Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Август 2019 (58)
Юли 2019 (207)
Юни 2019 (151)
Май 2019 (156)
Април 2019 (154)
Март 2019 (196)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2139-2018
                                 Р Е Ш Е Н И Е № 424
                               В ИМЕТО НА НАРОДА
                                гр. Видин 09.08.2019 г.
Видински  районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
                                                          Председател:Даниел Димитров
                                           Съдебни заседатели:
                                                      Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2139 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт” ет. 2, офис 4, с която против А.Ц.А. ***, ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр.чл.240 от ЗЗД и чл.79 ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 01.02.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.   между  „Изи Асет Мениджмънт" АД  и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № 2582047 от 23.06.2016 г., сключен  между „Изи Асет Мениджмънт" АД  и ответницата е прехвърлено в полза на  „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чиито правоприемник е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което  ответницата е уведомена по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
 Поддържа се, че  ответницата  е уведомена  за цесията с уведомително писмо от 03.02.2017 г., получено лично на 08.02.2017 г., както и че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по договора за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. е упълномощена от „Изи Асет Мениджмънт" АД  да изпраща уведомления за извършената цесия.
 Твърди се, че на 23.06.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и ответницата А.Ц.А. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2582047, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на ответницата А. парична сума в размер на 600.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при който Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Зеемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 662.70 лв. Излага се също, че договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 62.70 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, ответницата А. се е задължила да върне кредита в срок до 18.12.2016 г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 110.45 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 21.07.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е  18.12.2016 г.
Поддържа се, че с подписването на Договора за заем ответницата А. удостоверява, че Заемодателят я е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
Сочи се че, на основание чл. 16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем, ответницата А. е заявила, че е запозната с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, като в случай, че забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати ответницата, не може да надхвърлят 45.00 лв.
Ищецът твърди, че на основание цитираните по-горе разпоредби на ответницата е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лв.
Излага се също така, че съгласно клаузите на договора ответницата се е задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията й по договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че ответницата не е представила на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същата е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 301.38 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 50.23 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща ответницата е в размер на 160.68 лева.
Поддържа се, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на ответницата е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 22.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 50.42 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Твърди се, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, като сумата, която е погасена до момента, е в размер на 90.00 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 50.23 лв., такса разходи: 9.00 лв., договорна лихва: 17.50 лв., главница: 13.27 лв.
Излага се, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 18.12.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2498/2017 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата А.Ц.А., че дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите както следва: 586.73 лв., представляващи главница по Договор за паричен заем № 2582047/21.06.2016 г.; 45.20 лв., представляващи договорна лихва за периода от 21.07.2016 г. до 18.12.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 36.00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 251.15 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.08.2016 г. до 18.12.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); 50.42 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 22.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и тези, направени в хода на настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК  от назначения особен представител на ответницата е подаден писмен отговор, като със същия исковете са оспорени по основание  и размер. Оспорено е също така и  обстоятелството, че ответницата е уведомена за извършената цесия. Подръжа се,че договора за кредит съдържа неравностойни клаузи и разпоредби, увреждащи потребителя. 
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза,  приложено е ч.гр.д. № 2498/2017г. по описа на РС -Видин.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа  страна:
         От представеното заверено от ищеца копие на Договор за паричен заем № 2582047 от 21.06.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата, е видно, че на последната е предоставен  заем в размер на сумата от 600.00 лева. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски, периодите им на изискуемост, както и лихвата за забава върху всяка забавена вноска в размер на законната лихва. В договора е посочена и общата стойност на плащанията- 662.70 лева, при годишен лихвен процент 35.00 %. Отразено  е, че с подписване на договора, заемателят удостоверява, че е получил сумата и договорът има сила на разписка за получената сума.
Договорено е и задължение на заемателя в три дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение – две физически лица – поръчители или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, в противен случай, заемателят дължи на  заемодателя неустойка в размер на 301.38 лева, платима заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка от тях се добавя и сумата от 50.23 лева.
Уговорено е също и посочено в тарифата на „Изи Асет Мендижмънт“, при забава на плащанията от страна на заемателя с повече от 30 календарни дни, заемателят да дължи на заемодателя разходи в размер на 9.00 лева , но не повече от 45.00 лева.
 В чл. 10 е уговорено право на заемателя да прехвърли вземанията си на избрано от него трето лице, включително да заложи вземането в полза на трето лице.
На 16.11.2010 г. между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания“, чиято правно организационна форма към онзи момент е била  ООД, е сключен рамков договор  за продажба и прехвърляне на вземания, като  конкретизацията на вземанията е в списък -Приложение №1 към договора. Списъкът към всеки от договорите е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора.
Ищцовото дружество е  преупълномощено с пълномощно от изпълнителния директор на „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания.
По делото е представено уведомление до ответницата от 03.02.2017 г. за извършената цесия като от известието за доставяне е видно, че същото е получено от ответницата на 08.02.2017 г.,като с връчването на исковата молба и книжата към нея на назначения особен представител на ответницата  отново е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало  на 25.04.2019 г., видно от отрязъка от съобщението.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение, че дължимата главница и договорната лихва са в претендирания размер.
Размерът на лихвата за забава според заключението на вещото лице е 66.01 лева.
Вещото лице е посочило, че ответницата е внесла общо 2 вноски на стойност 90.00 лв.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 2498/2017 г. по описа на ВдРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и  чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. 
Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника.
От доказателствата, се установява, че  на ответницата е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с нейния подпис в договора, в който е посочено, че същият служи за разписка за предаване на сумата,като ответницата не е извършила  плащане изцяло на нито една вноска по заема/същата,видно от заключението на вещото лице  е внесла единствено,на два пъти ,сумата в общ размер на на 90 лв./.
От договора е видно, че  между страните е била уговорена договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД.
По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения заем  и времето на ползването му.
Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит.
В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет
В случая договорната лихва е в размер на 62.70 лева и отговаря на посоченото по-горе условие,поради което  ответницата,след приспадане с час от внесена сума,видно от заключението на вещото лице,дължи заплащането й в претендирания размер от 45.20 лв.
Основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху неплатената главница /дължими вноски/ за периода от  22.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г..
Съгласно договореното в чл. 8 от договора за заем, страните са се съгласили, че  при забава в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
От заключението на вещото лице, се установява, че лихвата за забава възлиза на 66.01 лева,поради което исковата претенция в размер от 50.42 лв. ще следва да се уважи.
Настоящият съдебен състав намира претенциите за сумата от 251.15 лева-неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.08.2016 г. до 18.12.2016 г. / падеж на последна погасителна вноска/,както и за  сумата от 36.00 лв.,представляваща такса разходи, за неоснователни,поради следното:-съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем, да предостави обезпечение на задълженията по договора, а именно –  две физически лица - поръчители, които да отговарят на изрично разписани изисквания на заемодателя, вписани в договора или да предостави банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на това задължение на заемателя, същият дължи неустойка в размер на  301.38 лева, която се заплаща на равни погасителни вноски, всяка в размер на 50.23 лева, дължими на падежната дата на погасителната вноска по договора за заем.    
При това разсрочване на неустойката, месечната погасителна вноска, която следва да заплати заемателя е в общ размер на 160.68 лева.
Предвидено е  при забава плащането на погасителна вноска по договор за заем с повече от 30 календарни дни,  заемателят да дължи заплащане на разходи в размер на 9 лева,  но не могат да бъдат повече от 45.00 лева,които разходи са за  събиране на просрочени задължения/телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения, напомнителни писма, посещения на адрес/.
Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява ,поради изключителната си значимост, диспозитивното начало в гражданския процес/в подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др./
В случая няма спор, с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП.
По отношение  претенцията за неустойка, поради неизпълнение на поетото задължение от заемателя да осигури след сключването на договора за заем  едно от посочените обезпечения съдът намира следното:-съгласно чл.143, т.5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
 Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата, предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Съгласно чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху него.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител е изключена за индивидуално уговорените клаузи – чл.146, ал.1 ЗЗП, но се прилага към останалата част на договора – чл.146, ал.3 ЗЗП.
При потребителски договор тежестта на доказване, че определено условие от договора е уговорено индивидуално, е на търговеца или доставчика. В този смисъл, при позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор съгласно решение № 23/07.07.2016г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан, е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя/ако посоченото обстоятелство-подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори:-в този смисъл и р.№98/25.07.2017г. по т.дело №535/2016г. на  I во  т.о./ .
Съгласно чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2.
В случая не са представени доказателства/предложение за сключване на договор за паричен заем или други/,от които да е видно,че на потребителя са разяснени клаузите във връзка с крайните задълженияа по договора.
Видно от съдържанието на договора за предоставяне на паричен заем  от 21.06.2016 г./чл.1/, същият е изготвен въз основа на типизиран модел и стандартен европейски формуляр, който обаче не е приложен по делото  и в тази връзка не са налице данни,че на  заемателят са разяснени конкретните разпоредби в отклонение от изрично вписания ГПР и ФГЛП по заема.
В разпоредбата на чл.146, ал.2 ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Даденото легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени, се ползва с оглед на осъществяваната върху тях преценка от гледна точка на евентуално неравноправният им характер. От дефиницията на законодателя следва по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при достатъчно информиран избор, ги е приел.
Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия договор, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка неравноправността на посочените клаузи от договора.  Дори съдът да приеме, че е налице индивидуално уговаряне, поради декларираното от потребителя съгласие и предварително запознаване с европейския стандартен формуляр, то отново съдът би следвало да подложи клаузата от договора на преценка служебно за съответствието и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
 Уговорената в чл.4, ал. 2 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и недействителна, както по аргумент на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по аргумент от чл.26, ал.1 ЗЗД.
           Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се доказват по размер.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора. Доколкото в случая размерът на неустойката от 301.38 лева е почти половината от  заетата сума от 600.00 лева, тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция.
Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и не кореспондира с последиците от неизпълнението,като е предвидена  да се кумулира към погасителните вноски и по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
 Посоченият  размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 41.86% нараства допълнително с размера на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора и включена по този начин в погасителните вноски тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Следва да се отбележи, че изискване на обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения  за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 4 ал. 2 от договора.
Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора ФГЛП от 35.00%,като именно възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна.
Цитираната разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР - 41.86% и посоченият общ размер на плащанията от 662.70 лева /главница и договорна лихва/.
Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
 От една страна, неустойката е включена като падежно вземане -обезщетение на кредитора, а от друга- същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като представлява половината от предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаля ограничението в чл.19 ал.4 ЗПК при определяне ГПР,като  неустойката представлява близо 50% от заетата сума.
Съгласно пар.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл, макар да е предвидена като неустойка в договора при неизпълнение, сумата по чл. 4, ал. 2 представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя и не е установено да му е разяснена. Напротив, същата е в противоречие с обявеното в чл. 2 от договора и в предложението за сключване на договора,в които  изрично е предвидено, че общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 662.70 лева като разпоредбата очевидно не включва оскъпяването по чл. 4, ал. 2 от договора.
В този смисъл, съдът намира, че посочената в договора обща сума за плащане от 662.70 лева е подвеждаща за потребителя и същия не е могъл да прецени действителният размер на задължението си и последиците от забавата си.
Клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики и представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. /чл.143, т.5 ЗЗП/.
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прецени естеството на договора за заем , съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните лихви и неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението.
Във връзка с изложеното искането в частта на неустойката за неизпълнение на договорно задължние следва да бъде отхвърлено.
В претенцията на ищеца е включена и  сумата от 36.00 лв.,представляваща  такса разходи/ посочена в приложената тарифа/ ,която е свързана с действия на заемодателя при забава в плащанията и разходите за събиране.
Съгласно чл.10а ЗПК, действащ към датата на подписване на процесния договор /считано от 23.07.2014 г./, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани, както и ангажирането на служител, не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението, включително  и по принудителен път, на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, обаче е изрично забранено с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Поради изложеното претенцията за установяване на дължимост на сумата от 36.00 лв.,представляваща такса  разходи за събиране на просрочени вземания  е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че по делото не е доказано, че вземането по процесния договор за заем е цедирано на ищеца. Същото е индивидуализирано в представеното Приложение  към договора за цесия / л. 16-18 от делото/. Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича вземането -2582047, както и размерът на вземането.
Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез  пълномощник цесионера, като същото е  приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника ,включително и с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
          Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК  Решение  № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о./,като в тази връзка се налага извод,че  вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
В  трайната съдебна практика е прието, че  действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е  длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато  е платил на ненадлежен кредитор.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства и от изслушаната съдебно-икономическа експретиза, се установи, че ответницата е извършила 2 плащания по договора за заем на стойност 90.00 лв.
С оглед установеното, че към 30.08.2017 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2498/2017 г. по описа на ВдРС, ответницата е дължала по Договор за паричен заем № 2582047 от 23.06.2016 г..  сумата от 586.73 лева, представляваща неизплатена главница, то предявеният установителен иск за главницата следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2017 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
С оглед установеното, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на 45.20 лева за периода от 21.07.2016 г. до 18.12.2016 г. / падеж на последна погасителна вноска/, то предявеният установителен иск в тази връзка  ще следва да се уважи в пълен размер.
С оглед установеното, че дължимото обезщетение за забава върху неплатената главница, съгласно заключението на вещото лице е в размер на 66.01 лв.–за периода от 22.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда-30.08.2017 г.,  претенцията  ще следва да се уважи в претендирания размер от 50.42 лв.
Исковите претенции в частта на претендираната неустойка и такса разходи ще следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските.
Видно от представения списък в исковото производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 25.00 лева, 120.00 лева - депозит за вещо лице, 300.00 лева – разноски за особен представител на ответницата, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноски за платена държавна такса, вещо лице и особен представител , а именно сумата в  общ размер от 313.38 лв..Възнаграждението за юрисконсулт,с оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се определи  в размер на  100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК,като в частта на  искането до пълният му размер от 350.00 лв.същото се отхвърли.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че  присъденото в този  размер  юрисконсултско възнаграждение, не съответства на разписаното в чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП.  След направените изменения в чл. 78, ал. 8 от ГПК, се предвижда присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение да е по Закона за правната помощ, като е предоставено на съда да определи  размерът на това възнаграждение. В чл. 26 от НЗПП е посочено, че възнаграждението за дела по заповеднотото производство е  от 50.00 лева до 150.00 лева,като в случая същото,с оглед фактическата и правна сложност, следва да се определи в минимален размер от 50.00 лв.
С оглед изхода на спора по исковото производство на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство,съобразно уважената част на исковете, в общ размер от 17.60 лв..
Водим от горното, Съдът

  Р  Е  Ш  И :

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц.А. ***, ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 586.73 лева – неплатена главница по  Договор за паричен заем № 2582047 от 23.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 45.20 лева-договорна лихва за периода от 21.07.2016 г. до 18.12.2016 г. / падеж на последна погасителна вноска/, както и сумата от 50.42 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от  22.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2017 г.     
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против А.Ц.А. ***, ЕГН ********** установителен иск по чл. 422 от ГПК в частта за установяване дължимостта на сумата от 251.15 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.05.2016 г. до 18.12.2016 г. /падеж на последна погасителна вноска/ ,както и на  сумата от 36.00 лева – такса разходи по Договор за паричен заем № 2582047 от 23.06.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2118 от 31.08.2017 г.  по ч.гр.д. № 2498/2017 г. по описа на РС – Видин,  като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Ц.А. ***, ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата  от 17.60 лева,разноски по заповедното производство за платена държавна такса,съобразно уважената част на иска,както и  юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2498/2017 г. по описа на РС-Видин ,на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 26 от НЗПП, в размер на 50.00 лв.,като отхвърля искането в частта до 200.00 лв..
ОСЪЖДА А.Ц.А. ***, ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в общ размер от 313.18 лв.,представляваща  разноските в исковото производство/ държавна такса,възнаграждение за вещо лице и особен представител/,съобразно уважената част на исковата претенция,както и сумата в размер от 100.00 лв.,представляваща   юрисконсултско възнаграждение , определено на осн.чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП ,като отхвърля искането в частта до пълния размер от 350.00 лв..
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 2498/2017 г. по описа на ВдРС.
                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници