване-казал и,че ако не спре да вика ще я убие,извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст своя дъщеря Л.Л.Г. с ЕГН**********,а именно свалил и роклята,скъсал и гащичките,целувал я по цялото тяло,включително  между краката,легнал гол върху нея и й казал да му целуне члена-престъпление по чл.149,ал.2 предл.І-во,във вр. с ал.1 от НК,като на основание чл.301,ал.1т.1 от НПК и чл.304 от НПК и следва да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение с обвинителния акт.

           Следва да се върне  вещественото доказателство 1бр.детски гащи на Л.Л.Г. със снета по делото самоличност.

           Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  Р А Й О Н Е Н    С Ъ Д И Я  :

Версия за печат
Свързани страници