Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2795-2013

Р Е Ш Е Н И Е № 317

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. В., 29.07.2014г.

 

            В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и читиринадесета година в състав:

 

               Председател : Тодор Попиванов       

при секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2795 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „ВИП С. Г.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”П. К.” № *, със съдебен адрес: гр.П., ул.”М.” №**, чрез адв.М.К., против Л.Т.С., ЕГН **********,***.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни отношения по силата на договор за заем, съгласно който на 16.08.2011г. ищцовото дружество „ВИП. С. Г.” ООД – гр.П. представило на ответника Л.Т.С. *** парична сума в размер на 13 000 лева, за което последният издал запис на заповед с падеж 20.12.2011г. Поддържа се от ищеца, че записът на заповед не съдържа един от реквизитите по закон, а именно наименованието „запис на заповед” в съдържанието на документа, поради което той има значението на разписка, като доказателство за сключения договор.

Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 2107/2013г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение, както и че ответникът е възразил срещу вземането.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, възникнало по договор за заем сключен на 16.08.2011г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 2107/2013г. по описа на ВРС за заплащане на сумите: 13 000 лева – главница, представляваща изискуемо задължение по договора за заем с падеж 20.12.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.12.2013г. до изплащане на вземането. Претендират направените в производството разноски. Искат се двама свидетели при режим на довеждане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, не  прави доказателствени искания.

Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна страна по този договор - че е предал на ответника процесната парична сума; че ответникът се е задължил да я върне в посочения срок.   

Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска и от фактическа страна:

Ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесъл дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.

На 10.08.2011г. в гр.В. е издаден документ, наименован „Запис на заповед”, с която ответникът Л.Т.С., ЕГН **********,***, като издател, се задължава безусловно да заплати на ищцовото дружество „ВИП С. Г.” ООД сумата в размер на 13 000 лева, платима в гр.Л., с падеж 20.12.2011г. Документът не е оспорен от ответника и носи от неговото име като издател. Документът не носи наименованието „запис на заповед” в текста на самия документ. Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.Д.№ 2107/2013г. по описа на ВРС, в реализираното заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, на ищеца му е издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 13 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането – 14.10.2013г. до окончателното издължаване, като вземането произтича от договор за заем сключен между страните на 16.08.2011г.

Предвид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск на установяване на съществуване на вземането на ищеца, в качеството му на заявител по ч.гр.д.№ 2107/2013г. по описа на ВРС, възникнало въз основа на договор за заем е основателен и доказан. Основанията за това са следните:

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535 ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника - издател, ако последният възразява, че е поел задължение без основание. В настоящия казус обаче, заявителят претендира пресъждане на парична сума въз основа на договор за заем. В реализираното заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК същият няма задължение и не е представил доказателства за твърдяния договор. Безспорно в представеното доказателство в настоящия исков процес - документът, наименован „Запис на заповед”, липсва в текста на самия документ наименованието „запис на заповед”, поради което същият не представлява ценна книга - Запис на заповед по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, тъй като в него липсва този задължителен реквизит по чл.535, т.1 от ТЗ. Същият обаче има качестовото на разписка и се конвертира в такава, тъй като издателят на документа се е задължил да заплати на ищеца посочената в документа парична сума. Издателят на документа не оспорва получаването на сумата,  поради което следва да се приеме, че паричната сума е предоставена. Уговорен е падеж на връщането й, който е настъпил, поради което представения документ, наименован „запис на заповед” съдържа всички реквизити на договора за заем. В защитата си по иска ответникът не сочи друго каузално основание за получаването на процесната парична сума, както и не са ангажирани доказателства в такава насока. Правният извод е, че е налице договор за заем на парична сума между страните, по силата на който ищецът е получил в заем сумата в размер на 13 000 лева, със задължението да я върне в срок до 20.12.2011г. Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим, тъй като е предявен осъдителен иск. Видно от петитума на исковата молба, искането, отправено до съда е да приеме за установено по отношение на ответника че ищецът има изискуемо вземане спрямо него за процесната сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.Д.№ 2107/2013г. по описа на ВРС.   

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски за платена държавна такса в размер на 260 лева.

Мотивиран от горното, Съдът

 

                         Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л.Т.С., ЕГН **********,***, че дължи изпълнение на парично задължение на „ВИП С. ГРУП” ООД, ЕИК 126534329, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”П. К.” № *, със съдебен адрес: гр.П., ул.”М.” № **, чрез адв.М.К., за сумата в размер на 13 000 /тринадесет хиляди/ лева по договор за заем, сключен между страните, с падеж 20.12.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.12.2013г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.Дело № 2107/2013г. по описа на ВРС по реда на чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА Л.Т.С., ЕГН **********,***, да заплати на „ВИП С. Г.” ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.”П. К.” № *, със съдебен адрес: гр.П., ул.”М.” № **, чрез адв.М.К., направените от ищеца разноски по настоящото производство за платена държавна такса в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.

 

          Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .      

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Версия за печат
Свързани страници