Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
мотиви по НОХД № 620-2014

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/27.01.2015г. ПО НОХД № 620/2014 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против  Х.С.Ц., роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ********** за това, че  за времето от 09.02.2010г до 20.03.2010г в гр.Видин в условията на продължавано престъпление принудил другиго- И.А. *** да извърши нещо- да закупи техника на изплащане, а именно: 1. На 09.02.2010год. от магазин „Технополис” да закупи ЛСД телевизор марка  SONI/ Сони/ модел 40V5500 на стойност 1 349лв.; 2.на 12.02.2010г от магазин „Технополис”  да закупи ЛСД телевизор марка SONI/ Сони/, модел 32S5650 на стойност 1049 лв.; 3. На 15.02.2010г от магазин” Щил” да закупи моторен трион марка STIHL/ Щил/, модел МS260  на стойност 1 167.49 лева; 4. На 25.02.2010г от магазин „Германос” да закупи преносим компютър марка” Ейс Пи” на стойност 957.60лв. и на 20.03.2010г. от магазин „М-тел” да закупи преносим компютър марка DELL/Делл/, модел INSP 1545 на стойност 1 319.90лв. и да му даде описаните по горе вещи, противно на волята му, като употребил за това заплашване, че ще го пребие и ще предприеме действия И.А. Андрейски да бъде уволнен от работа- престъпление по чл.143,ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК , но с оглед смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства същото да бъде определено към предвидения в Закона минимум.

            ПОДСЪДИМИЯТ в съдебно заседание, представляван  от защитника си адв.Ц. И. първоначално отрича вината си, но в пледоариите се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Моли  съдът да постанови минимално наказание , изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години.

            СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

Свидетелят И.А.А. се запознал с подсъдимия Х.С.Ц. в началото на м.Февруари 2010г. Последвали няколко срещи между двамата, на тях присъствала и общата им позната, която ги запознала.

На 08.02.2010г. в центъра на гр.Видин А. и Ц. се срещнали случайно пред банка ДСК. Подсъдимият по време на разговора поискал от А. да вземе на свое име телевизор на изплащане. А. първоначално отказал, при което подсъдимият го хванал за ръката, придърпал го към себе си и му казал, че познава „големи хора" в града, че познава „шефа" му и ще говори с него да го уволни. Заплашил го

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/27.01.2015г. ПО НОХД № 620/2014 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

 

и с физическа саморазправа. Ц. му пуснал ръката, двамата тръгнали в различни посоки.

На 09.02.2010г. подсъдимият Ц. потърсил по телефона А., като му предложил да пият кафе в заведение „Джони" в гр.Видин. В заведението подсъдимият бил с още две лица, които пострадалият не познавал. На срещата подсъдимият отново поискал от А. да вземе на свое име телевизор, като го заплашил, че ако не се съгласи ще излязат пред заведението и заедно с присъстващите на масата момчета, ще го пребият. Отправените заплахи възбудили страх у пострадалия, при което той се съгласил. По предложение на подсъдимия с таксиметров автомобил отишли до магазин „Техномаркет". Там свидетелят не бил одобрен да закупи стока на лизинг. Тогава Ц. предложил да отидат до магазин „Технополис", което и направили. От магазин „Технополис" А. закупил на лизинг ЛСД телевизор, марка „Сони", модел 40V5500 на стойност 1 349.00 лева. По време на престоя в магазина А. и Ц. не разговаряли. Последният бил обещал, че той ще изплаща месечните вноски, като парите ще внася „директно в банката”. При напускане на магазина копие от сключения договор и закупената вещ подсъдимият взел със себе си. Когато по–късно се видели и подсъдимият отново го уверил, че ще плаща месечните вноски.

След няколко дни, на 12.02.2010г. подсъдимият отново поискал от свидетеля да се срещнат, за да пият кафе. Пострадалият се съгласил, тъй като се надявал да се разберат с подсъдимия за плащане на месечните вноски. При състоялата се среща в заведение, намиращо се на бул. "Панония" в гр.Видин подсъдимият отново поискал от А. за закупи на свое име още един телевизор, като казвал, че му трябва. Отново последвали заплахи, че ако не се съгласи, ще извика двете момчета „ от предишния път" и ще го бият. Отново под въздействие на уплаха А. се съгласил. Същия ден посетили магазин „Технополис", където свидетелят закупил още един ЛСД телевизор, марка „Сони", модел 32S5650 на стойност 1 049.00 лева /приложена справка от магазин „Технополис” /. Закупената вещ и документите към нея отново ги бил взел подсъдимият.

На  15.02.2010г. подсъдимият отново позвънил по телефона на А. и поискал да се срещнат в заведение „Форум". При срещата подсъдимият Ц. поискал от свидетеля да закупи на свое име и да му го даде моторен трион марка „Щил". Свидетеля се възпротивил, като му казал, че той не внася вноските по другите договори, както бил обещал. Подсъдимият отново го заплашил с думите „... колко пъти трябва да ти казвам едно и също, знаеш какво ще ти се случи...". От магазин „Щил", находящ се на ул.”Широка” в гр.Видин свидетелят закупил моторен трион марка   „Щил"   на   стойност    1 167.49 лева,   като   сключил   договор   за индивидуален потребителски кредит № 0000367478 / 15.02.2010г. с  

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/27.01.2015г. ПО НОХД № 620/2014 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

 

банка ЦКБ.

  Няколко дни след това подсъдимият отново позвънил по телефона на свидетеля и поискал да се срещнат. Срещнали се в района на Общински пазар Видин, като подсъдимият отново поискал от него да закупи на „изплащане” вещ, този път ставало на въпрос за лаптоп. Отново започнал да заплашва А. с бой и саморазправа. Казал му, че ако него не го одобрят, да намери човек, който да купи споменатата веща и след това да му я даде. Уплашен, свидетелят му казал, че ще се опита да намери някой, който да закупи лаптоп. Обадил се на свой познат и приятел – свидетелят Я.Б., като не му разказал подробности, а просто го помолил да вземе уреда на свое име. Още същия ден - 25.02.2010г. около обяд тримата отишли в магазин „Германос", находящ се на ул."Цар Симеон Велики" в гр.Видин. Пред   магазина     подсъдимият  хванал   за  реверите   на  якето пострадалия, като му казал „...да си мълчиш, защото знаеш какво ще ти се случи...".   В   магазина Я.Б.   закупил   на   свое   име   преносим компютър, марка „Ейс Пи" на стойност 957.60лева , като подписал договор за лизинг. Още в магазина дал стоката на свид.А.. След като напуснали магазина и свидетеля Б. си тръгнал, пострадалият дал покупката заедно със сключения договор на подсъдимия. Няколко дни след случая А. разказал на свидетеля Б. за случващото се между него и подсъдимият. Вноските  по  кредита заплащал  пострадалия до  неговото пълно  погасяване,  както  и  месечните вноски по  другите  кредити  за  закупените през същия месец стоки.  

На 20.03.2010г. отново по телефона подсъдимият се обадил на пострадалия и поискал да се срещнат пред офиса на „М-тел". При проведен разговор пред магазина, подсъдимият поискал да му се закупи преносим компютър. Свидетелят А.  отказал, при което отново последвали заплахи от страна на подсъдимият, свързани със саморазправа и уволнение от работа. Свидетелят заявява: „... Аз отказах, при което Х. започна да ме заплашва отново. Заплаши ме, че ще се обади на шефа Андриян, че му има номера и ще направи всичко възможно да ме уволни от работа. Аз продължавах да отказвам и тогава Х. започна да ме заплашва, че ще викне онези две момчета и ще ме бият...." Свидетелят е заявил, че възприел заканите  сериозно и това го накарало за пореден път да изпълни нареждането му. Влизайки в магазина подсъдимият бил с още едно, непознато за свидетеля лице. Подсъдимият посочил един преносим компютър на лицето, като му казал, че ще му го вземе и даде. Подписвайки договор за лизинг № А1591149 свидетелят Анрейнски закупил преносим компютър марка „Делл" модел БЧ8Р 1545 на стойност 1 319.90 лева . Пред магазина подсъдимият Ц. дал закупената вещ заедно с договора на лицето, след което се разделили.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелият Я.В.Б., дадени на съдебното

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/27.01.2015г. ПО НОХД № 620/2014 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

 

следствие. Същия заявява, че приятелят му А. го бил помолил да закупи, за него лаптоп на изплащане, като му обяснил, че на него не му отпускат кредит. Той  се съгласил, тъй като го познавал добре от дълги години   и   му   имал   доверие,   че   ще   си   плаща   вноските.   Свидетелят потвърждава изнесеното от пострадалия, като заявява, че излизайки от магазина, подсъдимият бил хванал А. за реверите, и разтръсквайки го му казал следното: „... не си отваряй много устата защото не знаеш какво ще ти се случи", след което взел от ръцете на А. кутията с покупката и си тръгнал. Свид. Б. попитал, защо Ц.   взема лаптопа, при което той му обяснил, че на няколко пъти е бил заплашван от него и в резултат на тези закани и заплахи  бил принуден да купува  на  свое  има различни  уреди  на  изплащане  и  да  ги  дава  на Ц.. По време на разговора Б. е възприел, че А.  бил притеснен и уплашен.

 В този смисъл са и показанията на разпитания на съдебното производство свидетел с тайна самоличност с идентификационен №1, който твърди , че действително свидетеля А. е закупил посочените в обвинението вещи за подсъдимия.

Показанията на свидетелите са в логическа последователност, непротиворечиви, пресъздадени в разпита им , така както са ги  възприели събитията.

Фактите по делото се извеждат и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал съгласно чл.283 от НПК – приложената прокурорска преписка, комплексна съдебно психиатрично и съдебнопсихологична експертиза , характеристична справка, , справки от мобилни оператори, справка от „Технополис” и  свидетелство за съдимост.

            Показанията на постр.А. са обективни и непротиворечиви. Те напълно се покриват с показанията на останалите свидетели, посочени по-горе .Пострадалия заявява как подсъдимият е го е заплашвал , когато е отказвал да закупи вещи ,  конкретизира отправените закани и заплашителни жестове от страна на Ц.. Установеното от него на съдебното следствие кореспондира с останалия доказателствен материал по делото в това число и с по – горе обсъдените свидетелски показания.

Подсъдимият отказа да дава обяснения на съдебното следствие. Същият първоначално отрича съпричастността си към действията, вменени в престъпни по повдигнатото му обвинение и сочен като техен автор от страна на прокуратурата. На по – следващ етап подсъдимия заявява, че се признава за виновен.

   При така установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът счита,  че се извеждат правните изводи за съставомерността на деянието, за които Х.С.Ц. е предаден на съд, и неговото авторство, така както изисква

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/27.01.2015г. ПО НОХД № 620/2014 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

 

разпоредбата на чл.303 от НПК, а именно:

Подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.143 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 09.02.2010г до 20.03.2010г в гр.Видин в условията на продължавано престъпление принудил другиго- И.А. *** да извърши нещо- да закупи техника на изплащане, а именно: 1. На 09.02.2010год. от магазин „Технополис” да закупи ЛСД телевизор марка  SONI/ Сони/ модел 40V5500 на стойност 1 349лв.; 2.на 12.02.2010г от магазин „Технополис”  да закупи ЛСД телевизор марка SONI/ Сони/, модел 32S5650 на стойност 1049 лв.; 3. На 15.02.2010г от магазин” Щил” да закупи моторен трион марка STIHL/ Щил/, модел МS260  на стойност 1 167.49 лева; 4. На 25.02.2010г от магазин „Германос” да закупи преносим компютър марка” Ейс Пи” на стойност 957.60лв. и на 20.03.2010г. от магазин „М-тел” да закупи преносим компютър марка DELL/Делл/, модел INSP 1545 на стойност 1 319.90лв. и да му даде описаните по горе вещи, противно на волята му, като употребил за това заплашване, че ще го пребие и ще предприеме действия И.А. Андрейски да бъде уволнен от работа.

Принудата по  чл. 143, ал.1 НК се характеризира с няколко особености: на първо място от значение  е съдържанието на волята на жертвата, която предприема поведение, противно на волята й. Съдът приема за доказано нежеланието на св. А. да извърши исканото от подсъдимия – да закупи на свое име и за своя сметка посочените вещи и да ги предаде във владението на подсъдимия.

            На второ място, доколкото изпълнителното деяние се изразява в противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае, е безспорно, че фактическите действия на подсъдимия са въздействували на психиката му, вследствие на което същият е бил принуден да претърпи нещо противно на волята му - да закупи на свое име и за своя сметка посочените вещи и да ги предаде във владението на подсъдимия. Доколкото на трето място принудата е резултатно престъпление подсъдимия го е осъществил, постигнал е престъпния резултат – да принуди пострадалият  към желаното от него поведение.

 Налице е втората форма на принудата - заплашване. При заплашването субектът застрашава жертвата с бъдещо деяние, което е от естество да изложи нейния живот на опасност, вследствие, от което у пострадалият е възникнал основателен страх от осъществяването му.

Престъплението е доказано по отношение на всички негови елементи от обективна страна – оказаното психическо въздействие чрез жестове и думи по оказаната заплаха, с внушаване на пострадалия за негативните последици за него, ако не предприеме поведение по закупуване на вещите и предаването им във владението на подсъдимия. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние – употребил е

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/27.01.2015г. ПО НОХД № 620/2014 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

 

заплаха, с която оказва нерегламентиран натиск /принуда/ върху адресата да извърши нещо противно на волята му. Исканите  от дееца и предвидени в закона общественоопасни последици – закупуване на вещите и предаването им във владението на подсъдимия са настъпили. Съдът намира, че комплексът от прояви на подсъдимия е довел до формиране у жертвата на извод за неблагоприятно изход от ситуацията за него чрез създаване на уплах от подсъдимия и опасност от последици в негативен аспект свързани със физическата цялост, сигурността и опасност за работното  място  на принуждаваното към определено поведение лице. Налице е формирана закана с типичното за нея формиране на страх от осъществяване на посегателство против здравето или друго благо, имота на заплашения.

Подсъдимият е съзнавал, че свид.А. не желае да извърши посочените  действия и по тази причина е използвал принуда под формата на заплаха, за да подчини поведението на свидетеля съобразно собствените си желания. Вербалната заплаха е била достатъчна, за да формира в съзнанието на пострадалия реална заплаха за здравето и работното му място. Чрез тези действия подсъдимият е целял да създаде у пострадалия субективни впечатления за непосредствена опасност за здравето и работното му място като под въздействието на тази заплаха с изричане на думи да го принуди да извърши противни на волята му действия. Създавайки тези субективни тревожни представи в съзнанието на пострадалия, подсъдимият е подчинил поведението му като го е накарал да закупи исканите от него вещи и да му ги предаде.Точно тези действия пострадалият А. не е желаел да извърши преди осъществената от подсъдимата принуда и е демонстрирал на подсъдимото нежелание си чрез думи и действия. В този смисъл е и заключението по изготвената на св. А. комплексна  съдебнопсихиатрична и психологична експертиза , видно от която свидетеля е личност отзивчива , чувствителна, нерешителна , стеснителна , наивна и затворена. Съдът намира, че именно по-горе описаните и констатирани при освидетелстването на А. черти    са способствали фактическите действия на подсъдимия да въздействат на психиката му, вследствие на което същият е бил принуден да претърпи нещо противно на волята си.

Обстоятелството, че деянията по чл.143, ал.1 от НК са извършени от обвиняемия през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се е явявало от обективна и субективна страна продължение на предходното, дава основание  да се приеме, че в случая извършените от последния престъпления са при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна престъплението е осъществено при пряк умисъл.На първо място подс. Х.С.Ц. е осъзнал, че свид.А. не желае доброволно да извърши

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40/27.01.2015г. ПО НОХД № 620/2014 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

 

действията, които той настоява да бъдат извършени. Съзнавал е, че използва заплаха за да въздейства върху личността на пострадалия и по този начин да подчини действията му на своята воля и че тези действия са неправомерни.

Подсъдимият Ц. е осъждан два пъти, което обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо.

Видно от приложената характеристична справка  Ц. е безработен, неженен, живее в с.Градец, обл.Видин заедно с майка си. На територията на РУ „Полиция”-Видин, към момента на изготвяне на справката-08.05.2014г. няма регистрирани противообществени прояви и нарушения на обществения ред.          

При индивидуализиране на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, след преценка на степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на престъплението, съдът намира, че  следва наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК, като е налице  превес на смекчаващите вината обстоятелства.   

Предвиденото от законодателя наказание за престъпление по чл.143 ал.1 от НК е до шест години лишаване от свобода. В насока на определяне размера на наказанието при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства бе и искането на представителя на държавното обвинение, които доводи напълно се споделят от съда. Касае се за млад човек, с добри характеристични данни , които доводи сочат определяне на по-леко наказание към минималните параметри предвидени от самия законодател, а именно „Лишаване от свобода” за срок от три месеца.

По отношение на наложеното наказание “лишаване от свобода”, Съдът, счете, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на същото, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието приложение по отношение на подсъдимият  са налице всички законови предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на Х.С.Ц., поради което отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

           

 

  По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Версия за печат
Свързани страници