Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (76)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (157)
Септември 2019 (43)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2545-2018
                                   Р Е Ш Е Н И Е № 595
                                  гр.Видин, 29.11.2019 г.
                                 В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
                                                             Председател: Даниел Димитров
                                                                     Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 2545 по описа  за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:         
Постъпила е искова молба от “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против М.Г.В. ***6, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК.
 Твърди се от ищеца, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки и услуги с № PLUS-11853149/25.12.2015 г. ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Излага се, че на 09.05.2016 г. ответницата е активирала предоставената й от ищеца кредитна карта № CARD-12845200 с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лева. В исковата молба е посочено, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ плащания чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез издадената й кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Сочи се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2016 г., когато е последното й плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 204.27 лева. Това принудило ищеца да блокира използването й.
Излага се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответницата по кредитната карта е в размер на 204.27 лв., представляващо използваната главница в размер на 120.04 лева, както и договорна лихва от 01.06.2016 г. /първа пропусната вноска/ до 11.10.2017 г. /дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ върху използваната сума в размер на 84.23 лева. Поддържа се, че ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 6.09 лева за периода от 11.10.2017 /дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ до 11.04.2018 г. /дата на завеждане на дело/.
Сочи се, че претендираната от ищеца главница, ведно с възнаградителна лихва е с 12.00 лева по-малка от посочената в графа „Използван кредитен лимит /28/“ в последното месечно извлечение сума. Същата съставлява такса, която е опростена едностранно от фирмата Кредитор.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 964/2018 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 120.04 лева – главница по револвиращ кредит, 84.23 лева – договорна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 11.10.2017 г., 6.09 лева - обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г. или общо дължима сума 210.36 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми.
  Претендират се и направените разноски в заповедното производство и в настоящото такова.
  С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск по основателност и размер. Релевира възражение за нищожност на договора за револвиращ кредит, като  сочи, че е налице неравноправност и нищожност на клаузите по договора и на тези по приложените общи условия и развива подробни съображения за това. Оспорва се също така ответника да е получавал приложената последна покана, както и приложението към договора за потребителски кредит, отпускането на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с дата 12.11.2015 г.,като по изложените доводи моли за отхвърляне на иска
По делото са събрани писмени доказателства,  приложено е ч.гр.д. № 964/2018 г. по описа на РС - Видин.
           Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 964/2018 г. по описа на ВдРС, по което на 26.04.2018 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 724-РЗ/26.04.2018 г. за сумите от: 120.04 лева-главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит с номер PLUS-11853149, сключен между страните, 84.23 лева-възнаградителна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 11.10.2017 г., 6.09 лева-мораторна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.00 лева за платена държавна такса и 50.00  лева за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 964/2018 г. по описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.
Установява се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски паричен кредит, че на 12.11.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като кредитор и ответника – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит. Към договора е приложено и приложение от 12.11.2015 г. за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-12845200 с кредитен лимит от 1000 лв., при следните условия: годишен процент на разходите – 35%/44.90% и обезщетение за забава-10%+ОЛП на БНБ. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна вноска е 60 лева, а от 1000.01 до 2000 лева минималната погасителна вноска е 120 лв..
Към договора е приложен и Сертификат, издаден на 12.11.2015 в удостоверяващ, че между ответника, от една страна, като застрахован, и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“, при  упоменати застрахователни рискове. Като трето ползващо се от договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото са приети като писмени доказателства и: погасителен план, месечно извлечение от кредитна карта към дата 01.10.2017 г., от което е видно, че използваният кредитен лимит е в размер на 216.27 лв., детайли на извлечението по кредитна карта. Представена е последна покана, адресирана до ответницата, за уведомяването на последната, че е преустановила плащанията по вноските и че дължи главница в размер на 120.04 лева, договорна лихва в размер на 84.23 лева, 0.67 лева обезщетение за забава по договора. Приложена е товарителница от 21.04.2016 г. на МиБМ Експрес ООД, видно от която на ответницата на 22.04.2016 г. е връчена пратка, с посочено съдържание “документи“ и товарителница от 01.11.2016 г. на МиБМ Експрес ООД, видно от която на ответницата на 03.11.2016 г. е изпратена пратка, с посочено съдържание „покана-предсрочна изискуемост“. 
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че дължимата главница, договорната лихва, и законната лихва за забава са в претендирания размер. 
Вещото лице е посочило, че няма извършено плащане по кредита да датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-20.04.2018 г., както и след тази дата до момента на изготвяне на заключението.
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в което производство ищеца следва да докаже и установи съществуването на вземането си и размерът му, респективно, че ответника дължи сумите, за които в заповедното производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
Така предявеният иск във вр.с чл.240 ЗЗД е допустим, а разгледан по същество неоснователен по следните съображения:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието на валиден сключен договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото не се установява заплащане на заемната сума. Не се представиха доказателства, че сумата от 1000 лева или съответно, както се сочи в исковата молба като „усвоена сума“ е реално усвоена от ответницата.
Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор.
Тежестта на доказване на съществуването на такъв договор е на страната, която търси изпълнение по него, в случая на ищеца, която твърди, че  ответникът не й е върнал съответната сума.
От представените по делото доказателства не би могло да се направи извод, че издадената от кредитора кредитна карта е била получена от ответника, както и че последният е извършвал транзакции възползвайки се от предоставения кредитен лимит.
Върху представената от ищеца обратна разписка за доставени на ответника пратки липсва отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта.
Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на ответника и последният да е изтеглил суми от нея.
Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем съдът намира за недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба и уточнението към нея параметри, още повече и че приложението към договора за потребителски кредит /стр.28 от делото/, не е подписано от ответницата.
 Гореизложеното представлява самостоятелно основание за отхвърлянето на исковата претенция.
Отделно следва да се посочи, че твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата молба писмени доказателства договор за револвиращ кредит има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК.
 В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.  В процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 35% - 44,90 % /.
В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина,която е  общ израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран /, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.  
Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.  
От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.
Съобразно гореизложеното, дори  да беше установено, че е налице сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния кредитна карта, то кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. 
По изложените съображения исковата претенция се явява неоснователна и  предявените искове  следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на възражението на ответника  за липса на доказателства относно  представителна власт на пълномощника на ищеца следва да се отбележи ,че  представителната власт е абсолютна предпоставка за допустимостта на иск, предявен от представител, за наличието на която предпоставка съдът следи служебно.
Представителната власт трябва да бъде доказана от представителя, за да бъде допуснат по делото. Доказването става с акта, от който представителната власт произтича.
 В конкретният случай настоящата инстанция приема, че представителната власт за образуването на гр.дело е надлежно учредена. Пълномощникът на страната, която твърди,че е носител на спорното материално право, е от кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 32, т. 1-т. 5 от ГПК, а именно – юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ГПК пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В настоящия случай към исковата молба е приложено пълномощно, с което изпълнителният директор на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е упълномощил трима юрисконсулти,единият от които е Цветомира Седянкова, която е посочена като представител в исковата молба. При това положение се налага извод,че представителната власт на пълномощника по делото е установена въз основа на посоченото пълномощно.
След като пълномощното изхожда от надлежни представители на принципала, с чието волеизявление възниква и качеството на пълномощника като юрисконсулт, то в съдебното производство не е необходимо извършването на проверка за надлежното възникване на правоотношението, от което произтича качеството на юрисконсулт и и  доказването на юридическо образование. Такава проверка   ще се извърши само , ако бъдат оспорени по предвидения от закона ред от страната, която има правен интерес от това и върху която ще лежи и доказателствената тежест за оспорването им,а именно самата представлявана страна.
В тази връзка следва да се отбележи,че дори извършените действия да са без представителна власт, то да възрази за това има право само лицето,  твърдящо, че е ненадлежно представлявано,но не и трето, спрямо това отношение, лице.
При това положение искането на ответната страна  за прекратяване на производството ,поради непредставяне на доказателства за наличие на представителна власт на пълномощника на  ищеца,е неоснователно.
Водим от горното, Съдът
                                            Р     Е     Ш     И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на М.Г.В. ***6, ЕГН **********, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България сумата от 120.04 лева – главница по револвиращ кредит, 84.23 лева – договорна лихва за периода от 01.06.2016 г. до 11.10.2017 г., 6.09 лева - обезщетение за забава на основание чл. 76 от ЗЗД за периода от 11.10.2017 г. до 11.04.2018 г. или общо дължима сума 210.36 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед № 724-РЗ/26.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 964/2018 г. на ВдРС, както отхвърля и искането за присъждане  на разноските в производството по гр.д. №  2545 /2018 г. и по ч.гр.д. № 964/18 г. по  описа на ВдРС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 964/2018 г. по описа на ВдРС.
                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници