Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Юли 2019 (180)
Юни 2019 (151)
Май 2019 (156)
Април 2019 (154)
Март 2019 (196)
Февруари 2019 (134)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2631-2018
        Р Е Ш Е Н И Е №  351
                                                        гр. Видин, 11.07.2019г.
                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданско отделение, 3 – ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
           
Председател: Милена Стоянова
при секретаря М.Е. като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. дело № 2631 по описа  за 2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД – София, представлявано от изпълнителния директор А.В.Г., чрез юрисконсулт К.П. против А.Б.Б. от гр. ******, с която е предявен установителен иск по  чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 25.05.2015г. е сключен договор за потребителски кредит между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД за сумата от 300.00 лева, която е отпусната на кредитополучателя. Съгласно договореното, същият е следвало да върне главницата ведно с уговорените лихви и такси на 45 седмични погасителни вноски. Според ищеца датата на последната погасителна вноска е 28.07.2015г. като  ответникът е изпаднал в забава, а крайният срок на договора е 12.08.2015г.
На 28.07.2016г. е сключен договор за прехвърляне на парични задължения  /цесия/  на основание чл.  99 от ЗЗД между „ Провидент Файненшъл България“ ООД  и ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. По силата на този договор  вземането е прехвърлено на ищцовото дружество.
Поради неизпълнение на поетото от ответника задължение, се твърди, че същият дължи исковите суми.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 252.12 лева - главница, сумата от 21.71 лева - договорна лихва по договора за периода от 28.07.2015г.  до 12.08.2015г.,  сумата от 15.66 лева –  лихва за забава за периода от 28.07.2015г. до 31.05.2018г.  и сумата от  99.63 лева – такси за периода от 28.07.2015г. до 12.08.2015г., както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
            В срока за отговор на исковата молба, назначеният особен представител на ответника е оспорил исковата претенция поради опорочаване на производството по цесията, като твърди, че липсва уведомяване на длъжника за цесията.
            По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-икономическа експертиза,  приложено е ч.гр.д. № 1690/2018г. по описа на РС - Видин.
            С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа  страна:
            От представеното заверено от ищеца копие на Договор за потребителски кредит от 25.05.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД  и ответника, е видно, че на последния е предоставен  кредит в размер на сумата от 300.00 лева. Договорени са посочените в исковата молба клаузи относно естеството и броя на погасителните вноски – 45 седмични погасителни вноски, всяка една по 11.80 лева, като последната е от 11.60 лева. Посочено е първо седмично плащане на 01.06.2015г., както и ден от седмицата, в който се дължат плащанията – понеделник.
            Посочена е в договора обща сума дължима от заемателя  в размер на 530.82 лева, при фиксиран лихва от 40.98 лева, представляваща 29.73% при  49.00 % ГПР, равняващ се на 55.98 лева, включващи 40.98 лева лихва и такса за оценка на досие – 15.00 лева.  Уговорена е и такса за услугата кредит у дома в размер на 174.84 лева.
На 28.07.2016г. между кредитора „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, е сключен  договор  за  прехвърляне на вземания. Към договора е подписано Приложение № 1 по силата на което вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 25.05.2015г. е прехвърлено в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото и съдържа данни на ответника и размера на вземането по договора /л. 18 от делото/.
Ищцовото дружество е  упълномощено с нотариално заверено пълномощно от „Провидент Файненшъл България“ ООД  да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания.
С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало  на 25.02.2019г., видно от отрязъка от съобщението.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е  посочило, че съгласно сключения договор и изготвения погасителен план, ответника е следвало да погасява отпуснатия му кредит от 300.00 лева на 45 равни седмични вноски, всяка по 11.80 лева и една от 11.62 лева  общо 530.82 лева с първа вноска със срок 01.06.2015г.  и последна вноска – 04.04.2016г. 
Вещото лице е посочило ответникът е извършил плащане на три погасителни вноски на стойност 122.00 лева, както следва: на 25.06.2015г. са внесени 48.00 лева, на 24.07.2015г. са внесени 50.00 лева и на 26.08.2015г. са внесени и 24.00 лева. Според вещото лице така са погасени  следните суми от погасителния план: от главницата са погасени 8 вноски за 47.88 лева със срок от 01.06.2015г. до 27.07.2015г., от договорната лихва са погасени 19.27 лева за периода от 01.06.2015г. до 27.07.2015г. , от общо такси по договора са погасени 54.85 лева / оценка на досие и домашно посещение/. След последното плащане на 26.08.2015г. няма други вноски по кредита.
Вещото лице е посочило, че след приспадане на извършените плащания, дължимия остатък по кредита е както следва: главница в размер на 252.12 лева, договорна лихва в размер на 21.71 лева, дължими такси в размер на 99.63 лева и лихва за забава в размер на 15.66 лева за периода от 28.07.2015г. до 31.05.2018г. или общо задължението е в размер на 389.12 лева. 
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че таксата кредит у дома е такса за посещение от служител и е включена в седмичната вноска. Вещото лице не е установило начина на плащане на кредита – дали е по банков път, на ръка или по друг начин.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 1690/2018г. по описа на ВРС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  на ответника е предадена заемната сума по договора и този факт е удостоверен с неговия подпис в договора  От заключението на вещото лице, се установява, че ответникът е извършил три  плащания на стойност 122.00 лева, с които са погасени главница, договорна лихва, такси и лихва за забава. Посочило е начина на извършеното от кредитора  разпределение на платената сума по пера като според това разпределение неплатената главница е в размер на 252.12 лева.
От договора е видно, че  между страните е била договорена договорна /възнаградителна/ лихва, каквато е допустима съобразно разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД.
По правната си характеристика,  договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му.
Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим  в Закона за потребителския кредит. В чл. 19, ал. 4 от ЗПК е  посочено, че ГПР, включващ и лихвите съгласно ал. 1,  не  може да  бъде по-висок  от  пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във  валута, определена с постановление на Министерския съвет, което на практика е ограничаване на волята на страните с императивни правила на закона.  В случая, договорната лихва е в размер на 21.71 лева и не надвишава посочения по-горе размер на законната лихва.  Вещото лице е посочило, че размерът на неплатената договорна лихва е 21.71 лева за периода от 28.07.2015г. до 12.08.2015г.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при просрочие на плащането, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва Според заключението претенцията за лихва за забава върху неплатената главница  за периода от 28.07.2015г. до 31.05.2018г. е в размер на 15.66 лева.  
Настоящият съдебен състав намира претенцията за  сумата от 99.63 лева – такси за периода от 28.07.2015г. до 12.08.2015г.,  за неоснователна поради следното:
В тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин твърдението, че е изпълнил поетото задължение по уговорената в договора допълнителна услуга „кредит у дома“, а именно да е извършвано домашно посещение на ответника за събиране на вноските по кредита. Доказателства в такава насока не са ангажирани. От заключението на вещото лице също не се установява на ответника да е предоставена реално тази услуга. Поради това, тази претенция ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че по делото не е доказано, че вземането по процесния договор за кредит да  е цедирано на ищеца. Същото е точно индивидуализирано в представеното Приложение 1 към договора за цесия. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото и съдържа данни на ответника и размера на вземането по договора /л. 18 от делото/. Като доказателство в посочения смисъл е и изпратеното до длъжника уведомително писмо за извършената цесия. Същото е връчено с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК  Решение  № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
В  трайната съдебна практика е прието, че  действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е  длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато  е платил на ненадлежен кредитор. В случая, от събраните по делото писмени доказателства и от изслушаната съдебно-икономическа експретиза, се установява, че ответникът е извършил три плащания на  25.06.2015г., на 24.07.2015г. и на 26.08.2015г.  преди цедиране на вземането, като след тези дати липсва плащане.
С оглед установеното по – горе, ще следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 252.12 лева - главница, сумата от 21.71 лева - договорна лихва по договора за периода от 28.07.2015г.  до 12.08.2015г.,  сумата от 15.66 лева –  лихва за забава за периода от 28.07.2015г. до 31.05.2018г.
Исковата претенция за сумата от  99.63 лева – такси за периода от 28.07.2015г. до 12.08.2015г., ще следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски. В исковото производство, ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 175.00 лева, 70.00 лева - депозит за вещо лице, 200.00 лева – разноски за особен представител на ответника.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца ще следва да се присъдят разноски за платена държавна такса, вещо лице и особен представител  в общ размер от 331.06  лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва: 25.00 лева за платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева  С оглед изхода на спора по исковото производство по  съразмерност на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство в общ размер от 55.80 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ккато следва:  IBAN: *********, BIC: ******** – „Юробанк България“АД.
      Водено от горното, Съдът
                                                     Р  Е  Ш  И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Б.Б. с ЕГН: *********, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, ет. 6 и 7, с ЕИК 200644029, представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата от 252.12 лева - главница, сумата от 21.71 лева - договорна лихва по договора за периода от 28.07.2015г.  до 12.08.2015г., сумата от 15.66 лева –  лихва за забава за периода от 28.07.2015г. до 31.05.2018г. по  Договор за потребителски кредит от 25.05.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2018г. до окончателното изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1315-РЗ от 28.06.2018г.  по ч.гр.д. № 1690/2018г. по описа на РС – Видин.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен” № 5, ет. 6 и 7, с ЕИК 200644029, представлявано от Александер Викторов Грилихес против А.Б.Б. с ЕГН: *********, установителен иск по чл. 422 от ГПК в частта за установяване дължимостта на сумата от  99.63 лева – такси за периода от 28.07.2015г. до 12.08.2015г. по  Договор за потребителски кредит от 25.05.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1315-РЗ от 28.06.2018г. по ч.гр.д. № 1690/2018г. по описа на РС – Видин,  като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.Б.с ЕГН: ********* да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, ет. 6 и 7, с ЕИК 200644029, представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата в общ размер от 55.80 лева – разноски по заповедното производство за платена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Б.Б. с ЕГН: ********* да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, ет. 6 и 7, с ЕИК 200644029, представлявано от Александер Викторов Грилихес, сумата в общ размер на 331.06 лева – разноски в исковото производство.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е 
IBAN: *********, BIC: ********* – „Юробанк България“АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници