Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Септември 2019 (12)
Август 2019 (66)
Юли 2019 (207)
Юни 2019 (147)
Май 2019 (156)
Април 2019 (153)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2058-2018
                                                   Р Е Ш Е Н И Е - 431
                                                В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                  гр. Видин, 26.08.2019г.
Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав :
                                                                                         Председател: Владимир Крумов
                                                                                          Съдебни заседатели:
                                                                                         Членове:
при секретаря Г. Начева и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2058 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против Ш.Я.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Твърди се, че на 01.04.2015г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 6012533/29.07.2014г., е прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът  е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо изх. № УПЦ – П – ИАМ / 6012533 от 08.04.2015г. от цедента, чрез ищцовото дружество. Ответникът е получил писмото на 20.04.2015г.  
Поддържа се от ищеца, че на 29.07.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 6012533 от 29.07.2014г. По силата на договора, на ответната страна е отпуснат кредит в размер на 400,00лева за срок от 22 седмици, при договорна лихва в размер на 37,91лева. Крайният срок на кредита е до 29.12.2014г. Редът и условията, при които е отпуснат кредита, се уреждат от Договора и Общите условия към него. По силата на договора за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събиране на просрочени вземания в размер на 09,00лева. Таксата за направени разходи се начислява на всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочени вземания, които трябва да заплати заемателя, не може да надхвърлят 45,00лева. На основание горните клаузи от договора, на ответната страна е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00лева. Съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - : две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания :  да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000,00лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на заема, в размер на цялото парично задължение по договора, която да е валидна 30дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. Предвид обстоятелството, че ответникът не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на ответника е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 215,71лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 11 равни погасителни вноски, всяка в размер на 19,61 платими на съответните падежни дати на погасителните вноски. Общият размер на погасителната вноска, която следва да заплаща ответната страна, е 59,42лева. Поради неплащане на ответната страна е начислена лихва за забава в размер на 144,01лева. Ответната страна не е извършвала плащане по договора за паричен заем. Срокът на договора е изтекъл на 29.12.2014г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 566 / 2018г. на Районен съд Видин. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
               Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на : 400,00лева – главница, 37,91лева-договорна лихва за периода от 11.08.2014г. до 29.12.2014г., 45,00лева - такса разходи за събиране на просрочени вземания, 215,71лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 11.08.2014г. до 29.12.2014г., 144,01лева – обезщетение за забава от 12.08.2014г. до подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Иска разноски по производството.
                В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на исковете. Твърди за липса на уведомяване за извършената цесия.
                    По делото са събрани писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
  Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
На 29.07.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт“, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен Договор за паричен заем № 6012533 от 29.07.2014г. за предоставяне на паричен заем. Размерът на отпуснатия заем е 400,00лева със срок на погасяване 29.12.2014г. Сумата по договора за заем е предоставена на ответната страна на 29.07.2014г. Договорена е лихва в размер на 37,91лева и годишен процент на разходите 48,96%. Първа падежна дата е на 11.08.2014г. с 11броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 39,81лева. В чл. 4(1) от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно - : две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия :  да представи служебна бележка от работодател за нетен размер на трудово възнаграждение над 1 500лева, да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или предоставяне на банкова гаранция в полза на заемодателя, която е издадена след усвояване на заема, в размер на цялото парично задължение по договора, която да е валидна 30дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора. В чл. 4(2) от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 215,71лева. В чл. 7(1) от договора са договорени разходи за събиране на просрочени вземания не повече от 45,00лева. С Приложение 1 от 01.04.2015г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищцовото дружество, вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 6012533/29.07.2014г., е прехвърлено в собственост на ищеца. Ответната страна е уведомена за прехвърлянето на вземането.
Вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза е дало заключение по поставените задачи. Ответната страна не е платила вноски по кредита. Дадено е заключение относно размера на исковите претенции.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните и е прието от съда.
             Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 01.03.2018г. като е образувано гр.д. № 566/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № РЗ-405 от 06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск.
               Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане на заетата сума и договорената лихва. Вземанията са прехвърлени на ищеца по силата на договора за прехвърляне на вземания. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. В този смисъл ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне.
                Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 
               При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :
               Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна при хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
               Иска за установяване вземанията на ищеца за главница по договора за заем е  основателен за сумата от 400,00лева. Ответната страна, като заемател, не доказа  изпълнение на задълженията си по договора за заем.
            Искът за установяване вземането за договорна лихва е основателен за претендирания размер от 37,91лева. Страните са договорили заемателят да дължи лихва в размер на 40,00% фиксиран годишен лихвен процент.
          Искът за установяване вземането за обезщетение за забава е основателен за претендирания размер от 144,01лева. Ответната страна не е изпълнила задълженията по договора и е изпаднала в забава, за което дължи обезщетение.
            Останалите претенции за установяване съществуване на вземания за такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 45,00лева и неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 215,71лева са неоснователни. От ответника, освен вземанията за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, се претендират и вземания за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 4(2) от договора и дължима такса разходи за събиране на просрочени вземания по чл. 7(1) от договора. Съдът намира, че клаузите са нищожни. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразени от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на  чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая в договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение с поръчителство или банкова гаранция в полза на заемодателя, както и са предвидени различни по вид и размер такси при изпадане в забава на заемателя. Съдът намира, че така въведените в договора за заем отговорност за разходи по просрочени плащания и неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение с поръчителство или банкова гаранция, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по заема, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането, респ. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. С предвиждането на тези плащания се цели заобикаляне на ограничението на  чл. 33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. На следващо място договорената неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение - непредоставяне на обезпечение, което не е свързано пряко с претърпени вреди излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. 
                         С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 125,00лева за държавна такса, сумата от 100,00лева за възнаграждение за юрисконсулт и сумата в общ размер на 290,05лева за възнаграждение за особен представител и за вещо лице, съразмерно уважената част от исковете. В заповедното производство ответната страна дължи разноски в размер на 25,00лева за държавна такса и 50,00лева за възнаграждение за юрисконсулт съразмерно основателността на претенциите.
                    Воден от горното Съдът,
                                                               Р Е Ш И :
           Признава за установено по отношение на Ш.Я.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, има вземания спрямо Ш.Я.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от : 400,00лева -  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 01.03.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 37,91лева-договорна лихва от 11.08.2014г. до 29.12.2014г., сумата от 144,01лева-обезщетение за забава от 12.08.2014г. до 01.03.2018г., които суми са включени в Заповед № РЗ-405 от 06.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 566 / 2018г. на Районен съд гр. Видин, като исковете в останалата част и до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователни.
                   Осъжда Ш.Я.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в общ размер на 515,05лева разноски в настоящето производство и сумата в общ размер на 75,00лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалата част отхвърля като неоснователни.
                   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                         
                                                                                                   Районен съдия : / П /
Вярно с оригинала
Секретар:
Версия за печат
Свързани страници