Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2268-2019
                                    Р Е Ш Е Н И Е № 608
 
                                     гр. Видин, 06.12.2019 г.
 
                                    В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на седми ноември   две хиляди и деветнадесета година в състав:
                                                                                                                                          
                                                     Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ
                                               
при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ....................., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2268 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на А.С.Т. ***, ЕГН **********, с която против Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи-Видин, с адрес: гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87 е предявил искове с правно основание  по чл.140 КТ вр.чл. 179 във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се от ищеца , че  от 2002 г. е служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на територията на гр. Кула, обл. Видин.
Сочи, че през периода 08.08.2016 г. до 02.11.2017 г. работи като младши оперативен дежурен в РУ - Кула при ОД- МВР - Видин, като през цялото това време е работил на сменен режим на работа, като смените са били по 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.
Поддържа, че за времевия период от 22ч. на текущия ден до 06.00 ч. на следващия ден полагал нощен труд, който не му е заплащан за такъв. Към основното му месечно възнаграждение, ответникът следвало да му изплати и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Излага че, ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.
Твърди, че, през целия исков период е осъществявал дейността си по служебното правоотношение с МВР на сменен режим на работа, по утвърдени протоколи и графици при работа със специфични условия при 24 часови смени и сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. По конкретно: един ден на работа /24 часа/ след което три дни почивка.
Сочи, че тъй като през целия исков период е работил на 24 часови смени, то дадените от него нощни дежурства на месец са средно 7 и ли 8 и излага, че общо положеният от него нощен труд за целя исков период е в размер на 768 часа. При коефициент 1,143 по НСОРЗ се равнява на 878 часа, от които след приспадането на 768 часа се получава общо извънреден труд в размер на 110 часа, за който счита, че му се дължат общо 1060.00 лева или по 9.61 лева на час извънреден труд, формиран от дължимото му се трудово възнаграждение с получено допълнително възнаграждение с 50% повече за положен извънреден труд.
Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2 от същата.
Твърди, че по силата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Поддържа, че съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Коефициентът се определял като нормалната продължителност на работния ден 8 ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Сочи, че за периода от 08.08.2016г. до 02.11.2017г. е полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни не му е заплащано.
Излага, че през всеки един месец от исковия период /с изключение на този, в който е бил в отпуск/ е полагал извънреден труд. При сумарното му изчисляване положеният от него извънреден труд за всяко едно тримесечие е около 40 часа. Общо за исковия период, около 440 часа, за който труд му е изплащано допълнително възнаграждение.
Твърди, че за всеки отработен час нощен труд, ответникът му е изплащал добавка от 0.25 лева.
Уточнява, че относно претенцията си за заплащане на обезщетение за забава в общ размер от 150.00 лева, същото претендира върху главниците по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието, за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата на депозиране на исковата молба /08.08.2019 г./.
След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 756.07 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.08.2016г. до 02.11.2017г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни  с коефициент,  равен  на  отношението  между  нормалната продължителност  на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /08.08.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата,както и  сумата в размер на 133.83 лв,представляваща обезщетение за забава върху главницата от настъпване на изискуемостта на  задълженията  до 08.08.2019 г.
            В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ОД на МВР- Видин. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период.            Подържа,че ищеца е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР,а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
            По делото са събрани писменни доказателства, назначена и  изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
            Между страните не е налице спор, че през исковия период от 08.08.2016г. до 02.11.2017г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника,като се представени справки за трудовото  възнаграждение на ищеца ,както и графици за отработени смени.
            От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода от 08.08.2016г. до 02.11.2017г. ищецът е отработил 88 нощни смени или 704 нощни часове. Вещото лице е посочило,че при преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 и превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд са  в размер на 101 часа. В заключението е отразено , че допълнителното възнаграждение,представляващо  възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 622,24 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период,изчислен  по периоди на възникване/ по тримесечия/  до 08.08.2019г.,възлиза на 133,83 лв..
            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
            В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
            Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
            По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 08.08.2016г. до 02.11.2017г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 101 ч./положен извънреден труд от нощен труд/, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 622,24лв.
Предвид изложеното предявения главен иск следва да бъде уважен частично ,а именно за сумата от 622.24 лв., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, като в останала част да пълния размер от 756.07 лв. иска следва да се отхвърли.
            Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко дължимо вземане до 08.08.2019 г.. Съгласно заключението по съдебно счетоводната експертиза за исковия период обезщетението за забава възлиза в общ размер от 133,83 лв.,който съвпада се претендирания,поради   което искът следва да бъде уважен изцяло.
            Разноските за ищцовата страна в производството са в размер на 300.00 за адвокатско възнаграждение.
            С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски,но  съобразно уважената част на иска, а в случая  сумата от 254.88 лв ..
            Съдът приема за неоснователно наведеното от ответника възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съдът намира, че минималния размер, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.,и съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за всеки отделен предявен иск е в размер на минимум 300. 00 лв., поради което заплатения адв. хонорар от 300. 00 лв. не се явява прекомерен при наличието на два предявени иска.
            На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в общ размер на 100.00 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 80 лв.
Воден от горното, Съда
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес: гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на А.С.Т. с ЕГН: ********** ***, следните суми: сумата от 622,24 лв./главница/, представляваща дължимо  възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.08.2016 г. до 02.11.2017 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 08.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 756.07 лв..
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес: гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87 да заплати на А.С.Т. с ЕГН: ********** ***, сумата от  133,83 лв.,представляваща обезщетение за забава върху главницата от 622.24 лв.,считано от падежа на всяко дължимо за исковия период възнаграждение  до 08.08.2019 г..
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес: гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87, да заплати на А.С.Т. с ЕГН: ********** ***,, сумата от 254.88 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска ,като  отхвърля искането до пълния му размер от 300.00 лв..
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Видин, с адрес: гр.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“ № 87,  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Видин сумата в общ размер от 100,00 лв., представляваща дължима държавна такса,както и сумата от 80 лв. ,направени от бюджета разноски за  възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници