Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Септември 2019 (12)
Август 2019 (66)
Юли 2019 (207)
Юни 2019 (147)
Май 2019 (156)
Април 2019 (153)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1301-2018
Р Е Ш Е Н И Е № 363
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 14.08.2019г.
            Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
               Председател : Тодор Попиванов       
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1301 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М. Д., против Е.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***.
      Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
      Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: че е налице договор за цесия от 25.10.2012г., по силата на който ищцовото дружество „АСВ“ ЕАД – София, с предходно наименование „АСВ“ ООД, е придобило права от „Кредибул” ЕАД – София върху вземане срещу ответницата Е.В.Я., по договор за паричен заем, сключен на 26.07.2011г. между „Кредибул” ЕАД – София, като заемодател и Е.В.Я. като заемополучател. Поддържа се, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора за паричен заем, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответницата сумата в размер на 1228 лева, а ответницата е неизправна страна, тъй като е останала задължена за изплащане на заемната сума, ведно с договорените лихви за забава дори след изтичане на срока на договора – 09.02.2013г. Посочва се, че новият кредитор е подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 3392/2017г. по описа на РС – Видин, му е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за дължимите се главница и лихви по договора за паричен заем, но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Посочва се също, че ответницата е търсена за уведомяването й за извършената цесия на всички известни адреси както от стария, така и от новия кредитор, но не е открита. Независимо от това, посочва се от ищеца, че уведомителното писмо до ответницата за извършеното прехвърляне на вземане, връчено й с исковата молба по делото, е надлежно връчване. 
      Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в  РС – Видин – 31.05.2017г., ответницата дължи на ищцовото дружество изпълнение на парично задължение за следните суми: 1228 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем № 2082-00375454 от 26.07.2011г., сключен между „Кредибул” ЕАД – София и ответницата Е.В.Я., което вземане е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г. от „Кредибул” ЕАД – София в полза на ищцовото дружество „АСВ“ ЕАД – София, 898.84 лева – лихва за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 10.09.2011г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 31.05.2017г., и ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението 31.05.2017г. до окончателното издължаване.
      Претендират се направените разноски в настоящото и заповедното производства. Ищецът ангажира писмени доказателства. Иска назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и документите, съхранявани в деловодството на ищеца „АСВ“ ЕАД – София, както и тези на праводателя му „Кредибул” ЕАД – София, да даде заключение на следните въпроси: 1.Какъв е размерът на остатъка от задължението на ответницата по процесния договор за паричен заем?; 2.Какъв е размерът на лихвата за забава върху главницата, за забавеното плащане по процесния договор за паричен заем?
      Ответницата в срока за отговор на исковата молба, чрез назначения си особен представител, е взела становище по иска, с който го оспорва като неоснователен и поддържа от своя страна, че не е уведомена надлежно за извършената цесия чрез извършените връчвания от „Български пощи“ ЕАД и „Лео Експрес“. Оспорва общите условия /ОУ/ към процесния договор, тъй като не са получени от ответницата срещу подпис, а също, че ОУ не могат да бъдат прочетени заради прекалено малкия размер на буквите, с които са изписани, поради което иска съдът да задължи ищеца да представи оригиналния екземпляр от ОУ към договор за кредит за покупка на стоки и/или услуги от 26.07.2011г. Прави възражение за неравноправни клаузи на договора относно: 1. Определянето на месечните вноски за връщане на заема в размер на 1228 лева – 18 бр. вноски по 85.29 лева, вместо по 67.70 лева; 2. Определянето на годишния процент на разходите в размер на 22.30 % и 3.определянето на лихвата в размер на 21.44 %, тъй като при сключване на договора праводателят на ищеца не е запознал кредитополучателя и не му е предоставил информация за начина на определяне размера на годишния лихвен процент и лихвата, като се позовава на правните норми на чл.143, т.9, т.13 и т.18 от Закона за защита на потребителите, поради което моли съда тези клаузи да бъдат обявени за нищожни спрямо ответницата.
      Иска се от ответницата съдът отхвърли предявените искове като неоснователни.
      Не са налице обстоятелства, които се признават от ответницата и които не се нуждаят от доказване.
      Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже, че:
- са налице договорни отношения по договор за паричен заем между страните „Кредибул” ЕАД – София като заемодател и ответницата, в качеството й на заемател за посочената парична сума.
- е налице проведено заповедно съдебно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК, по което в полза „АСВ“ ЕАД – София е издадена заповед за изпълнение против ответницата за претендираните парични суми – главница и лихви за забава;
- е налице договор за цесия, сключен между „Кредибул” ЕАД – София в качеството му на цедент и „АСВ“ ЕАД – София като цесионер, по силата на който му е прехвърлено вземането на първоначалния кредитор спрямо ответницата;
- че праводателят на ищеца „Кредибул” ЕАД – София е изправна страна по договора за банков кредит;
- че предишния кредитор „Кредибул” ЕАД – София е съобщил на ответницата, в качеството й на трето лице, за прехвърлянето на вземането;
- с оглед направеното оспорване – да докаже, че ОУ към договора са връчени на ответницата и че същата е имала възможност да се запознае с тях;
- да установи размера на претендираното вземане от ответницата.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Съдът, като разгледа предявения иск и взе предвид в съвкупност и по отделно представените по делото писмени доказателства, приема за установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е допустим.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства договор за паричен заем № 2082-00375454, сключен на 26.07.2011г., че между „Кредибул” ЕАД – София, като заемодател и Е.В.Я. като заемополучател, ведно с Общи условия /ОУ/ към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, е било налице валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях писмен договор за предоставяне на паричен кредит, по силата на който „Кредибул” ЕАД – София e отпуснал заем на ответницата за закупуване на стоки в размер на 1228.00 лева. Не се спори също, че отпуснатия кредит е усвоен от ответника със получаването от третото лице „Пикадили“ – гр.Варна ЕАД на стоки: 1бр. телевизор „Панасоник“ на стойност 749.00 лева и и 1бр. Ди-Ви-Ди „Самсунг“ на стойност 479.00 лева, или общо сумата в размер на 1228.00 лева, поради което кредиторът „Кредибул” ЕАД – София е изправна страна по договора. Ответникът не поддържа от своя страна, че е заплатил дължимите се суми по договора и не ангажира доказателства в тази насока.
Неоснователно е възражението, че ОУ към договора не са връчени на ответницата и че същата не е имала възможност да се запознае с тях поради изготвянето им с дребен шрифт. От една страна, липсва твърдение от страна на ответницата, че е направила възражение към ищеца за това, че не е могла да прочете текста поради дребен шрифт, а от друга - ищецът е представил оригиналът от ОУ, носещи подпис на ответницата /лист 79 от делото/, който е с дребен шрифт, но е четлив, поради което следва да се приеме, че на същата са връчени и че е се е запознала с условията по кредита, тъй като ги е приела.
От приложеното към делото ч.гр.Д. № 3392/2017г. по описа на РС – Видин се установява, че на ищеца му е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за претендираните главница и лихви по договора за паричен заем, но тъй като заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г. и приложиние № 1 към него /лист 9 – 20 от делото/, се установява, че е налице договор за цесия, сключен между „Кредибул” ЕАД – София в качеството му на цедент и „АСВ“ ООД, с настоящо наименование „АСВ“ ЕАД – София като цесионер, по силата на който му е прехвърлено вземането на първоначалния кредитор спрямо ответницата.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че не е уведомена надлежно за извършената цесия. Видно от представените от ищеца уведомителни писма /лист 17 от делото/, и старият и новият кредитор са изпратили уведомителни писма до ответницата на адреса й, който е посочен в договора като кредитополучател, а видно от вписването в известието за доставяне от връчител при Български пощи ЕАД, получателят се е преместил на друг адрес, с което и двамата кредитори са положили дължимата се грижа да уведомят длъжника по договора за кредит за извършеното цедиране на вземането. Съгласно чл.20 от ОУ към договора, всички съобщения и изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат за връчени, ако са изпратени на посочения в формуляра от договора адрес, в случая: гр.София, кв.“Кремиковци“, бл.18, ет.3, ап.9. Независимо от това, старият кредитор е упълномощил изрично ищцовото дружество /новия кредитор/, от негово име да уведоми всички длъжници за извършената цесия от 25.10.2012г., като същото е сторено с предявяването на исковата молба по настоящото гражданско дело. 
Предвид изложеното, съдът намира от правна страна следното: ищецът е изправна страна като търговско дружество по договора, сключен между праводателя му и ответницата, а последната е останала задължена за заплащане на парични суми – всички парични вноски по договора: главница в размер на 1228.00 лева и 745.40 лева - лихва за забава върху главницата, за периода от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 10.09.2011г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 31.05.2017г., съгласно заключението на вещото лице. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, всички месечни вноски по кредита са били изискуеми. Ответницата не ангажира доказателства, че е изплатила задължението си, което обстоятелство, ако е налице, е в нейна тежест да установи. Искът за присъждане на главницата е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер. По отношение за оспорения размер на възнаградителната лихва, договорена между страните, същата е включена към месечните погасителни вноски, а именно – 18 бр. по 85.29 лева, на обща стойност 1535.22 лева, минус размера на кредита от 1228 лева, или общо лихва в размер на 307.22 лева за 18 месеца, а преизчислено на 12 месечна база - 204.81 лева, което е 16.67 % и в този размер се претендира от кредитора, въпреки че в договора е посочен лихвен процент в размер на 21.44%. Неоснователно е възражението на ответницата за нищожност на договорената възнаградителна лихва по договора поради прекомерност. Съгласно чл.240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, страните по договора за паричен заем могат да уговорят писмено задължението на заемателя за заплащане на парична сума - лихва, като възнаграждение за ползването на чужд паричен капитал, а съгласно чл.10, ал.1 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер определен от Министерския съвет. С § 1 от ЗР на ПМС № 72/08.04.1994г. обаче, е отменено ПМС № 1238 на Министерския съвет от 1951г. за определяне на максималния размер на договорните лихви. След този момент, няма законово ограничение на максималния размер на лихвата, която страните могат да договарят свободно. Тя се определя по взаимно съгласие между тях при спазване на принципа за добросъвестност, установен в чл.12 от ЗЗД. Няма и установен универсален критерий кога договорената лихва е неморално висока и надхвърля границите на нравствено допустимото. Този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото – не само нейния размер, но и размерът и валутата на предоставения капитал, срокът на ползването, обстоятелствата при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Тоест - няма пречка, страните по договор, да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от втората хипотеза на чл.9, касаеща накърняване на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат правни сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в гражданския оборот, като се използува недостиг на материални средства у един субект - за облагодетелствуване на друг субект и др. Приема се в съдебната практика, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем /например ипотека/, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Размерът на законната лихва по просрочени парични задължения е определен с постановление № 426 от 18 декември 2014г. на МС, а именно, че същият е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В настоящия случай, предвидената в погасителния план и претендирана от кредитора възнаградителна лихва върху предоставената в заем главница е в размер на 16.67 % на годишна база, която е по – ниска от двукратния размер на законната лихва, поради което Възражението за нищожност на клаузата на договора за заплащане на възнаградителна лихва върху главницата поради прекомерност /нарушаване на добрите нрави/, е неоснователно.
Същото се следва и по отношение на лихвата за забава в изплащането на договорените погасителни вноски по договора за кредит, сключен между страните. Не се оспорва от ответницата наличието и валидността на клауза в договора за заплащане на  за обезщетение за забавата на плащането погасителните вноски по него. Същото е в размер на законната лихва, съгласно заключението на вещото лице – 745.40 лева за исковия период, поради което тази клауза също е действителна като съобразена със закона и непротиворечаща на добрите нрави. Искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан в този размер. Тъй като ищецът претендира лихва за забава върху главницата в размер на 898.84 лева и не е направил изменение на размера на иска, то до пълния претнедиран размер над 745.40 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. 
Възражението на ответницата за погасяване на исковите претенции по давност не следва да се разглежда, тъй като правото да бъде направено се погасява с изтичане на срока за отговор на исковата молба, а същото е заявено в последното съдебно заседание по делото. Неоснователно е и възражението за нищожност на клаузите за определяне на размера на лихвата по кредита, тъй като в съдържанието на самия договор праводателят на ищеца е посочил конкретни стойности на размера на лихвата, /дори се претендира по – нисък размер/ и годишния процент на разходите /който не се претендира/, поради което е налице представена на кредитополучателя информация за лихвата, а също – не е необходимо посочването на механизъм за изчисляването й, тъй като същата е посочена в абсолютна числена стойност, без наличието на каквито и да е параметри при изчисляването й, като и същата не е изменяна по време на действие на договора. 
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски в настоящото и в заповедното производство съразмерно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Съдът
                         Р  Е  Ш  И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М. Д., заплащане на парично задължение за следните суми: 1228 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем № 2082-00375454 от 26.07.2011г., сключен между „Кредибул” ЕАД – София и ответницата Е.В.Я., което вземане е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.10.2012г. от „Кредибул” ЕАД – София в полза на ищцовото дружество „АСВ“ ЕАД – София, 745.40 лева – лихва за забава върху главницата за периода от датата на изискуемост на първата неплатена вноска – 10.09.2011г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д. № 3392/2017г. по описа на РС – Видин  в съда - 31.05.2017г., и ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението 31.05.2017г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на лихва за забава върху главницата до пълния претендиран размер от 898.84 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.В.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от М. Д., направените от ищеца разноски по делото за платена държавна такса, депозит за особен представител на ответника за възнаграждение, за вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част от иска – общо в размер на 834.77 лева, а в заповедното производство по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д. № 3392/2017г. по описа на РС – Видин - за дължима се държавна такса и юрисконсултско възнаграждание  - общо в размер на 138 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                    
                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници