Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Август 2019 (58)
Юли 2019 (207)
Юни 2019 (151)
Май 2019 (156)
Април 2019 (154)
Март 2019 (196)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2643-2016
Р Е Ш Е Н И Е № 423
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 26.07.2019 г.
            Видински районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
                                                      Председател: Даниел Димитров
                                         Съдебни заседатели:
                                                             Членове:
при секретаря О.Петрова и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2643 описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на И.П.Т. ***,ЕГН **********, с която против Б.Н.А. ***,ЕГН ********** е  предявен  отрицателен установителен  иск по чл.124 ал.1  ГПК.
 Ищецът твърди, че съгласно писмен договор № 31/27.07.2017 г. за замяна на недвижими имоти е изключителен собственик на недвижим имот, находящ се в стопански двор на с. Иново,Община Видин, а именно: имот № 109012-стопански двор с площ от 3.374 дка., при съседи: № 109010-стопански двор, № 000179-полски път, № 000180-полски път, № 106001-нива.
Излага данни, че притежава имота на основание цитирания договор за замяна, сключен съгласно чл. 24 ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ, чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 45  ал. 10 и чл. 47 ал. 1 от ППЗСПЗЗ и издадена Заповед № РД 46-971/26.06.2007 г. на Министъра на земеделието и горите, представляван по пълномощие от директора на Областна дирекция „Земеделие и гори” инж. Н. Т., упълномощен с пълномощно № К001-97/11.03.2005 г.
Сочи, че притежава имота на основание придобивен способ замяна, материализиран с цитирания договор за замяна за действителността на който нотариална форма не е необходима, а е достатъчна обикновена писмена форма, както и че цитирания договор е вписан в Служба по вписвания при ВдРС, като вписването е отразено с входящ двоен регистър № 9742/20.11.2007 г., том V № 144, парт.18543,1586, а така също и че имота е деклариран в Община-Видин „Местни данъци и такси”, за който заплаща данъци и такси от момента на неговото придобиване до настоящия момент.
Твърди, че в замяна на прехвърления му имот, от своя страна е прехвърлил в собственост на Министерство на земеделието и горите свой собствен недвижим имот, подробно описан в т. 2 от Договора, който имот е на по-висока стойност, съгласно експертна оценка на лицензиран оценител,както и че  никога не е бил информиран за претенции на трети лица досежно имота, нито пък органи на администрацията са му отказвали да му издадат във връзка с имота скици или данъчна оценка на негово име,а така също и че във всички административни регистри фигурира, като законен и пълноправен собственик на имот № 109012.
Сочи, че във връзка с реализиране на инвестиционни намерения е възложил проектиране на ПУП-план за регулация и застрояване на Поземлен имот № 109012 в землището на с. Иново, който е с начин на трайно ползване-стопански двор,както и че съгласно Общия устройствен план на Община-Видин имота попада в зона „Стопански терени, животновъдни ферми”, като целта на проектирането на ПУП-а е била да се урегулира собствения му поземлен имот, като за него се обособи УПИ с предназначение „Кравеферма”.
Твърди, че заданието за проектиране е било одобрено със заповед № РД-02 11-405/09.06.2014 г. на Община-Видин.
Излага, че е направил искане до РИОСВ-Монтана за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка на „Изработване на подробен устройствен план-план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ на ПИ 109012 в землището на с. Иново”, за което е било постановено решение № МО-11-ЕО/2014 г. от 18.08.2014 г. на Директора на РИОСВ-Монтана, с което не се приема за необходимо извършването на екологична оценка на ПУП-ПРЗ на ПИ 109012.
Твърди се, че против решението на РИОСВ-Монтана е внесена жалба от жителите на с. Иново, в която настояват да се извърши екологична оценка на ПУП, относно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. По жалбата е налице произнасяне на АС-Монтана и ВАС, като същата е отхвърлена от съда, а решението на РИОСВ-Монтана е потвърдено.
Сочи, че след влизане в сила на решението на ВАС по адм. дело № 1707/2015 г. е внесъл в Община-Видин заявление № У0644-2225/07.03.2016 г. за одобряване на проекта за ПУП-ПРЗ, с който се предвижда отреждането на имота за кравеферма.
Излага, че по образуваната преписка е постъпило възражение вх. № УО644/2255/4/ от 19.05.2016 г. от ответника, с претенция че той е собственик на процесния имот, като е бил представен Договор за покупко-продажба по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, сключен на 16.07.2007 г. и вписан във входящ двоен регистър № 3993/10.06.2008 г. том ІІІ, парт. № 18543, стр.1053,както и че в резултат на това възражение Община-Видин е издала констативен протокол № 108/27.05.2016 г., с който е върнала заявлението му за одобряване на проект за ПУП-ПРЗ до разрешаване на спора за материално право между него и ответника по съдебен ред.
Поддържа се, че от закупуването на имота до сега упражнява по отношение на него своето право на собственост в пълен обем, без някой да му пречи, включително и ответника.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не е собственик  на следният недвижим имот в землището на с.Иново,общ.Видин : имот № 109012-стопански двор на с.Иново,Обшина Видин,с площ от 3.374 дка., при съседи: № 109010-стопански двор, № 000179-полски път, № 000180-полски път, № 106001-нива, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот земя-частна собственост по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ с № 28/16.07.2007 г.
Претендират се направените разноски.
Ответната страна е подала писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и недопустим. Подържа се ,че  ответника е собственик на имот № 109012 в Стопанския двор на с. Иново, обл. Видин, на основание договор за продажба № 28, сключен между него и министъра на земеделието и горите на 16.07.2007 г., който е вписан в службата по вписвания-Видин.
Сочи се ,че ищецът подържа, че е придобил собствеността върху имота на основание договор за замяна от 27.07.2007 г., но към който момент ответника вече  е бил собственик на имота.В тази връзка се твърди,че  ищецът не е придобил собствеността, тъй като на тази дата имотът вече не е държавен, съответно-министърът на земеделието и горите не е имал право да се разпореди с него.Сочи се,че транслативния ефект на сделката-замяна не е настъпил и съответно ищецът не е придобил имот № 109012,както и че  държавата не е придобила имот № 067064.Посочва,че евентуално, договорът с ищеца е нищожен, като сключен в противоречие с материалния закон-чл. 26 ал. 1 изр.първо ЗЗД.
От своя страна привлеченото в процеса трето-лице помагач МЗХГ/министерство на земеделието,храните и горите/,в депозираният писмен отговор,сочи че нито ищеца, нито ответника са собственици на имот № 109012 в землището на с. Иново, общ. Видин с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“,поради недействителност на договорите,като в тази връзка излага следното:.1.Ищеца е представил като доказателство по делото договор за замяна  на недвижим имот № 31/27.07.2017 г. вписан във вх.дв.рег. № 9742 на 20.11.2017 г. сключен между ищеца и Н. Ц. Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и горите . Със същия договор Министъра на Земеделието, чрез пълномощника си директора на ОДЗ, отстъпил правото на собственост на имот № 109012 от землището на с. Иново, общ. Видин с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“, в замяна на друг земеделски имот собственост на ищеца-067064 с площ от 7.870, НТП „нива“, находящ се в землището на с. Иново, общ. Видин. В изпълнение на чл. 36 ал. 3 от ППЗСПЗЗ, в  цитирания договор е посочена заповед № РД-46-971 от 26.06.2007 г. на Министъра на земеделието и горите /с правно основание чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ/, с която обаче Министъра е разрешил да се извърши продажба на Д. С. М. от гр. Ямбол на имот № 000037 с площ от 837 кв.м., находящ се в с. Стара Река, общ. Тунджа, обл. Ямбол.
Договор за замяна на недвижим имот № 31/27.07.2007 г. вписан във вх.дв.рег. № 9742 на 20.11.2007 г. сключен между ищеца и Н. Ц. Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и горите, въз основа на който ищецът претендира, че е собственик на процесния имот е недействителен, поради противоречие със закона /липсва задължителната заповед по реда на чл. 36 ал. 3 от ППЗСПЗЗ/, и същият не е породил транслативният си ефект, тъй като директора Т. се е разпоредил с чужд имот без представителна власт. Следователно ищецът не е собственик на процесния имот.
2.Ответникът по делото Б.Н.А., е представил като доказателство по делото договор за покупко-продажба  по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г. вписан във вх.дв. на 10.06.2008 г. сключен между ответника и Н. Ц. Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните. Със същия договор Министъра на Земеделието, чрез пълномощника си директора на ОДЗ, отстъпил правото на собственост на имот № 109012 от землището на с. Иново, общ. Видин с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“, срещу сумата от 1215.00 лв.
Договор за покупко-продажба по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28 от 16.07.2007 г. вписан във вх.дв.рег. на 10.06.2008 г., сключен межзу ответника и Н. Ц. Т.-***, като пълномощник на Министъра на Земеделието и храните въз основа на който ответникът твърди, че е собственик на процесния имот е недействителен, поради противоречие със закона /липсва задължителната заповед по реда на чл. 45а ал. 2 от ППЗСПЗЗ/, и същият не е породил транслативният си ефект, тъй като директора Т. се е разпоредил с чужд имот без представителна власт и следователно ответникът не е собственик на процесния имот.
В депозираната писмена защита третото лице-помагач подържа,че ищеца,с оглед обстоятелството,че не е собственик на процесния имот,няма правен интерес от воденото на процеса,поради което предявеният отрицателен установителен иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено.В последствие се застъпва становище,че ако иска е допустим същия да се уважи,тъй като ответника не доказва,че е собственик.  
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена е  и съдебно-графическа експертиза.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установено от фактическа страна : От Договор за замяна  на недвижим имот № 31/27.07.2007 г., вписан във вх.дв.рег. № 9742 на 20.11.2007 г., е видно,че същият е сключен  между ищеца и Министъра на Земеделието и горите,представляван от Н. Ц. Т.-***,по силата на пълномощно №К001-97/11.03.2005 г.,като с него е отстъпено правото на собственост върху  имот № 109012 от землището на с. Иново, общ. Видин с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“, в замяна на друг земеделски имот собственост на ищеца-№067064 с площ от 7.870, НТП „нива“, находящ се в землището на с. Иново, общ. Видин.
От договор за покупко-продажба  на недвижим имот /земя –частна държавна собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г. ,вписан във вх.дв.р-р на 10.06.2008 г.,е видно,че  същият е сключен между ответника и Министъра на Земеделието и горите,представляван от Н. Ц. Т.-***,по силата на пълномощно №К001-97/11.03.2005 г.,като с  него на ответника е прехвърлена собствеността върху имот № 109012 от землището на с. Иново, общ. Видин с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“, срещу сумата от 1215.00 лв..
От пълномощно №К001-97/11.03.2005 г. на МЗГ е видно,че Н. Ц. Т.,в качеството на Директор на ОДЗ-Видин,е имал представителна власт да сключва от името на МЗГ разпоредителни действия със земи на територията на гр.Видин,но след издаване на заповед от Министъра  по чл.45а ал.2 или ал.5 от ППЗСПЗЗ и по чл.36 ал.3 от ППЗСПЗЗ.
 В Договора за замяна  на недвижим имот № 31/27.07.2007 г.,в изпълнение на чл.36 ал.3 от ППЗСПЗЗ като   основание е посочена Заповед на Министъра №  РД 46-971/26.06.2007 г.,но от представената заповед с този номер се установява обаче,че същата касае друг имот в област Ямбол,а не процесният.
От договора за покупко-продажба  на недвижим имот№ 28/16.07.2007 г.е видно,че  липсва посочване и цитиране на изискуемата се и задължителна за извършване на продажбата  Заповед по чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ/ нормата предвижда,че  продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и продоволствието или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията/.
От писмения отговор на третото лице-помагач е видно,че в архива на ОДЗ-Видин не се съхраняват преписки по процесните договори за замяна и покупко-продажба.
От постановление на РП-Видин  от 20.06.2018 г. е видно,че прокуратурата е отказала да се образува досъдебно производство, във връзка с данните за престъпление от общ характер,поради изтекла давност.
Във връзка с оспорването от  страните на истинността на представените договори,в частта на положените подписи от Н. Ц. Т., е  открито производството по чл.193 ГПК.
От заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза се установява,че спорните подписи, в договора за продажба в реквизита „продавач“ и в договора за замяна в реквизата“упълномощено лице“ , са изпълнени  от Н. Ц. Т.,при което положение  се налага извод,че направените оспорвания не са доказани.
Представените доказателства:решения на ВАС и АС-Монтана,констативен протокол на Община Видин,възражение и решение на Община Видин,вкл.преписка на Община Видин по заявление №УО644-2555/07.03.2016 г., не следва да се обсъждат,тъй като се неотносими към предмета на спора.
При горната фактическа обстановка и съобразявайки Тълкувателно решение № 8/2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът,видно от  постановеното по делото  на  26.10.2018 г.решение № 523 ,е приел,че ищецът не е  доказал твърденията и фактите , с които обосновава правния си интерес.
В решението си съдът е посочил,че   липсва правен интерес,поради това,че  ищецът не  е притежател на засегнатото право, от което извежда интереса си,а именно правото на собственост,тъй като твърдението,че е собственик на процесния имот, въз основа на договор за замяна, е компроментирано от събраните доказателства,от които се установява,че същият е сключен в  нарушение и противоречие на закона като не е спазена разпоредбата на чл.36 ал.3 от ППЗСПЗЗ,съгласно която, при съответната сделка, се изисква нарочна заповед от Министъра,поради което,  в хипотезата на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, се налага извод за нищожност на съответния договор за замяна №31/27.07.2007 г.,като в  тази връзка  и възраженията за нищожност от страна на ответника и на третото лице-помагач са основателни.
Отделно следва да се отбележи, с оглед показанията на св.Петров/кмет на с.Иново/ и Лозанов,които сочат, че процесния имот е на ответника и че в него не са виждали ищеца  , че не е доказано  и твърдението на ищеца за владение на имота и в тази врзъка не е доказано и позовавеното/доколкото има такова/ и на съответното  фактическо състояние.
Извън горното,с оглед обстоятелството,че процесния имот е частна държавна собственост,  придобиване правото на собственост въз основа на давностно владение не е възможно в периода от 27.07.2007 г./ датата на сключване на договора  за замяна/ до настоящия момент , с оглед наложения мораториум с § 1 от ДР на ЗС (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.) (1) (Предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.),съгласно който давността за придобиване на имоти- частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.
Констатираната в хода на производството липса на правен интерес,чието наличие следва да се  установи от ищеца,чрез доказване на фактите, на които основава своите твърдения , наведени в исковата молба,  е обусловила извод за недопустимост на   предявения от ищеца отрицателен установителен иск за собственост,поради което съдът в синхрон с цитираното по-горе тълкувателно решение е прекратил производството по делото без да се произнася по основателността на претенцията-дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
След обжалване,с определение №31/20.03.2019 г. по гр.№ 83/2019 г.по описа на ВдОС,Окръжен съд-Видин е отменил постановеното решение №523/26.10.2018 г.по гр.д.№2643/2016 г.  и е върнал делото на Районен съд-Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.
В определението е посочено,че обжалваният съдебен акт,с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото,поради недопустимост на иска, по същество е определение по смисъла на чл.130 ГПК и поради което следва да се приеме,че  подадената пред въззивната инстанция въззивна жалба всъщност е частна жалба по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК.
Посочено е също така,че съгласно задължителната съдебна практика на ВКС естеството на съдебния акт се определя не от неговото наименование,а от същностните му характеристки/дали дава разрешение на правен спор или съдът се произнася по въпроси,с които не се решава спроът по същество /,както и че в случая е налице определение на първоинстанцинния съд,поради което и въззивната интсанция следва да се произнесе с определение.
Във връзка с изложеното се налага извод,че в случая е приложима разпоредбата на чл.278 ал.3 ГПК и постановеното от ВдОС определение е задължително за първоинстанционния съд.  
С цитираното определение е прието,че всички законови предпоставки за предявяването на отрицателен установителен иск са налице и ищецът е доказал по безспорен начин твърденията,с които обосновава правния си интерес.
При положение,че е налице абсолютната процесуална предпоставка за допустимостта на иска ,а именно установен  правен интерес на ищеца,то в тежест на ответника е да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост,съответно фактите, от които произтича същото.
От данните по делото е видно,че ответника претендира право на собственост върху процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба  на недвижим имот /земя-частна държавна собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г.,вписан във вх.дв.р-р на 10.06.2008 г.,сключен между ответника и Министъра на Земеделието и горите,представляван от Н. Ц. Т.-***,по силата на пълномощно №К001-97/11.03.2005 г.,като с  него на ответника е прехвърлена собствеността върху имот № 109012 от землището на с. Иново, общ. Видин с площ от 3.374 дка. с НТП „стопански двор“, срещу сумата от 1215.00 лв..
Безспорно е, че в сделката Министъра на Земеделието и горите е представляван от Н. Ц. Т.-***,по силата на пълномощно №К001-97/11.03.2005 г..
Със същото ,съгласно  т.1,на пълномощника е дадена възможността да сключва договори за продажба и  замяна на земите от държавния поземлен фонд и при условията на чл.27 ал.6 от ЗСПЗЗ,след издаване на заповед по чл.45а ал.2 или 5 от ППЗСПЗЗ на министъра на земеделието и горите.
Налага се извод,че за извършването на сделката описана в договора за покупко-продажба  на недвижим имот № 28/16.07.2007г.,която е по  чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, е необходимо и задължително издаването на  Заповед по чл.45а ал.2  от ППЗСПЗЗ на министъра на земеделието и горите.
В цитирания договор такава не е индивидуализирана и посочена,поради което и във връзка с липсата на данни в обратна насока се налага извод,че договора е сключен без изискуемата за валидността му Заповед и в нарушение на разпоредбата на чл.45а ал.2  от ППЗСПЗЗ ,или с други думи  в противоречие със закона.
В тази връзка възражението на третото лице-помагач,а именно за  нищожност на договора за покупко-продажба,като сключен в  противоречие със закона,е основателно.Твръдението на третото лице за липсата на издадена задължителна заповед на министъра по чл.45а ал.2 от ППЗСПЗЗ при сключване на договора за покупко-продажба,от който черпи правата си ответника,не е оспорено и опровергано от страните, поради което съдът,и с оглед обстоятелството,че в договора,като основание за сключването му, не е посочена такава заповед,приема този факт за установен.
 С оглед изложеното сключения от ответника договор за покупко-продажба № 28/16.07.2007 г. на недвижим имот /земя –частна държавна собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ,се явява нищожен с оглед чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.
При това положение следва да се приеме,че ответника не е доказал съществуването на отричаното от ищеца право на собственост,а именно че е собственик въз основа на договор за покупко-продажба  на недвижим имот /земя-частна държавна собственост/ по реда на чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ, № 28/16.07.2007 г.,вписан във вх.дв.р-р на 10.06.2008 г.,сключен между ответника и Министъра на Земеделието и горите,поради което предявения отрицателен установителен иск  е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78 ал.1 ГПК  на ищеца следва да се присъдят направените разноски.
В случая са налице доказателства за платена: държавна такса/51.66 лв./,удостоверение/6.90 лв./ и възнаграждение за вещо лице/201.90 лв./,както и 25.83 лв. за въззивна жалба,всички в общ размер от 286.29 лв..
В производството ищеца е представляван от адвокат,но от анажираното пълномощно не е видно да е внесено възнаграждение,поради което такова не се дължи.
По делото от ищеца не е представен списък на разноски по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Съдът:
                                       
                                                         Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, по предявения от ищеца И.П.Т. ***,ЕГН ********** срещу ответника Б.Н.А. ***,ЕГН ********** отрицателен установителен иск, а именно че ответникът не е собственик на следния недвижим имот в землището на с.Иново,общ.Видин,представляващ : имот № 109012-стопански двор на с.Иново,Обшина Видин,с площ от 3.374 дка., при съседи: № 109010-стопански двор, № 000179-полски път, № 000180-полски път, № 106001-нива, съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот земя-частна собственост по чл. 27 ал. 6 от ЗСПЗЗ с № 28/16.07.2007 г.
ОСЪЖДА Б.Н.А. ***,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Т. ***,ЕГН ********** направените по делото  разноски в общ размер от  286.29 лв.
         Решението е постановено при участието на третото лице помагач-МЗХГ.  
 
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Версия за печат
Свързани страници