Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1445-2014

Р Е Ш Е Н И Е № 24

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. В.  13.02.2015 г.

 

В.ски районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                    Председател:Даниел Димитров

                                                     Съдебни заседатели:

                                                               Членове:

при секретаря Е.Н. и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 1445 описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Мони 07” ЕООД, гр. Д., обл. С., ул. „Л.Д.” № 19, ЕИК 120609344 против ЕТ „Кониен-В.Б.”, гр. В., със седалище и адрес на управление: бул. „П.” № 120,  ЕИК 105017314, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с който се моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумите, посочени в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 463/2014 г. по описа на ВРС, а именно:  

- сумата от 1620.00 лева /хиляда шестстотин и двадесет лева/, представляваща главница по фактура с № 0000000365/31.08.2012 г.- сумата от 230.65 лева /двеста и тридесет лева и 65 ст./, представляваща лихва за забава вьрху главницата, считано от 26.09.2012 г. до 27.02.2014 г.,ведно със законната лихва върху главницата , считано от 28.02.2014 г. до изплащане на вземането по същата.

-    сумата   в   размер   на   387.10   лв.   /триста осемдесет и седем лева и 10 ст./ лева, представляваща направени по ч.гр.д. № 463/2014 г. по описа на Районен съд- В. разноски.

Претендират се и направените разноски.

Ответната страна е представила писмен отговор, с който се оспорва исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 463/2014 г., по което е издадена заповед № 398-РЗ-10.03.2014 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника ЕТ „Кониен-В.Б.”, за следните суми:- 1620.00 лв.-главница, представляваща парично вземане по договор за наем за ползване на техника /багер/, сключен на 02.05.2011 г. за дните: 29,30,31.08.2012 г. и фактура №0000000365/31.08.2012 г., 230.65 лв.-лихва за забава върху главницата от 26.09.2012 г. до 27.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението/06.03.2014 г./до окончателното му изплащане, както и разноски в производството в размер на 37.10 лв. за държавна такса и 350.00 лв. възнаграждение за адвокат.

Производството за издаване на заповед за изпълнение е заведено пред ВРС на 05.03.2014 г.,като заявлението е подадено на 28.02.2014 г..

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу Заповедта, с което е оспорил вземането. В следствие на възражението е образувано и настоящето дело.

На 02.05.2011 г. страните по делото сключват договор с предмет наемане на техника,като в същия уговарят съответните условия, права и задължения.

Не се оспорва обстоятелството,че във връзка с договора ответника е ползвал предоставеният му от ищеца  верижен багер на 29.08.2012 г., 30.08.2012 г. и 31.08.2012 г.,поради което съдът приема този факт за установен.

По силата на т.3.2 от Договора ищеца се е задължил в края на съответния отчетен период,за който е извършен обем работа,да представя на ответника/възложител /фактура.

В изпълнение на клаузите на договора ищеца издава фактура № 0000000365/31.08.2012 г. за сумата от 1620.00 лева с ДДС за наем на багер за периода от три дни.

Обстоятелството,че фактурата  е представена на ответника,съгласно  условията на договора, в случая именно на 31.08.2012 г., не се оспорва от същия и съдът приема този факт за установен.

В чл. 3 т.4 от Договора страните уговорят,че задължението по фактурата е   платимо в 25 дневен срок, считано от датата на предаването й,като от същата  е видно, че плащането е  следвало да се осъществи по банков път  с платежно нареждане,което впрочем е залегнало и в чл.3 т.5 от Договора.

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

От същото се установява, че издадената и описана по-горе фактура е отразена в счетоводството на ищеца, като вземания по сметка 411 ”Клиенти”, включена е в Дневника на продажбите, в Справка-декларация по ЗДДС, в оборотните ведомости за данъчния период, а така също и че се води като неплатена.

         В заключението  е отразено, че при извършена проверка в ТД на НАП-В., е установено, че процесната фактура е включена в дневника за покупките на ответника за месец 08.2012 г. на ред № 123, в следствие на което е включена и в Справка-декларация на търговеца за месец август 2012 г. и е ползван данъчен кредит в размер на 270.00 лв.   

          При горната  фактическа обстановка от  правна страна Съдът приема за установено следното:

С оглед ангажираните по делото данни се налага извод, че ищцовото дружество е изпълнило изцяло съответните условия по договора, при което положение за ответната страна е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, което обаче не е сторено /доказателства в обратна насока не са ангажирани/.

Последният факт,който се потвърждава  от заключението на вещото лице,наред с обстоятелството, че фактурата е отразена в дневника за продажби на ищцовото дружество и съответно в дневника за покупки на ответника,  налагат извод, че сделката, предмет на договора между страните, е осъществена и че възникналото задължение за плащане не е изпълнено, което определя ответника като неизправна страна.

Както бе посочено по-горе дължимата сума е потърсена от ищеца по реда на чл. 410 ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 463/2014 г. по описа на ВРС, което е приключило със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за следните суми: 1620.00 лв.-главница, представляваща парично вземане по договор за наем за ползване на техника /багер/, сключен на 02.05.2011 г. за дните: 29,30,31.08.2012 г. и фактура № 0000000365/31.08.2012 г., 230.65 лв.-лихва за забава върху главницата от 26.09.2012 г. до 27.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, както и разноски в производството в размер на 37.10 лв. за държавна такса и 350.00 лв. възнаграждение за адвокат.

С оглед характера на производството по чл. 422 ГПК именно това вземане следва да бъде установено от ищеца.

В конкретният случай и във връзка с представените доказателства и посочените по-горе съображения Съдът приема, че същото е доказано по безспорен начин.

Установи се, че ответника е неизправна страна по сключеният с ищеца договор и че дължи сумата от 1620.00 лева с ДДС, представляваща главница по фактура с № 0000000365/31.08.2012 г..

Безспорно е при данните по делото ,че   ответника е изпаднал в забава,считано от 26.09.2012 г.,когато е изтекъл уговорения срок за плащане на  задължението по фактурата .В тази връзка  Съдът приема,че и посоченото от ищеца вземане за сумата в размер от 230.65 лв.,представляваща лихва за забава за периода от 26.09.2012 г. до 27.02.2014 г. е доказано /при изчислението с електронен калкулатор,същата не надвишава посочената стойност/.

Следва да се отбележи,че главницата,при данните по делото , се дължи ведно със законната лихва,считано от 28.02.2014 г./датата на подаване на заявлението/,което е  видно от положеният печат.  

          Размера на разноските по ч.гр.д. № 463/2014 г. се установяват от вносна бележка за патената държавна такса за сумата от 37.10 лв. и от представеното  пълномощно за адвокатско възнаграждение за 350.00 лв..

          Възражението на ответника,че по фактурата е било извършено плащане на ръка,с оглед не ангажирането на доказателства в тази насока  и още повече във връзка с клаузата в договора за плащане по банков път на задълженията,което впрочем  е изрично посочено и в издадената фактура,следва да се приеме за несъстоятелно и   недоказано.

           Такова се явява  и твърдението за забава на кредитора.  

           Във връзка с изложеното се налага извод, че положителният установителен иск по чл. 422 от ГПК е  основателен и  следва да бъде уважен изцяло.

На осн. чл. 78 от ГПК ответника следва да понесе направените от ищеца разноски по делото  в общ размер от 671.70 лв. /37.10 лв.-държавна такса+ такса превод в размер на 2 лв., 50.60 лева – доплащане за държавна такса от 25.08.2014 г.+такса превод в размер на 2 лв., 80 лв.-възнаграждение за вещо лице.+такса превод в размер на 2 лв., и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение/.

          Водим от горното Съдът

 

                                       Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ „Кониен-В.Б.”, гр. В., със седалище и адрес на управление: бул. „П.” № 120,  ЕИК 105017314, че дължи на „Мони 07” ЕООД, гр. Д., обл. С., ул. „Л.Д.” № 19, ЕИК 120609344  следните суми :

1. сумата от 1620.00 лв./главница/, представляваща  парично вземане по договор за наем за ползване на техника /багер/, сключен на 02.05.2011 г. за дните: 29,30,31.08.2012 г.,за което е издадена фактура № 0000000365/31.08.2012 г.,сумата от  230.65 лв.-лихва за забава върху главницата,считано  от 26.09.2012 г. до 27.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-28.02.2014 г.до окончателното му изплащане, а така също и  сумата в общ размер от 387.10 лв., представляваща направените  разноски по  ч.гр.д. № 463/2014 г. по описа на ВРС /37.10 лв. за държавна такса и 350.00 лв. възнаграждение за адвокат/.

ОСЪЖДА " ЕТ „Кониен-В.Б.”, гр. В., със седалище и адрес на управление: бул. „П.” № 120, ЕИК 105017314 ДА ЗАПЛАТИ на „Мони 07” ЕООД, гр. Д., обл. С., ул. „Л.Д.” № 19, ЕИК 120609344 сумата в общ размер от 671.70 лв.,направени разноски /37.10 лв.-държавна такса,както и такса превод в размер на 2 лв., 50.60 лева – доплащане за държавна такса от 25.08.2014 г.,както и такса превод в размер на 2 лв., 80 лв.-възнаграждение за вещо лице,както и такса превод в размер на 2 лв.,а така също и  500.00 лв. адвокатско възнаграждение/.

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Версия за печат
Свързани страници