Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1277-2014

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр. В., 13.02.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

В.ският районен съд гражданска колегия, 3-ти състав в публичното заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                              Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря    П. Й. като разгледа докладваното от   съдия  Стоянова гр.дело № 1277 по описа за 2014 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от  ЗАД „Б. В. И. Г.” – С., чрез адв. А. Б. против М.М.К. ***, с която е предявен иск по по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Твърди се от ищеца, че на 30.01.2011г. на четвъртокласен път от с. Г., обл. В. към с. Н., управлявайки МПС марка „М.”, модел 190Д с ДК № ВН 0752 ВН, ответникът,  по негова вина и след употреба на алкохол е реализирал ПТП, при което е причинил средна телесна повреда на М.Е.А., изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник. Посочва се, че по НАХД № 636/2011г. по описа на ВРС причинителят на ПТП е признат за виновен и му е наложено административно наказание. Към момента на ПТП, автомобилът е бил с валидна застраховка ГО, сключена в ЗК”Б. и.”АД като за причинените неимуществени вреди на пострадалата А. е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева. Посочва се, че тъй като ответникът е управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол над допустимата от закона норма, ищецът предявява настоящия иск против него.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 25 000 лева – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 471710111300077 за претърпените от пострадалата М.А. неимуществени вреди – болка и страдание.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като неоснователен. Навел е доводи, че от страна на увреденото лице е имало съпричиняване, тъй като същата е пожелала да се качи в МПС на ответника, след като е знаела че последният е употребил алкохол. Оспорено е сключеното между застрахователя и пострадалата споразумение като сключено във вреда на ответника, както и че няма действие по отношение на него. Оспорено е решението на ЗЕК на ищеца като незаконосъобразно и необосновано.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава, приложено е АНД № 636/2011г. по описа на ВРС.

В.ският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори от страните, а и видно от приложеното АНД № 636/2011г.. по описа на ВРС, е че с влязло в законна сила решение № 375/24.06.2011г., ответникът М.М.К. с ЕГН **********, е признат за виновен и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева за това, че на 30.01.2011г. около 03.00 часа, на четвъртокласен път от с.Г., обл.В. към с.Н., обл.В., на около 100 м. от „Помпена станция” на с.Г., в пияно състояние и при управление на МПС, лек автомобил марка „М.”, модел „190 Д” с ДК№ВН 0752 ВН, собственост на М.Р.С. с ЕГН ********** ***, при движение от с.Г. посока към „Помпена станция” с.с., в нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП, а именно: чл.5, ал.1, т.1-при управление на МПС, лек автомобил марка „М.”, модел „190 Д” с ДК№ВН 0752 ВН, с поведението си-проявена самоувереност и закъсняла реакция, е поставил в опасност живота и здравето на М.Е.А. с ЕГН ********** ***, пътник в автомобила и седяща на предната дясна седалка / до водача/; на чл.20, ал.1 и ал.2- при управление на МПС, лек автомобил марка „М.”, модел „190 Д” с ДК№ВН 0752 ВН, не е контролирал управляваният автомобил, не е съобразил скоростта на движение на същия със състоянието на пътя, с конкретните атмосферни условия, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, не е намалил скоростта на автомобила и не е спрял при възникналата опасност на пътя-наличие на „У”-образно нерегулирано кръстовище, като губи управлението над превозното средство, излиза от пътното платно и се блъска в бетонен камък, разположен встрани от пътя, с което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.Е.А. с ЕГН ********** *** изразяваща се в трайно затруднение движението на ляв долен крайник, вследствие счупване на лява бедрена кост в средната й трета с разместване на костните краища, след което избягал от местопрестъплението - престъпление по чл.343, ал.3, предл.1-во и предл.последно, б.”А”, предл.1-во врс.чл.343, ал.1, б.”Б”, врс.чл.342, ал.1 от НК, във врс.чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

Съгласно т. 15 от ТР от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.

Механизмът на настъпилото ПТП е установен по несъмнен начин по горецитираното  дело.

Разпитаните свидетели М.Е.А., К. И. Ц. и М.Р.С.,  установяват обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП. И тримата свидетели посочват, че заедно с ответника са отишли на дискотека с автомобила, собственост на св. С.. В дискотеката са употребили известно количество алкохол , но тъй като ответникът употребил по-малко, затова на връщане той управлявал автомобила. Свидетелите посочват също, че на предната дясна седалка една до друга са седяли св. А. и св. Ц., като не се установява дали са си сложили предпазния колан.

От показанията на св. М.А., се установява, че вследствие на пътно-транспортното произшествие е получила фрактура на крака, поставен й е имплант, който е бил изваден впоследствие. Свидетелката посочва, че възстановяването й е било 6 месеца като през това време е била на легло и се  е придвижвала с проходилка. Една година след първото счупване, свидетелката се е подхлъзнала на лед вследствие, на което е счупила крака си на същото място, отново й е поставен имплант, куца и не може да ходи добре, изпитва болки, особено в студа.   

Съдът дава вяра на показанията на свидетелитето логични, обективни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

 

Вещото лице по изслушаната и приета съдебно- медицинска експертиза -  д-р И.К., след преглед на документите по делото и разговор с пострадалото лице,  е дало заключение, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, лицето М.Е.А. е получила счупване на лява бедрена кост в средна трета с разместване на фрагментите. Приета е на лечение в МБАЛ „Св. П.” – В., извършена е кръвна репозиция с метална остеосинтеза на увредената кост. Вещото лице е посочило също, че описаното травматично увреждане се дължи на удар от или върху твърд предмет и съответства да е причинено при ПТП. Причинено е трайно затруднение на движенията на левия долен крайник. Счупването на голяма тръбеста кост като бедрената, причинява силни болки, свързано е с кръвозагуба, в редки случаи може да причини и травматично – хеморагичен шок. Според вещото лице, периодът на възстановяване е от 3 до 5 месеца, като натоварването на крайника се разрешава след осмия месец. Проведеното лечение – открито наместване с метална остеосинтеза вътрешна фиксация е единственото възможно. В с.з. вещото лице уточнява, че възстановителния период конкретно на лицето М.А.  й е отнело 6-7 месеца до пълното възстановяване, към момента не носи помощни средства, но самата травма е силно болезнена, свързана е с болки, кръвозагуба, невъзможност да се придвижва сама.  Вещото лице е посочило, че на лицето е извършена оперативна намеса за поставяне на метална пластина, като премахването на последната е въпрос на преценка.

В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че ако се приеме, че е имало второ счупване, то по никакъв начин не е причина за и повлияване на първото. В с.з. вещото лице пояснява, че причина за всяко счупване е травмата и зависи от механизма на самата травма. 

Съдът дава вяра на заключенията на вещото лице като компетентни и обективно изготвени.

Налице е валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка марка „М.”, модел „190 Д” с ДК №ВН 0752 ВН, собственост на свидетеля М.Р.С. с ЕГН ********** ***, видно от представената по делото застрахователна полица № 04/5100052990 на ЗК „Б. и.”АД, която е със срок на валидност от 21.04.2010г. до 20.04.2011г.

От представената по делото преписка  по щета № 471710111300077/3, полица № 5100052990, се установява, че на пострадалата от пътно-транспортното произшествие М.Е.А. е  определено застрахователно обезщетение в размер на 25000.00 лева. Посочено е, че размерът на това обезщетение е определен с решение № 31 от 26.08.2013г. на ЗЕК на ищцовото дружество и спогодба от 27.09.2013г., сключена между ищцовото дружество и пострадалото лице.

От справка в Агенция по вписванията –Търговски регистър, се установява, че по партида на ЗК „Б. и.”АД на 13.11.2012г. е вписано заличаването му поради вливането му в ищцовото дружество, което се явява и негов универсален правоприемник.

Не е спорно, а и видно от назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза, преводно нареждане от 03.10.2013г., както и от представеното от третото неучастващо в делото лице „ПИБ”АД потвърждение, че определеното обезщетение в размер на 25000.00 лева е изплатено от ищцовото дружество  и е постъпило по сметка на пострадалото лице на 07.10.2013г. 

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ, ангажиращи отговорността на ответника. Съгласно разпоредбата на този текст, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахования при настъпване на ПТП е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП е посочено, че максималната допустима концентрация на алкохол в кръвта, при която е позволено от закона да се управлява МПС е 0,5 на хиляда. Концентрацията на алкохол при случай на ПТП се установява с медицинско изследване или с техническо средство, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба, установените стойности са определящи. В конкретния случай, от представените по делото доказателства, безспорно се установи, че от противоправното поведение на ответника като участник в движението с моторно превозно средство, е настъпило ПТП, вследствие на което возещата се в автомобила М.Е.А. е получила счупване на лява бедрена кост. Вредите са пряк и непосредствен резултат от причиненото непозволено увреждане по вина на ответника. Безспорно е също, че ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 0.97 на хиляда, установен по надлежния ред.

Съгласно чл. 257, ал. 2 от КЗ, застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всеки, който не е установил противоправно фактическата власт върху него. В случая деликвента – ответникът М.М.К. не е бил собственик на МПС- то, но е ползвал автомобила.

Налице е  валиден застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" със срок на действие към датата на събитието, противоправно поведение на прекия причинител на вредите спрямо увредения, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите и вина на деликвента, установена с влязло в законна сила решение № 375/24.06.2011г. по АНД № 636/2011г. по описа на ВРС, имащо значение на влязла в сила присъда.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в това, че същата била знаела, че ответникът е употребил алкохол и въпреки това се е качила в автомобила, както и че тя също била употребила алкохол и вместо да се качи в автомобила е трябвало да си извика такси, за да се прибере, както и че не е спазила изискването за правилно пътуване с МПС като е седяла с още едно лице на предната седалка до водача, без да сложи предпазния колан.  

В трайната съдебна практика на ВКС и тази постановена по чл. 290 от ГПК - решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II ТО, решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на II ТО, е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е., последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем -Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К. Н..  Установено е, че пострадалата е пътувала на предната седалка заедно с още едно лице, но не се ангажираха доказателства относно това дали този факт е допринесъл за получените увреждания от ПТП. Не се ангажираха и безспорни доказателстват дали пострадалата е пътувала с или без предпазен колан, но дори да се приеме, че не е била с обезопасителен колан, това нейно поведение не е в причинно – следствена връзка с противоправното поведение на водача на автомобила, за да може да се направи извод, че е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Основателни са възраженията на ответника относно това, че не са ясни критериите, по които е определен размерът на застрахователното обезщетение. От представеното решение № 31/26.08.2013г. на ЗЕК при ищцовото дружество не става ясно как е определен окончателният размер на обезщетението от 25 000.00 лева, като единствено е посочено, че полученото телесно увреждане се квалифицира като средна телесна повреда. От същото се установява, че в тази сума е включена и сумата от 2000.00 лева – имуществени вреди, определени въз основа на представени фактури и други разходооправдателни документи.

Представената спогодба от 27.09.2013г., сключена между застрахователното дружество и пострадалото лице няма обвързваща сила по отношение на ответника, тъй като същият не е страна по нея. От същата се установява, че в така определеното и изплатено обезщетение от 25000.00 лева са включени неимуществени и имуществени вреди, като липсва конкретизация по отношение на всяка от вредите. Ако се приеме, че размерът на имуществените вреди е 2000.00 лева – така, както е посочено в решението на ЗЕК, остатъкът до 25000.00 лева следва да е размерът на определените неимуществени вреди. В т. І, б. „в” от спогодбата  са посочени телесните увреждания на пострадалата, като са  описани две операции с имплантиране на пирони и предстояща трета за изваждане на пироните. От показанията на пострадалата – св. М.А. обаче, се установява, че е претърпяла два пъти счупване на лява бедрена кост - веднъж при пътно-транспортнто произшествие на 30.01.2011г., когато  й е имплатниран пирон, който е махнат и второ счупване на същото място една година след първото счупване. Установи се, че второто счупване е от подхлъзване и падане на лед, като от допълнителното заключение на вещото лице – ортопед, се установява, че  ако се приеме, че е имало второ счупване, то по никакъв начин това счупване не е причина за и повлияване на първото счупване. Липсват събрани доказателства за причинно-следствената връзка между двете счупвания. При това положение, съдът намира, че така определното обезщетение от 23 000 лева за причинени неимуществени вреди /25000 лева – 2000 лева =23000 лева/, би следвало да се редуцира  като се вземат предвид болките и страданията само по отношение на първото счупване, причинено от ПТП.

При приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки реално претърпените неимуществени вреди от пострадалата, възрастта, здравословното  състояние, интензитета на болките и страданията и продължителността на възстановителния период, заключението на вещото лице –ортопед относно прогнозата, че лицето се е възстановило напълно след първото счупване, както и наложилото се в обществото понятие за справедливост, съдът счита, че паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди възлиза на 18000.00 лева. Съдът определя този размер като взема предвид, че вследствие на ПТП и полученото счупване на лява бедрена кост, на пострадалата е било причинено  трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период около 6-7 месеца, наложило се е поставянето на имплант, използване на помощни средства, травмата е свързана с кръвозагуба, силна болка, дискомфорт.

Поради горното, предявеният частичен иск за сумата от 6000.00 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 25000.00 лева по щета № 471710111300077 за претърпените от пострадалата М.А. неимуществени вреди – болка и страдание, се явява основателен и доказан и като такъв ще следва да бъде уважен. Законната лихва следва да се присъди от предявяване на иска в съда – 11.03.2014г. до окончателното издължаване.

На основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да понесе и  направените разноски за платена държавна такса в размер на 240.00 лева, както и за вещи лица и свидетел в общ размер на 170.00 лева или общо сумата от 410.00 лева.

Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА  М.М.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „Б. В. И. Г.” с ЕИК 000694286  със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. П. № 5 със съдебен адрес: гр. С., ул. Ю. № 24, ет. 2, ап. 4  сумата от 6 000.00 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 25000.00 лева по щета № 471710111300077 за претърпените от  М.А. неимуществени вреди – болка и страдание, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда - 11.03.2014г. до окончателното издължаване, както и разноски в общ размер от 410.00 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване  пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

  

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :М.С.

Версия за печат
Свързани страници