Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Ноември 2019 (96)
Октомври 2019 (158)
Септември 2019 (43)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)
Юни 2019 (146)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1632-2018
Р Е Ш Е Н И Е № 506
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 30.10.2019г.
            Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
               Председател : Тодор Попиванов       
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1632 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК, против Н.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
Предявен е от ищеца установителен  иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни отношения по силата на сключени между страните договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г. Поддържа се, че ищцовото дружество е изправна страна по договорите като е предоставило на ответницата договорените мобилни услуги, за което в срока на действие на договорите за периода на потребление от 16.12.2014г. до 15.03.2015г. е издало 5 бр. фактури по първия договор и 3 бр. фактури по втория, а ответницата е неизправна страна по договорите, тъй като е останала задължена за заплащане на цената на потребените услуги. Поддържа се още, че ищецът се е възползвал от правото по чл.27.2 и чл.54.1 от Общите условия /ОУ/ по договорите - да прекрати едностранно договорите с абоната - длъжник поради неизпълнението им – неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане – не по – късно от 18 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния отчетен период, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в сила от 30.03.2012г., приети от потребителя/ и да му начисли неустойка за прекратяването в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на срока за ползване на услугите.
Поддържа се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС му е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, съществуването на вземането, възникнало по процесните договори за предоставяне на мобилни услуги, за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС частично за следните суми: 230.48 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г. и 523.48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за отчетен период от 16.05.2015г. до 22.06.2015г.
Ищецът е поискал и съдът е допуснал отказ от предявения от него против ответницата иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 63.47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от общо 753.96 лева. Не се претендира и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното издължаване.
Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен  отговор от назначения на ответника особен представител, с който заявява, че искът за главницата е допустим, но неоснователен, като поддържа от своя страна, че не е налице изискуемост на претендираните суми по договорите, тъй като за да развали договорите на основание чл.87 от ЗЗД, кредиторът е следвало да даде на длъжника подходящ срок с предупреждение, че след изтичането на срока, ще смята договора за развален, което не е сторено. Също и по отношение на иска за заплащане на неустойка – за ищеца не е възникнало такова вземане, тъй като договорите не са развалени. Липсва уведомление от ищеца до ответницата за прекратяване на договорите. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави /неравноправни/, а алтернативно  - поради прекомерност. Липсва и уведомление до ответника, че кредитор по договорите не е „Мобилтел“ ЕАД, а ищцовото дружество „А1 България” ЕАД. Оспорва се искът е като недоказан, тъй като ищецът представя фактури само за част от задълженията на ответницата, както и за това, че не се установява по кой от двата договора е издадена всяка от посочените фактури.
Не са налице обстоятелства, които се признават от ответната страна и обстоятелства, които да не подлежат на доказване.
Тежестта на доказване се разпределя както следва: Всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си. Съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже:
- че са налице договорни отношения по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и  договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г., сключени между страните.
- че е налице проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение против ответницата за претендираните суми;
- че ищецът е изправна страна по договорите за предоставяне на мобилни услуги;
- да установи размерът на задълженията на ответницата по договорите за предоставяне на мобилни услуги за претендирания период;
- че ищецът е прекратил едностранно договорите поради неизпълнението им от страна на ответницата;
- да установи размера на претнедираната неустойка за исковия период.
    По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна, а именно:
  - Че на 04.01.2018г. ищецът, в качеството си на кредитор, е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в реализираното заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК, за което е образувано ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС, приложено към настоящото дело, му е издадена заповед за изпълнение № 38/05.01.2018г.; че заповедта е връчена на длъжника при устловията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си, което е сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК, поради което искът е допустим;
 - Че с Определение, постановено по настоящото производство по гр.Д. № 1632/2018г. по описа на ВРС, съдът е допуснал отказ от предявения от ищеца иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за пресъждане на сумата в размер на 63.47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от общо 753.96 лева - незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по твърдяните, сключени между страните договори за предоставяне на мобилни услуги, както и че с установителния иск по чл.422 от ГПК, заявителят не претендира пресъдената му със заповедта за изпълнение: „законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 04.01.2018г. до окончателното плащане“, поради което предмет на настоящия установителен иск се свежда до искане за установяване на вземане спрямо ответника за следните суми: 230.48 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и  договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г. и 523.48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за отчетен период от 16.05.2015г. до 22.06.2015г., а в останалата част, в която е допуснат отказ от иска и в частта, в която искът не е предявен – заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.
- Че не спори между страните за това, че между тях са сключени твърдяните от ищеца договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., поради което следва правният извод, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение;
-Че ответникът формално оспорва предявения иск изцяло, но не оспорва представените по делото 5 бр. фактури за начислени задължения за ползвани от ответника мобилни услуги през исковия период /листа 55 – 63 и лист 125 от делото/, от които, ведно с приложенията към фактурите, са видни подробните данни за това какви мобилни услуги са ползвани и как е формирано задължението по тях към мобилния оператор, и доколкото не се твърди от ответницата наличието на неправомерна намеса от страна на доставчика в отчета на доставените на ответника мобилни услуги, съдът приема, че същите са доставени на потребителя, а последният дължи насрещно изпълнение – заплащането на цената им в уговорения от страните срок, поради което, ищцовото дружество е изправна страна по договора.
- Че ответницата не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на дължимата по договорите за предоставяне на мобилни услуги сума в размер на 230.48 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и  договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г.  /обстоятелство, което ако е налице, е в нейна тежест да установи/, поради което потребителят е неизправна страна по договора. Поради изложеното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение от длъжника. Искът за установяване на вземането за ползвани и незаплатени мобилни услуги за исковия период е основателен и доказан в претендирания размер.
   - Че възражението на ответницата за липса на изискуемост на главницата поради липса на доказателства за разваляне на договора е неоснователен, тъй като изискуемостта настъпва по силата на договора и е дължима не по – късно от 18 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния отчетен месечен период, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в сила от 30.03.2012г., приети от потребителя/ съгласно т.3.3 от Договора, а не зависи от разваляне на договора, което дори да е налице, в случая има действие само занапред.
   -   Че относно претендираната от ищеца неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД, същата обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като за да бъде ангажирана отговорността на ответника на цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; задължението да не е изпълнено; неустойката да е договорена между страните по договора. В настоящия случай, поддържа се от ищеца, че се е възползвал от правото по чл.27.2 и чл.54.1 от Общите условия /ОУ/ по договора  да прекрати едностранно договора с абоната  - длъжник поради неизпълнението му – неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане – не по – късно от 18 дни от датата на издаване на съответната фактура за съответния отчетен период, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимата сума /чл.26.4 от ОУ, в сила от 30.03.2012г., приети от потребителя/ и да му начисли неустойка за прекратяването в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на срока за ползване на услугите.
   - Че видно от Решение №42/11.05.2015 по дело №1357/2013 на ВКС, ТК, I т.о., съгласно чл. 20а, ал.2 ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона; Според чл.9 ЗЗД, съдържанието на договора се определя свободно от страните, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона или добрите нрави. Въз основа на съдържащите са в чл.20а, ал.2 и чл.9 ЗЗД правила за поведение, се извежда следния отговор на поставения материалноправен въпрос: Прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява действието му. Преценката за основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на прекратяване на договора;
- Че в настоящия случай, ищецът твърди едностранно прекратяване на договора, сключен между страните поради виновното му неизпълнение от страна на получателя на мобилни услуги – незаплащане на цената по договора в предвидените от страните срокове, което по правната си същност съставлява разваляне на двустранен договор от кредитора поради неизпълнение от страна на длъжника, поради причина, за която последният отговаря – основание по чл.87, ал.1 от ЗЗД, като с оглед на характера на насрещните престации – за продължително изпълнение, развалянето на договора има действие само занапред;
- Че съдът е указал на ищеца с доклада си по делото, че не  представя доказателства за датата и начина на прекратяване на процесния договор за предоставяне на мобилни услуги, както и за размера на претендираната неустойка, но ищецът не ангажира доказателства в тази насока - договорът между страните да е прекратен по предвидения в закона ред – в случая – с писмено предупреждение, с даден на длъжника подходящ срок, тъй като договорът е сключен в писмена форма, съгласно чл.87, ал.1, изр. последно от ЗЗД, както и такова волеизявление да е достигнало до ответника, поради което исковата претенция за установяване дължимостта на неустойка в размер на 523.48 лева, се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установи да са налице предпоставките за възникване на задължение на ответницата за заплащане на неустойка по сключените между страните договор за мобилни услуги.
-  Че следва да се отбележи също, че ищецът не е представил по делото описаните в исковата молба фактури за начислени неустойки, съгласно указанията на съда, както и че представените вместо това сметки за начислени неустойка са с дати: 2бр. от 24.06.2015г. и една от 03.07.2015г., а искът за неустойка за предсрочно прекратяване на договора се претендира за отчетен период от 16.05.2015г. до 22.06.2015г., в по - голямата част от който не са изтекли необходимите 124 дни забава на длъжника според т.54.12 от Общите Условия към договора, след изтичането на който възниква правото на ищеца да развали договора;
- Че отделно от гореизложеното, съдът намира, че при неизпълнение от страна на ответницата на задълженията си по договора, в случай, че мобилният оператор се възползва от правото си да прекрати договора, то заплащането на претендираната неустойка – в размер на всички абонаментни такси до края на договора – би надхвърлило присъщите на неустойката функции. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна клауза на основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед на конкретното неизпълнение – т.3 от ТР № 1 от 15.06.2010г- по ТД № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по – горе очертаните функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор, получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна престация – ползването на мобилни услуги, което нарушава принципа на справедливост и води до неоснователното му обогатяване.
Поради изложеното искът за пресъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 55.02 лева, държавна такса в размер на 22.93 лева и разноски за особен представител на ответницата в размер на 91.70 лева - съразмерно уважената част от иска, както и редуцирани разноски, направени в заповедното производство - в размер на 50.75 лева за адвокатско възнаграждение и 7.49 лева за държавна такса.       
Мотивиран от горното, Съдът
                            Р  Е  Ш  И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК, изпълнение на парично задължение по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г, за следната сума, за която е издадена заповед № 38/05.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС: 230.48 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и договор М 43714872 от 08.01.2015г., за отчетен период от 16.12.2014г. до 15.03.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК против Н.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 523.48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за отчетен период от 16.05.2015г. до 22.06.2015г., за която е издадена заповед № 38/05.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС, като неоснователен и недоказан.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 38/05.01.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която са пресъдени: 63.47 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от общо 753.96 лева - незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка по сключените между страните договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален потребителски номер М 4338871 от 16.12.2014г. и  договор М 43714872 от 08.01.2015г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 04.01.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, със съдебен адрес:***, чрез адв.Виолета Герова от САК, направените от ищеца разноски както следва: разноски в заповедното производство по ч.гр.Д.№ 53/2018г. по описа на ВРС, в размер на 7.49 лева за платена държавна такса и 50.75 лева за адвокатско възнаграждение, както и разноски по настоящото производството: 22.93 лева за платена държавна такса 55.02 лева за адвокатско възнаграждение и 91.70 лева разноски за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                             
                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници