Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (76)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (157)
Септември 2019 (43)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по АНД № 1028-2019
Р Е Ш Е Н И Е № 391
гр. В.,   28.11.2019 г.
В  ИМЕТО НА НАРОДА
          В.ският районен съд, 4-ти наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
                                                            Председател: Андрей Дечев
                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…
                                                                             Членове:……...……………
при секретаря ….и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… НАХД № 1028……
по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
                                                                                                                          
            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от К.Б.А., ЕГН**********,***, против Наказателно постановление № 19-0953-00350/18.03.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“- В. към ОД на МВР-В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
            Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не заема становище в с.з. 
            Процесуалният представител на ответната страна заема  становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   
          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
             На 23.05.2018г. в 12.30 часа в с. П., обл. В., било установено от контролен орган на сектор „Пътна полиция“, че жалбоподателят А. е допуснал управлението на л.а. „Фолксваген Кади“ с рег. № ВН 91.80 ВС от неправоспособно лице – Д.В.Д., чието СУМПС е отнето на 22.10.2014г.
           Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Т.Б.Б. и административно-наказателната преписка.
            Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
            Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:         
          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
          На първо място, НП и АУАН са издадени в предвидената от закона форма и от компетентен за това орган. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност. В съставения  административнонаказателен акт е дадено описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и са посочени нарушените законови разпоредби, но липсва съществен реквизит, свързан с описание на обстоятелствата, при които е осъществено вмененото на нарушителя административно нарушение. В тази връзка липсват и необходимите доказателства, свързани с установяването на това административно нарушение. Невписването на обстоятелствата, при които е извършено това нарушение и на доказателствата, които го подкрепят е липса на реквизит по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което е ограничено правото на защита на нарушителя. Безспорно в съставеният правораздавателен административен акт има и разминаване относно качеството на субекта на административното нарушение, а именно, в началото е посочен  К.А.  като водач на МПС, а в даденото описание на административното нарушение той е посочен като собственик на МПС. Това разминаване е недопустимо в административно - наказателния процес, защото то създава несигурност и ограничава възможността на нарушителя да разбере в качеството на какъв е предоставил описаното МПС на неправоспособен водач, а от там и да организира адекватно своята защита. Общото позоваване от наказващият орган на нарушените законови разпоредби не съставлява описание на обстоятелствата, при които е осъществено административно нарушение. По никакъв начин при липсата на съответните доказателства, в частност на посочения договор за покупко-продажба не може да се прецени дали в действителност жалбоподателят е осъществил на посочената дата и място вмененото му административно нарушение като собственик. Актосъставителят не е установил къде е бил жалбоподателя по време на извършването на нарушението, дали  физически се е намирал на друго място, различно от това на което е бил автомобила и неправоспособния водач, дали е знаел че неправоспособния водач ще се качи да управлява МПС-то и дали му е дал разрешение за това. Посоченото води съда до извода че още изначално при започване на административнонаказателното производство със съставения АУАН, наказващият орган не е изяснил обстоятелства от съществено значение за това да се определи има ли извършено нарушение. За да е налице нарушение по чл. 102 от ЗДвП, собственика или водача трябва да предостави МПС, което предполага знание от негова страна. Собственика не само трябва да предостави МПС, но следва и да знае и че другия водач е неправоспособен. В тази насока не са изследвани никакви обстоятелства. Ето защо съдът счита че наказателното производство е опорочено още при започването му със съставянето на АУАН без да са изяснени съществени елементи от обективна и субективна страна, очертаващи извършено нарушение по чл. 102 от ЗДвП, тъй като от описанието на нарушението и от събраните гласни доказателства изобщо не става ясно защо актотъставителят  е решил,  че жалбоподателят  е виновен и е извършил нарушение по чл. 102 от ЗДвП. От представените доказателства не е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателя, както и с какви конкретни действия то се е обективирало в качеството му на собственик на посоченото МПС, който да е годен субект на административно наказателната отговорност съгласно разпоредбата на  чл. 102 от ЗДвП. Посочената норма определя, че на собственика на моторно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на неправоспособен водач. Нарушителят освен субект на конкретни задължения е и субект на права в хода на административно наказателния процес и следва да наясно в какви конкретни негови действия се е изразило вмененото му нарушение. Липсата на конкретика на извършеното деяние е довело и до липса на доказателства и относно обстоятелството като собственик, водач или упълномощен ползвател е извършил това административно нарушение, което съставлява съществено процесуално нарушение, защото ограничава правото на защита на жалбоподателя. Налице е липса на реквизит на издадения правораздавателен административен акт, което води до неговата незаконосъобразност. Наказващият орган е следвало с оглед  даденото  описание на обстоятелствата, при които е осъществено  административното нарушение  от страна на жалбоподателя, да посочи и конкретното му виновно деяние, което съставлява административно нарушение. Затова атакувания  административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което води до липса на реквизит. Административното наказание се налага по строго формална процедура, имаща за цел да защити правата на лицето. Налагането на административно наказание трябва да се предхожда от напълно и несъмнено доказано извършено административно нарушение. Описаната в НП фактическа обстановка е непълна, ограничаваща възможността на жалбоподателя да организира правото си на защита в пълен обем. Настоящата инстанция е контролна такава  и е недопустимо в съдебна  фаза по обжалване на издадено наказателно постановление, посредством събиране на доказателства да се отстраняват допуснати пороци при издаване на наказателното постановление. Посоченото нарушение по своя правен характер е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като задължителното съдържание на НП включва освен времето и мястото, и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
          В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.
          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
Р  Е  Ш  И :
             
          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0953-00350/18.03.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“- В. към ОД на МВР-В., с което на жалбоподателя К.Б.А., ЕГН**********,***,  е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100 лв. за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..                                                        
                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : А.Д.
Версия за печат
Свързани страници