Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Юни 2019 (124)
Май 2019 (156)
Април 2019 (154)
Март 2019 (196)
Февруари 2019 (134)
Януари 2019 (154)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2928-2018
Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 288
гр. Видин, 13.06.2019г.
                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А
Видински районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
                                                                       Председател : Милена Стоянова
                                                                      
при секретаря  М.Е.  като разгледа докладваното от съдията Стоянова  гр. дело № 2928 по описа за 2018 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба на Л.А.Н. от гр. ****** против „Централна кооперативна банка“ АД – София, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, чл. 146 и чл. 147 от ЗЗП.
Твърди се в исковата молба, че на 12.11.2007г. ищцата е сключила с ответника „ЦКБ“ АД в клона в гр. Видин договор за предоставяне на кредит при условията на овърдрафт при максимален размер от 72000 лева. Посочва се, че кредитът е ползван като овърдрафт до 13.11.2010г., след което непогасеният към този момент дълг е трансформиран в дълг, погасяван на равни месечни вноски. В договора за кредит е посочено, че след изтичането на периода на ползване на овърдрафт, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 11%.
Поддържа се, че още през 2009г. банката едностранно увеличава договорения лихвен процент  и от 27.02.2009г. до окончателното изплащане на кредита през м. април 2016г., банката е начислявала  и събирала по-висока лихва от договорената, като вместо 11% е начислявала лихва в размер на 13%. Начислявала е и наказателна лихва върху просрочената договорна лихва на основание чл. 21 и чл. 47 от договора.
Поддържа се, че чл. 10 и чл. 11 от Договора за кредит в частта, в която е предвидено, че банката си запазва правото да променя лихвения процент, са нищожни. Чл. 12 от Договора, в който е уговорено, че кредитополучателят дава съгласие банката да променя едностранно договорените годишни лихвени проценти, без да е необходимо предоговаряне, при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи до увеличаване размера на БЛП на банката, намаляване на размера на БЛП на банката, са нищожни. 
 Нищожността ищцата обосновава на основание чл. 146, във вр. с чл. 143, т. 3, 9, 10, 12, 13 и 19 от ЗЗП, тъй като създават неравнопоставеност в отношенията със страните. Нищожни са и на основание чл. 147 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Поддържа се, че така за периода от 21.11.2013г. до 27.04.2016г. банката е събрала в повече сума в размер на 800.00 лева. Тази сума е платена на нищожно основание, поради което подлежи на връщане.
Ищцата счита, че е нищожна уговорката за начисляване на наказателна лихва върху просрочената договорна лихва. Така за периода от 21.11.2013г. до 27.04.2016г. банката е събрала в повече сума в размер на 300.00 лева и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 800.00 лева, представляваща неоснователно събрана сума от банката за договорна лихва на нищожно основание за периода от 21.11.2013г. до края на издължаване на кредита, както и сумата от 300.00 лева, представляваща неоснователно събрана сума от банката от начисляването на наказателна лихва върху просрочена договорна лихва  за периода от 21.11.2013г. до края на издължаване на кредита, както и законна лихва върху главниците, считано от завеждане на иска в съда до окончателното плащане.
Ответникът  в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни. Посочил е, че не е налице неоснователно събрана договорна лихва на нищожно основание, тъй като през процесния период банката не е увеличавала едностранно договорения лихвен процент по кредита. На 11.12.2010г. между банката и кредитополучателя е подписан Анекс № 1 към договора за предоставяне на кредит оборот, с който страните са уговорили, че кредитът е в размер на 72000 лева и ще се погасява на равни месечни вноски по погасителен план, подписан от страните. В погасителния план – Приложение № 1 към анекса е постигнато съгласие, че редовната годишна лихва по кредита е 13%. Кредитополучателят е погасил кредита без възражения към онзи момент. Поради това, се претендира неприложимост на разпоредбите на ЗЗП, тъй като договорът е прекратен и към момента ищцата няма качеството на потребител.
Оспорени са  и твърденията на ищцата за нищожност на клаузите на договора – чл. 10, чл. 11 и чл. 12  на основание чл. 147 от ЗЗП, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като клаузите са били известни на ищцата, същата е потърсила услугите на банката и е инициирала сключване на договор за кредит, избрала е вида на кредита, начина на усвояване и погасяване. Всички клаузи в договора са индивидуално уговорени, което изключва нищожността им.
Оспорено е твърдението на ищцата, че банката е събирала наказателна лихва върху просрочената договорна лихва. Посочва се, че такава е  събирана само върху частта от вноската, която представлява просрочената главница. Лихва върху частта от вноската, представляваща договорна лихва не е събирана.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-икономическа експертиза и допълнителна такава.
Видинският районен съд след преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото препис на договор за предоставяне на кредит оборот, се установява, че на 12.11.2007г., страните са постигнали съгласие ответната банка да извършва разплащания при условията на кредит – овърдрафт по разплащателна сметка на ищцата – кредитополучател, открита в банката, като максимално допустимия размер на дебитното салдо по сметката  може да бъде не повече от 72000.00 лева. Посочено е също, че кредитополучателят има право да ползва средствата по разрешения  овърдрафт до 13.11.2010г., като с изтичането на този срок, правото се погасява, след което непогасения към този момент дълг, следва да бъде погасен  от кредитополучателя съгласно съответен погасителен план. /чл. 3 от договора/. В чл. 5 от договора е посочено, че при подписването на договора се съставя примерен погасителен план  на база размера на отпуснатия от банката овърдрафт и срока за погасяванe, посочен от кредитополучателя в съответствие с клаузите на настоящия договор. Посочено е също, че окончателен погасителен план се съставя в съответствие с договора.
В чл. 7 от договора е  посочено, че след изтичането на периода за ползване на овърдрафт, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху сумата на непогасения към датата на преминаване към погасяване на дълга с анюитетни вноски овърдрафт в размер на 7 пункта над БЛП, като банката си запазва правото да променя този размер. Посочено е също, че към момента на сключване на договора, БЛП е в размер на 4% годишно и общо договорения лихвен процент за периода на погасяване на кредита по погасителен план с анюитетни вноски е 11%. Посочено е, че дължимите лихви се начисляват на 13-то число на всеки календарен месец.
В чл. 12 от договора е посочено също, че кредитополучателят дава съгласие банката да променя едностранно договорените годишни лихвени проценти, без да е необходимо предоговаряне /сключване на допълнителни споразумения/, при промяна на пазарните условия и лихвената политика, водещи до: увеличаване размера на базисния лихвен процент на банката или  намаляване размера на базисния лихвен процент на банката.
В чл. 27 от договора е посочено, че в случай на промяна на договорения лихвен процент, банката съставя анекс с нов погасителен план, с нови погасителни вноски на база на реалния остатък от кредита, съобразен с крайната падежна дата на договора. Посочено е също, че банката уведомява кредитополучателя за всяка извършена от нея промяна на приложимия лихвен процент чрез съобщение на видно място в банковите салони и на страницата си в интернет.
Договорът за кредит е обезпечен с ипотека върху недвижими имот – чл. 8.2.
Към договора е приложен погасителен план  Приложение № 1 с размер на кредита от 72000.00 лева, при БЛП от 4% и надбавка 7%, платим на 60 вноски  за период от 13.11.2010г. до 13.11.2015г.  Съгласно погасителния план при посочените условия месечната погасителна вноска е в размер на 1565.46 лева или за целия период на кредита общият размер на дължимата договорна лихва е 21 927.27 лева.
От приложения по делото препис на Анекс № 1 към договора за кредита, се установява, че на 11.12.2010г. страните са постигнали съгласие, че считано от 11.12.2010г. правото на кредитополучателя да ползва средства по овърдрафта е погасено, формираният дълг на кредитополучателя към банката е 72000.00 лева, както и е посочена сметка по която ще се извършва плащането по кредита с анюитетни вноски по погасителен план – Приложение № 1 към анекса. Посочено е също, че всички неупоменати в анекса клаузи на договора остават в сила. Към анекса  е приложен погасителен план – Приложение № 1 при посочен лихвен процент по кредита – 13%. Съгласно този погасителен план месечната погасителна вноска е в размер на 1638.23 лева или общият размер на дължимата договорна лихва е 25 565.28 лева.
Вещото лице по назначените съдебно-счетоводни експертизи е дало заключения по поставените от страните въпроси. Вещото лице е посочило, че за периода от 01.12.2008г. до 2015г. включително, кредитът е олихвяван с годишен лихвен процент 13%. По информация на ответната банка, от 01.12.2008г. БЛП на банката е променен от 4% на 6%, колкото е бил до издължаване на кредита на 27.04.2016г.
В заключението е посочено също, че за периода от 21.11.2013г. до края на погасяване на кредита, размерът на дължимата договорна лихва при 11% по първоначалния погасителен план би бил 3 900.89 лева. Действително платения размер на договорната лихва на банката за периода е 4759.25 лева.  За същия период лихвата, изчислена върху непогасения остатък  от главницата, върху който е изчислена действително платената лихва, но преизчислена с лихвен процент 11% е 4 026.95 лева. Според заключението на вещото лице, разликата в лихвения процент  между действително събраната лихва при 13%  от 4759.25 лева и 11% върху същите главници 4026.95 лева  за периода от 21.11.2013г. до края на погасяване на кредита е 732.30 лева.
В заключението вещото лице е посочило, че за процесния период не се е установило да е събирана наказателна лихва върху просрочена лихва.
В допълнителното заключение, вещото лице е посочило, че действително, считано от 01.12.2008г. банката е променила лихвения процент по кредита на ищцата от 11% на 13%. Посочено е също, че на вещото лице е представено копие на Протокол № 46 от Заседание на УС на „ЦКБ“ АД от 27.11.2008г., от който е видно, че УС на ответната банка е решил, считано от 01.12.2008г. да промени размера на базовия лихвен процент  по всички кредити, като за кредити в лева същият е 6%.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективно и компетентно изготвени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С оглед твърденията, изложени в исковата молба, ищцата твърди, че е налице начална липса на основание, тъй като поддържа, че е изпълнила несъществуващо задължение, както и поради нищожност на клаузи от договора. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че исковата сума е платена от ищеца, че ответникът е получил тази сума, както и че това плащане е извършено без правно основание. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищцата е следвало да установи, че е извършила плащане на исковите суми, а ответникът - да установи, че е налице основание за получаване на сумата. Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на твърдение за възникнало в негова полза право за едностранно да промени размера на възнаградителната лихва, съдът следва да прецени налице ли е такова право.
 Не е спорно, а и се установява, че е между страните е сключен договор за кредит, който за периода от 12.11.2007г. до 11.12.2010г. е ползван като овръдрафт. Считано от 11.12.2010г., съгласно Анекс № 1 правото на кредитополучателя да ползва кредита като овърдрафт е погасено. Формираният дълг на кредитополучателя към банката е в размер на 72000.00 лева, като е уговорено плащане на анюитетни вноски по подписан от страните погасителен план. Съгласно погасителния план, приложен по договора, така определените анюитетни вноски включват заплащане на договорна лихва от 11%.
С Анекс от 11.12.2010г. страните са постигнали съгласие относно размера на дълга – 72000.00 лева и относно банковата сметка, по която ще се извършва плащането с анюитетни вноски по погасителен план, приложение № 1 към Анекса. Посочено е изрично, че всички неупоменати клаузи на договора, остават в сила.  Съгласно погасителния план, приложен към анекса, така определените анюитетни вноски включват заплащане на договорна лихва от 13%.
От заключението на вещото лице, се установява, че считано от 01.12.2008г. банката е променила едностранно БЛП от 4% на 6%, поради което и в новия погасителен план първоначално договорената лихва от 11% е увеличена с два пункта на 13%.
Спорно е имала ли е банката правото едностранно да променя БЛП, както и договорения лихвен процент.
В договора за кредит, страните са договорили лихвен процент за периода на погасяване на кредита по погасителен план с анюитетни вноски в размер на 11%, които са формирани при БЛП 4% и надбавка 7%. В приложения към анекса погасителен план, посоченият лихвен процент на договорната лихва вече е 13%,  като в анекса липсва изрична уговорка за промяна на договорените в чл. 11 от договора 11%. Увеличеният размер на договорната лихва е в резултат на промяна на БЛП от страна на ответната банка. Действително, за банката е предвидена възможност едностранно  да променя БЛП при промяна на пазарните условия и лихвената политика.  Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 10 от Закона за защита на потребителите неравноправна, респ. нищожна, е клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Настоящият съдебен състав счита, че за потребителя следва да е ясна методологията, при която се извършва тази промяна и кои обективни фактори са наложили това. В настоящия случай, ответната банка не ангажира никакви доказателства  какво е наложило тази едностранна промяна на БЛП. От допълнителното заключение на вещото лице също  не става ясно, каква  е причината за  увеличението на БЛП с Протокол № 46 от Заседание на УС на „ЦКБ“ АД от 27.11.2008г.  Това означава, че  промяната на лихвения процент е поставена в зависимост от волята на управителния орган на банката, като е налице непредвидено в договора условие по смисъла на разпоредбата на чл. 143, т. 10 от Закона за защита на потребителите. Законодателят в разпоредбата на чл. 144 от Закона е ограничил приложението на разпоредбата на чл. 143, т. 10, в случаите, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора.
Съдът намира, че не е налице  изключението, предвидено в чл. 144, ал. 3, т. 1 от Закона за защита на потребителите, според който разпоредбите на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП не се прилагат по отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Това е така, тъй като в конкретния случай, промяната на лихвения процент не е поставена извън контрола на търговеца, тъй като решението е взето от орган на банката, без да е посочено въз основа на какви независещи от банката фактори е определен.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи (т. 1- 17), като изброяването не е изчерпателно (т. 18). Законът за защита на потребителите намира приложение в конкретния случай, доколкото възнаградителната лихва по договор за банков кредит представлява стойността на финансовата услуга, предоставяна от банката-ответник. В закона се съдържа легално определение на понятието "финансова услуга" - § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите и въз основа на него процесния договор се определя като такава услуга, която предполага задължението на страните по него да спазват правилата, предвидени в Закона за защита на потребителите при сключването и изпълнението му.
Настоящият съдебен състав приема за подвеждащо спрямо потребителя поведението на ответната банка при сключване на анекса към договора, в който анекс въобще не е упомената извършената промяна на БЛП и на договорната лихва, като е  записано, че  всички неупоменати в анекса клаузи на договора остават в сила. В същото време към този анекс е подписан погасителен план с  увеличен лихвен процент от 13%, какъвто не е уговарян нито в договора за кредит, нито в анекса. Така за  потребителя не става ясно в крайна сметка какъв е размерът на дължимата от него възнаградителна лихва.  Настоящият съдебен състав намира, че с оглед клаузите на подписания анекс, банката  не е имала основание да изготвя нов погасителен план с увеличен лихвен процент.  
Неоснователно е  възражението на ответната банка, че всички клаузи в договора са индивидуално уговорени, което изключва нищожността им. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В тежест на ответната банка е да докаже, че клаузите са индивидуално уговорени, каквито доказателства не бяха ангажирани.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като в случая претенцията не е за заплащане на лихви, а е за неоснователно обогатяване, която се погасява с общата пет годишна давност. С оглед процесния период от 21.11.2013г. до края на издължаване на кредита 27.04.2016г., към момента на  завеждане на иска в съда – 22.11.2018г. вземането не е  погасено по давност.
Предвид изложеното и доколкото страните не спорят, че ищцата е заплащала за процесния период договорна лихва в увеличен размер, като съгласно заключението на вещото лице, разликата в лихвения процент  между действително събраната лихва  при 13%  от 4759.25 лева и 11% върху същите главници 4026.95 лева  за периода от 21.11.2013г. до края на погасяване на кредита  - 27.04.2016г.  е 732.30 лева, то предявеният иск се явява основателен за тази сума, платена без правно основание, като претенцията до пълния претендиран размер до сумата от 800.00 лева ще следва да се отхвърли като неоснователна.
Претенцията на ищцата за сумата от 300.00 лева, представляваща неоснователно събрана сума от банката от начисляването на наказателна лихва върху просрочена договорна лихва  за периода от 21.11.2013г. до края на издължаване на кредита, се явява неоснователна. От заключението на вещото лице се установява, че банката не е събирала наказателна лихва върху просрочената договорна лихва. Поради това исковата претенция в тази част ще следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото , ответникът ще следва да заплати на ищцата съобразно уважената част от иска разноски за платена държавна такса в размер на 33.29 лева, за вещо лице в размер на 159.78 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 133.15 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“ АД,  с ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87, да заплати на Л.А.Н. с ЕГН: ********* от гр. ******, ул. ************, на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, сумата от 732.30 лева, представляваща платена без правно основание възнаградителна лихва по Договор за кредит № 814022/12.11.2007г. в периода 21.11.2013г. до 27.04.2016г., ведно със законната лихва  от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.11.2018г. до окончателното плащане, като иска до пълния претендиран размер над присъдената сума до сумата от 800.00 лева – ОТХЪВРЛЯ като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.А.Н. с ЕГН: ********* от гр. ******, ул. ************ против „Централна кооперативна банка“ АД,  с ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87, иск за  сумата от 300.00 лева, представляваща неоснователно събрана сума от банката от начисляването на наказателна лихва върху просрочена договорна лихва  за периода от 21.11.2013г. до края на издължаване на кредита - 27.04.2016г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“ АД,  с ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 87, да заплати на Л.А.Н. с ЕГН: ********* от гр. ******, ул. ************, разноски за платена държавна такса в размер на 33.29 лева, за вещо лице в размер на 159.78 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 133.15 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му до страните.
                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Версия за печат
Свързани страници