Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Ноември 2019 (96)
Октомври 2019 (158)
Септември 2019 (43)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)
Юни 2019 (146)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2738-2018
                                                  Р Е Ш Е Н И Е  - 473
                                                В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                  гр. Видин, 14.10.2019г.
Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав :
                                                                                         Председател: Владимир Крумов
                                                                                         Съдебни заседатели:
                                                                                         Членове:
при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2738 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, против Р.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 1452 / 2018г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Твърди се, че на 30.01.2017г. е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение № 1 към него ог 01.03.2018г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 2810560 от 15.05.2017г., е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения.   
Поддържа се от ищеца, че на 15.05.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 2810560 от 15.05.2017г. По силата на договора, на ответната страна е отпуснат паричен заем в размер на 600,00лева за срок от 7 месеца, при договорна лихва в размер на 82,64лева. Крайният срок на кредита е до 13.12.2017г. Редът и условията, при които е отпуснат кредита, се уреждат от Договора и Общите условия към него. По силата на договора за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на разходи за събиране – такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения, в размер на 09,00лева. Таксата за направени разходи се начислява на всеки следващ 30 дневен период до максимален размер от 45,00лева. Разходите и таксите за извънсъдебно събиране на просроченото задължение са начислени съгласно чл. 10а от ЗПК и нямат характера на неустойка. Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата, да предостави на заемодателя едно от обезпеченята посочени в договора. Предвид обстоятелството, че ответникът не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на ответника е начислена неустойка, чийто размер към настоящия момент е 344,65лева. Поради неплащане на ответната страна е начислена лихва за забава в размер на 30,26лева. Ответната страна е извършила плащане на сума в общ размер от 327,59лева.
               Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 492,69лева – главница, 45,22лева-договорна лихва за периода от 16.06.2017г. до 13.12.2017г., 344,65лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Иска разноски по производството.
                С определение от 09.01.2019г., влязло в сила на 07.02.2019 е допуснато оттегляне на исковата молба по гр. д. № 2738 / 2018г. по описа на Районен съд Видин в частта на предявения иск за установяване вземането за сумата от 30,26лева-мораторна лихва за забава.
                В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна не е постъпил писмен отговор. Ответната страна не се е явила в откритите съдебни заседания. Не е правила доказателствени искания.
                    По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
  Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
На 15.05.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 2810560 от 15.05.2017г. за предоставяне на паричен заем. Размерът на отпуснатия заем е 600,00лева със срок на погасяване 13.12.2017г. Сумата по договора за заем е предоставена на ответната страна на 15.05.2017г. Договорена е лихва в размер на 82,64лева и годишен процент на разходите 48,03%. Първа падежна дата е на 16.06.2017г. с 7 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 97,52лева. В чл. 4(1) от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно - : две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия :  да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000,00лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или предоставяне на банкова гаранция в полза на заемодателя, която е издадена след усвояване на заема, в размер на цялото парично задължение по договора, която да е валидна 30дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. В чл. 4(2) от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 482,51лева. Съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, са установени разходи за събиране на просрочени вземания не повече от 45,00лева. С Приложение 1 от 01.03.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от процесния Договор за паричен заем, е прехвърлено в собственост на ищеца. Ответната страна е уведомена за прехвърлянето на вземането.
Вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза е дало заключение по поставените задачи. Ответната страна е заплатила сумата в общ размер на 327,59лева по заема. Дадено е заключение относно размера на исковите претенции.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните и е прието от съда.
             Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 01.06.2018г. като е образувано гр.д. № 1452/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 1115-РЗ  от 04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск.
               Ответната страна не доказа пълно изпълнение на задълженията си за заплащане на заетата сума и договорената лихва. Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договора за прехвърляне на вземания. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В този смисъл ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
                Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 
               При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :
               Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
                  Искът за установяване вземанията на ищеца за главница по договора за паричен заем е частично основателен за сумата от 272,41лева. Между страните е възникнало облигационното отношение, въведено с исковата молба, което се установява от представения препис на договор. Ответната страна, като заемател, не доказа пълно изпълнение на задълженията си по договора за заем. Настоящият състав приема, че със заплащането на сумата от 327,59лева, от ответната страна, е погасено частично задължението за главница, в същия размер, като остава дължима сумата от 272,41лева, съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изречение второ от ЗЗД.
                Искът за установяване вземането за договорна лихва е основателен за претендирания размер от 45,22лева. Страните са договорили заемателят да дължи лихва в размер на 40,00% фиксиран годишен лихвен процент.
                 Останалата претенция за установяване съществуване на вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 344,65лева е неоснователна. От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 4(2) от договора. Съдът намира, че клаузата е нищожна. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразени от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на  чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая в договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение с поръчителство или банкова гаранция в полза на заемодателя. Съдът намира, че така въведената в договора за заем неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение с поръчителство или банкова гаранция, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по заема, а не е плащане за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. С предвиждането на това плащане се цели заобикаляне на ограничението на  чл. 33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. На следващо място договорената неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - непредоставяне на обезпечение, което не е свързано пряко с претърпени вреди излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. 
             Предвид горните мотиви нижожна се явява и клаузата в Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД относно установени разходи за събиране на просрочени вземания.
             Предвид прекратяване производството по настоящето дело относно претенцията за установяване съществуване на вземането за сумата от 30,26лева мораторна лихва, то издадената заповед за изпълнение по гр. дело № 1452 / 2018г. по описа на Районен съд Видин следва да се обезсили в тази част.
            С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 100,00лева за държавна такса, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт, сумата в от 50,00лева за възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от исковете. В заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна такса и 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт съразмерно основателността на претенциите.
                    Воден от горното Съдът,
                                                               Р Е Ш И :
      Признава за установено по отношение на Р.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, има вземания спрямо Р.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от : 272,41лева -  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 01.06.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 45,22лева-договорна лихва от 16.06.2017г. до 13.12.2017г., които суми са включени в Заповед № 1115 - РЗ от 04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 1452 / 2018г. на Районен съд гр. Видин, като исковете в останалата част и до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователни.
                  Обезсилва Заповед № 1115-РЗ от 04.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 1452 / 2018г. на Районен съд гр. Видин, в частта на пресъдена сума от 30,26лева мораторна лихва от 14.12.2017г. до 23.05.2018г.
                   Осъжда Р.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, сумата в общ размер на 250,00лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 125,00лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.
                   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        
                                                                                                   Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар:
Версия за печат
Свързани страници