Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (76)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (157)
Септември 2019 (43)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2362-2018
                                                         РЕШЕНИЕ - 535
                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                      гр. Видин, 14.11.2019г.
Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав :
                                                                                              Председател: Владимир Крумов
                                                                                              Съдебни заседатели:
                                                                                              Членове:
при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2362 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против П.М.И.,***.
          Твърди се, че на 05.11.2013г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5018734/12.02.2013г., е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения. „ВИВА КРЕДИТ“ е упълномощило ищцовото дружество, в качеството на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответната страна е изпратено писмо за станалата продажба на вземания. На 12.02.2013г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като заемодател, и ответната страна, като заемател, се сключил договор за паричен заем № 5018734. Съгласно Договора заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума в размер на 1 000,00лева, а заемателят се е задължил да върне същата, ведно с договорна лихва в размер на 841,67лева, на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 204,63лева всяка вноска. Падежът на първата вноска е 13.03.2013г., а на последната вноска 08.11.2013г. Общия размер на плащането е 1 841,67лева. Усвояването на заемната сума се извършва при сключване на договора. Съгласно договореното при забава за плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 20лева, представляващи направени разходи за събирането на просрочените вземания / изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и лични посещения/, които се начисляват и за всеки следващ 30 – дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като посочените разходи не могат да надхвърлят 100,00лева. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Договора за заем, страните са договорили, че при забава на плащането на погасителна вноска с повече от 60,00 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на 100,00лева, представляваща направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице / служител което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На основание тези разпоредби на ответната страна е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 200,00лева. На ответната страна е начислена лихва за забава в размер на 677,11лева. Въпреки поканите за плащане ответната страна не е извършила плащане по договора за паричен заем. Общата дължима сума по поговора за заем е 2 718,78лева. Твърди се, че ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 1391 / 2017г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
          Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 1 000,00лева - главница, 841,67лева – договорна лихва за периода от 13.03.2013г. до 08.11.2013г., 677,11лева - лихва за забава за периода от 14.03.2013г. до 29.05.2017г., 200,00лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.05.2017г. до изплащане на вземането. Иска разноски по производството, както и разноски в заповедното производство.
                     В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна или нейн представител не са се явили в откритото съдебно заседание.
                    По делото са събрани писмени доказателства.
  Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
На 12.02.2013г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем „VIVACREDIT“ № 5018734 от 12.02.2013г. за предоставяне на заемна сума. Размерът на отпуснатия заем е 1 000,00лева със срок на погасяване 9 месеца. Договорена е лихва в размер на 841,67лева, фиксиран годишен лихвен процент – 172% и годишен процент на разходите 417,0896%. В чл. 7(2) от договора е договорено при забава за плащане на погасителна вноска по договора с повече от 30 календарни дни заемателят дължи на заемодателя заплащане на 20 лева, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събиране на просрочени вземания, които се начисляват и за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не повече от 100,00лева. В чл. 7 (3) е договорено при забава с повече от 60 календарни дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на сума в размер на 100,00лева, представляваща направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
          Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 29.05.2017г. като е образувано гр.д. № 1391/ 2017г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 1185 от 31.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа пълно изпълнение на задълженията си за заплащане на заетата сума и договорената лихва. Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договора за прехвърляне на вземания. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В този смисъл ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
                     Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 
          При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :
          Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
          Искът за установяване вземанията на ищеца за главница по договора за кредит е основателен за сумата от 1 000,00лева. Между страните е възникнало облигационното отношение, въведено с исковата молба. Ответната страна, като заемател, не доказа изпълнение на задълженията си по договора за заем.
          Искът за установяване вземането за обезщетение за забава е основателен за претендирания размер. Ответната страна не е погасявала задълженията си по договора за заем и е изпаднала в забава.
          Останалите претенции за установяване съществуване на вземания за договорна лихва в общ размер на 841,67лева и за такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 200,00лева са неоснователни. От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за такса разходи за събиране на просрочени вземания по чл. 7/2/ от договора и чл. 7/3/ от договора. Съдът намира, че горните клаузите са нищожни. Процесният договор за заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на  чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.     Съдът намира, че така въведените в договора за заем такса за събиране на просрочени вземания, представляват по съществото си неустойки, дължими при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по заема, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания се цели заобикаляне на ограничението на  чл. 33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
            Относно вземането за договорна лихва : договорката относно договорна лихва накърнява добрите нрави. По своята същност "добрите нрави" не представляват правни норми и нямат правно действие. Същите представляват общоприети критерии и норми за поведение, които са установени и приети в обществото, като хората се съобразяват с тях съобразно вътрешното си убеждение. Доколкото няма издаден акт на МС по чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, страните са свободни да уговарят размер на договорната лихва по собствено усмотрение. Това усмотрение обаче не е неограничено, което следва от чл. 9, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това съдът намира, че така както е уговорена договорната лихва, същата излиза извън присъщите функции по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, като създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, което представлява противоречие с добрите нрави. Налице е нееквивалентност на двете престации – тази на кредитора и тази на заемателя, която е значителна и то в ущърб на последния. Тази нееквивалентност заедно с възможността за неоснователно обогатяване на кредитора също представлява накърняване на добрите нрави и е основание за нищожност на уговорката за лихва. Определеният размер на Годишен процент на разходите -  417,0896%, елемент от който е Фиксиран годишен лихвен процент – 172,00% противоречат на добрите нрави, тъй като значително надхвърлят нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. Сделката противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие, както и че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави. В тази насока е и предприетата законодателна промяна и въвеждането на забраната по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Цитираната норма не е приложима към процесния договор, поради което размерът на ГПР в настоящия случай следва да се преценява с оглед критериите за добрите нрави. В настоящия случай е видно, че уговорените размери на надбавките – договорна лихва и ГПР многократно надвишават размера на законната лихва /значително над нейния трикратен размер/, поради което и са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
С оглед изхода на делото и съразмерно уважените искове ответната страна следва да заплати на ищеца сумите от : от 66,46лева за държавна такса, от 320,31лева за разноски за особен представител и сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт. В заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 33,54лева за държавна такса и 75,00лева за възнаграждение за юрисконсулт съразмерно уважените претенции.
Воден от горното Съдът,
                                                   
                                                                   Р Е Ш И :
          Признава за установено по отношение на П.М.И.,***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, има вземания спрямо П.М.И.,***, за сумите от : 1 000,00лева -  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 29.05.2017г. до изплащане на вземането, 677,11лева - лихва за забава за периода от 14.03.2013г. до 29.05.2017г., които суми са включени в Заповед № 1185 от 31.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. д. № 1391 / 2017г. на Районен съд гр. Видин, като исковете в останалата част и до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователни.
          Осъжда П.М.И.,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в общ размер на 486,77лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 108,54лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.
          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        
                                                                                     Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар:
Версия за печат
Свързани страници