Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2554-2012

Р Е Ш Е Н И Е № 181

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. В., 29.04.2013г.

 

          В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                             Председател : Тодор Попиванов

при секретаря П.М., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2554 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от Г.С.Г., с ЕГН **********,*** срещу П. на Р. Б., гр. С., бул. „В.” №*.

Предявен е от ищеца иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.   

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: наличието на повдигнато с обвинителен акт срещу ищеца обвинение от ответника – П. на Р.Б. за извършено престъпление по чл.206, ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и наличието на оправдателна присъда по образуваното НОХД № 931/2011г. по описа на РС – В.. Твърди се още, че с присъда № 50/26.04.2012г., постановена по ВНОХД № 62/2012г. по описа на ВОС ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, с отлагане изтърпяването му на основание чл.66 от НК за срок от 5 години, както и наказание лишаване от правото да участва в управлението на търговски дружества. Посочва се, че с Решение № 396/02.10.2012г., постановено по касационно дело № 1181/2012г. по описа на ВКС І н.о. въззивната присъда е отменена и ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение.

Други обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в: 1.изпадане в стрес и депресия, продължило през цялото време на разследването и задълбочило се след постановяване на присъдата от ВОС; 2.изпитване на неудобство и срам от хората в преценката им, че ищецът е престъпник; 3.уронване на доброто име на ищеца, авторитета и доверието пред деловите му партньори, както и 4.претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокат за трите инстанции общо в размер на 1500 лева и 500 лева направени транспортни разходи.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 18 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, както и направените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по основание и по размер. Поддържа от своя страна, че искът е недоказан; че претенцията за неимуществени вреди е силно завишена; че спрямо ищеца не е налагана мярка за процесуална принуда в наказателното производство и че разследването е протекло в разумни срокове. По отношение на претенцията за имуществени вреди поддържа, че тази претенция следва да се реализира в наказателното производство, в което са направени разходите, както и че липсват доказателства за това, че са направени такива разходи.

Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Не са налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се нуждаят от доказване.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че спрямо него е повдигнато обвинение в наказателно производство за извършено престъпление, което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила; че е претъпял твърдяните неимуществени вреди и че тези вреди се в пряка връзка и са непосредствена последица от повдигнатото му обвинение, както и наличието на имуществени вреди следствие на повдигнатото обвинение в претендирания размер.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Съдът като разгледа исковата молба и отговора, и след преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и по отделно, намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Г.С.Г. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 111/2010г. по описа на ОД на МВР – В. с Постановление от 19.08.2010г. затова, че на 26.06.2009г. в съучастие като съизвършител с Г. Б.И.от гр.В., се разпоредил неправомерно със свои движими вещи, на обща стойност 34 232,48 лева, обременени със залог в полза на „ПИБ” АД, клон В., без да запази правата на заложния кредитор, като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс. Със същото постановление на ищеца в качеството му на обвиняем му е взета мярка за неотклонение „подписка”, с която се задължава да не променя местоживеенето си и да се явява на призоваване.

Видно от Присъда № 48, постановена на 24.01.2012г. по НОХД 931/2011г. по описа на ВРС, ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение.

С присъда № 50 от 26.04.2012г., постановено по ВНОХД № 62/2012г. по описа на ВОС, е отменена присъдата на РС – В. в частта й, в която ищецът в качеството му на подсъдим е оправдан и същият е признат за виновен в извършване на престъпление по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, както и наказание „лишаване от право да участва в управлението на търговски дружества” за срок от 3 години, като изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от 5 години.

Видно от Решение № 396, постановено на 02.10.2012г. по касационно дело № 1181/2012г. по описа на ВКС, въззивната присъда на ВОС е отменена и ищецът, в качеството му на подсъдим е оправдан в извършването на престъпление по повдигнатото му обвинение. Решението е влязло в сила като необжалваемо на 02.10.2012г.

По делото са разпитани поисканите от ищеца свидетели. Св. Цв. установява, че ищецът бил депресиран, подтиснат и унил от воденото срещу него наказателно дело; че трудно навлизал в работата като техническо лице в Кукления театър в гр.В., както и че след като делото завършило в негова полза бил с приповдигнато настроение, щастлив и с добро отношение към нещата, които му се случват; вживявал се повече в работата си; че ищецът е честен, морален и етичен човек. Св. Ив., че преживял тежко процеса като бил нервен и притеснен, а свидетеля се опитвал да му помогне да не пада духом; че в един период започнал да се възстановява и „да прилича на себе си”; че ищецът е изключително работлив и много почтен човек.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: предявеният иск е частично основателен.

Съдът подкрепя твърденията на ищеца за причинени му неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. Фактът, че срещу ищеца Г.С.Г. е повдигнато обвинение, и е проведено наказателно производство, неизбежно е накърнило името му пред обществото и е оказало негативно влияние върху него самия и върху близките му. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите причинени на гражданите от действията на нейните органи, в случая П.на РБ, за незаконно обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано в последствие поради това, че извършеното не съставлява престъпление. Отговорността на държавния орган е безвиновна, а претендираните неимуществени вреди подлежат на доказване с всички доказателствени средства.

Съдът кредитира свидетелските показания, дадени в съдебно заседание, счита същите за последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От разпита на свидетелите се установява причинно – следствената връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и причинените му неимуществени вреди за това, че в периода от привличане на ищеца като обвиняем до приключване на наказателно производство той бил подтиснат и депресиран, унил, нервен и притеснен – обстоятелства, които обикновено съпътстват състоянието на личността в подобни случаи. Не се установиха обаче, твърдяните от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на неудобство и срам от хората в преценката им, че ищеца е престъпник, както и че е уронен авторитета му и доверието сред делови партньори, тъй като за тези твърдяни обстоятелства не се събраха доказателства.

Съдът намира за основателен довода на ответника относно завишеност на размера на претендираното обезщетение, като счита същото за прекомерно съобразно тежестта на обвинението; периода, за който е траело увреждането, тъй като наказателното производство се е развило както в досъдебната фаза, така и в три инстанцинно съдебно производство в разумни срокове /общо за 2 години и два месеца/, като на ищеца е била наложена най – леката мярка за неотклонение „подписка”.

Предвид изложеното и съобразявайки принципа за справедливост при определяне размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира че с оглед характера, тежестта и продължителността на увреждането, следва да се определи обезщетение в размер на 3500 лева. При определяне размерът на обезщетение съдът взе предвид установената от свидетелите почтеност, честност и висок морал, притежаван от ищеца, както и обстоятелството, че в наказателното производство се е стигнало до осъдителна присъда по обвинението, която при последната /касационна/ инстанция е била отменена.  

Претенцията за пресъждане на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за адвокат за трите инстанции общо в размер на 1500 лева и 500 лева направени транспортни разходи следва да бъде уважена до размера от 500 лева – направени от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, тъй като за останалите претендирани вреди до  не са ангажирани доказателства. Разноските за адвокатско възнаграждение не са пресъдени на ищеца с присъдата, същите са направени в резултат от необходимостта от адвокатска защита по повдигнатото обвинение, поради което следва да се пресъдят като настъпили за страната имуществени вред.

Лихва върху главницата не следва да се пресъжда тъй като такава не е претендирана.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се пресъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство съразмерно уважената част от иска, а именно 92,91 лева.

       

     Мотивиран от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. „В.” №* да заплати на Г.С.Г., с ЕГН **********,*** сумата в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от привличането му като обвиняем по досъдебно производство № 111/2010г. по описа на ОД на МВР – В. с Постановление от 19.08.2010г. затова, че на 26.06.2009г. в съучастие като съизвършител с Г. Б. И. от гр.В., се разпоредил неправомерно със свои движими вещи, на обща стойност 34 232,48 лева, обременени със залог в полза на „ПИБ” АД, клон В., без да запази правата на заложния кредитор като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай – престъпление по чл.206, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс, изразяващи се в уронване на доброто име на ищеца в обществото и в изпитване на чувство на подтиснатост, депресираност, унилост, нервност и притесненост за времето от повдигане на обвинениеото 19.08.2010г. до приключване на наказателно производство с влязло в сила решение 02.10.2012г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер от 18 000 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. „В.” №* да заплати на Г.С.Г., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от привличането му като обвиняем по досъдебно производство № 111/2010г. по описа на ОД на МВР – В., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД 931/2011г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер от 2000 лева като неоснователен и недоказан.

          ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. С., бул. „В.” №* да заплати на Г.С.Г., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса съразмерно уважената част от иска, общо в размер на  92.91 /деветдесет и два лв. и деветдесет и една ст./ лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Версия за печат
Свързани страници