Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
мотиви по АНД № 1157-2014

         МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №25/15.01.2015 г. ПО АНД № 1157/2014г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

           Административно-наказателното производство е с правно основание чл. 375 и сл. От НК.

Делото е образувано по постановление на РП-ВИДИН, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК на М.К.М., роден на *** г. в гр. ***, живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, осъждан, ЕГН ********** за  това, че на 03.02.2013 г. в гр. Белоградчик, около 2.30 часа, в дискотека „Атланта", причинил на Г.Г.Г. *** по хулигански подбуди лека телесна повреда, изразена в контузия на лицето, носа и лявата мишница, с подкожни кръвоизливи и контузна рана на лявата буза, което е довело до причиняване на болка, без разстройство на здравето и контузия на лявото око със субконюткивален кръвоизлив, което е довело до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето- престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

            Представител на РП-ВИДИН не се явява в съд. заседание и не взима становище.

            Предложеният за освобождаване – М.М.  се явява в съд. Заседание.Явява се и редовно упълномощен адвокат-защитник.

            От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият М. и свидетелят Г. се познават от  2012г., когато по между им възникнало спречкване на дискотека „СКАЛИТЕ”.

На  02.02.2013г.  вечерта обвиняемият  и негови приятели отишли  в ресторант „МИСЛЕН КАМЪК”.Там бил и свидетелят Г. с негови приятели. Между обвиняемия и Г. имало напрежение.

Впоследствие и двете групи отишли в дискотека”АТЛАНТА”.Компанията на обвиняемия стояла на бар плота, а тази на свидетеля Г. била седнала на маса.

По някое време свидетелят Г. станал да танцува със свидетелката И. И.. Докато танцували Г. пушел цигара.В един момент същият изхвърлил /”изстрелял”/фаса си , при кое то

на свидетелката И. й се напрашило окото и същата тръгнала към масата си.Като стигнала на масата и се обърнала видяла боричкане, при което свидетелят Г. ударил обвиняемия М. и същият паднал на земята.След това свидетелят Г. и друго момче, което било с него –И. го удряли, като последният и го ритнал.След това заедно със свидетелката Д. П. отишли в тоалетната, като се върнали ситуацията вече била овладяна.

От разпитаните в съдебно заседание свидетели- И. И., Д. П. и Б. Г. се установява горната фактическа обстановка.От същите свидетели безспорно установено е, че между обвиняемия и свидетеля   Г.Г. са били налице лоши взаимоотношения, както и че при всяко едно съприкосновение по между им, респ. намирайки се на едно и също място са „прехвърчали искри”.Основателна причина за това им отношение един спрямо друг не е установена по делото.

Безспорно установено от горните свидетели е, че Г.Г. е провокирал М. с хвърления фас, който е засегнал лицето му, както и че впоследствие заедно със своя приятел са се нахвърлили върху него.

Съдът дава вяра на горните свидетели, тъй като техните показания са логични, последователни, житейски обясними и не противоречат по между си.Свидетелките –И. и П. са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото.Същите заявяват, че познават обвиняемия и свидетеля Г., но не се намират в близки отношения, с който и да е от тях.Свидетелят Б. Г., макар и да е приятел на М., според непосредствените впечатления на съда дава правдиви показания, като обяснява с подробности  и хронологично от кога датира познанството между обвиняемия и Г.Г., както и за влошените им взаимоотношения, въпреки че не се намират в близки такива.

Що се касае до това, че пред настоящият състав се излагат факти и обстоятелства неизложени пред органа на досъдебното производство от страна свидетелите, съдът намира, че това е житейски обяснимо. Касае се за малък град, в който всички се познават. Свидетелят Г.Г. е служител –командир на отделение в ГПУ, което обстоятелство няма как да не се отразило особено на двете свидетелки, които са млади момичета, без житейски опит и възможности да отреагират адекватно на създалата се ситуация.Допустимо е дори наличието на страх у тях.

Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетелите-

Р.К., И. Л., Й.А. и И.А., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че същите са противоречат на показанията на първата група свидетели , които съдът обстойно  е обяснил по-горе защо кредитира. Освен това показанията на тези свидетели са доста обстоятелствени и подробни, прекалено идентични, за да бъдат правдоподобни.Не на последно място се касае за най-близкото обкръжение- колеги и приятели- на свидетелят Г.Г., който се явява заинтересовано от изхода на делото лице, поради която причина съдът не кредитира и неговите показания.Нещо повече горната група свидетели сочи , че в настаналото „меле” са се включили и охранителите на заведението, които нанасяли удари-обстоятелство, което дори свидетелят Г. не посочва при разпита си в съдебно заседание.Прави впечатление , че тази група свидетели избирателно изнася обстоятелствата, случили се през въпросната нощ.

Обвиняемият М. не се признава за виновен.Моли за оправдаване и дава подробни обяснения по случая.Същият твърди , че познава свидетеля Г.Г.  от 2012г. от случая при дискотека „СКАЛИТЕ” в гр.Белоградчик.Заявява, че живее в гр.Враца  и от време на време си идва в Белоградчик.Твърди, че свидетелят Г. има отношение към него с оглед на това, че е по-заможен и разполага с по-големи финансови възможности. Относно случая в дискотека „АТЛАНТА” твърди, че Г.Г., танцувайки на дансинга си е хвърлил фаса и го ударил по лицето, след което го ударил.

Обясненията на обвиняемия напълно кореспондират с показанията на първата група свидетели, на които съдът е дал вяра и ги е кредитирал.Ето защо настоящият състав намира, че същите не представляват негова защитна теза, а годно доказателствено средство, поради което ги и кредитира. Освен това не на последно място са и непосредствените впечатления на съда от обвиняемия, който има безупречно процесуално поведение,дава обяснения и спомага за разкриване на обективната истина в процеса.

Съдът не възприема алтернативното искане на адвокат-защитника на подсъдимият , че административно-наказателното производство следва да бъде прекратено,поради наличие на образувано НЧХД  за същото деяние.

Видно от представените писмени доказателства е, че предстои окончателно произнасяна на ВКС.Освен това настоящето обвинение е повдигнато по чл. 131,ал.1,т.12 във вр. с чл. 130, ал.2 от НК.Тъжбата въз основа, на която е образувано НЧХД №50297/2013г. на РС-МОНТАНА е за престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.131,ал.1,т.2 от НК.

Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства,приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК,  а именно-СМЕ, амбулаторен лист, фиш за СМП, справка за съдимост.

От заключението на изготвената СМЕ е видно, че на Г.Г. е причинено контузия на лицето, носа и лявата предмишница с подкожни кръвоизливи и контузна рана на лявата буза, причинено е болка и страдание, без разстройство на здравето.

Прави впечатление, че СМЕ е изготвена по писмени данни-медицинска документация, която е изготвена от едно и също медицинско лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира,  че обвинението не е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на чл.303, ал.1 от НПК, поради което обвиняемият М.М. ще следва да бъде признат за невинен и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК оправдан по повдигнатото обвинение  за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

 Въпреки положените усилия, не се събраха доказателства-както преки, така и косвени, които по безспорен и несъмнен начин да доказват извършеноно деяние от страна на обвиняемия М..

След като Съдът  признава, че подсъдимият е невинен по повдигнатото обвинение  направените разноски по наказателното производство не следва да му бъдат възлагани.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 378,ал.4, т.2 от НПК, Съдът постанови решението си

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Версия за печат
Свързани страници