Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Юни 2019 (124)
Май 2019 (156)
Април 2019 (154)
Март 2019 (196)
Февруари 2019 (134)
Януари 2019 (154)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 982-2018
                                                       Р Е Ш Е Н И Е  №
                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                      гр. Видин, 10.06.2019г.
Районен съд гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на десети май две хиляди и деветнадесета година в състав :
                                                                                              Председател: Владимир Крумов
                                                                                              Съдебни заседатели:
                                                                                              Членове:
при секретаря М. Владимирова и в присъствието на прокурора .................................. след като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 982 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :
                Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение първо, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, от „А 1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК 131468980, против С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 9.
                Твърди се от ищеца, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, за което било образувано гр. д. № 81/ 2018г. на Районен съд Видин. В законоустановения срок длъжникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Поддържа се от ищеца, че между страните е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги М4350736 от 22.12.2014г. Ответната страна е ползвала предоставяните от ищеца  услуги, за което са издадени описаните в обстоятелствената част на исковата молба фактури. Поради неизпълнение на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, ищецът е прекратил едностранно договора. Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 55,95лева – незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 300,16лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор. При условие на евентуалност се иска признаване на вземането за неустойка в размер на три стандартни за съответната ползвана програма месечни абонаментни такси, съгласно постигнато споразумение между ищеца и Комисия за защита на потребителите. Иска разноски по производството
                С влязло в сила определение от 05.06.2018г. съдът е допуснал отказ от исковата молба в частта на предявения иск за установяване на вземането за сумата от 14,89лева мораторна лихва, като е прекратено производството по делото в частта на същия иск.
                      В срока по чл. 131 от ГПК от ответната страна, чрез назначения особен представител, е постъпил писмен отговор. Оспорва основателността на исковете.
                   По делото са събрани писмени доказателства.
 Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства  поотделно  и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
Между страните е сключен договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер М4350736 от 22.12.2014г., съгласно който на ответника са му предоставяни далекосъобщителни услуги. Ответната страна не е изпълнила задълженията си по договора за заплащане на цената на далекосъобщителни услуги. Съгласно т. 54.12 от Общите условия договорът се счита за едностранно прекратен от страна на ищеца в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124дена. Периодът на ползвани и незаплатени далекосъобщителни услуги е от 16.12.2014г. до 15.04.2015г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 03.01.2018г. като е образувано гр.д. № 81/ 2018г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 56- РЗ от 08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми на въведеното с настоящата искова молба основание, със съответната законна лихва, както и разноски по производството. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия иск. Ответната страна не доказа изпълнение на задълженията си за заплащане стойността на предоставените мобилни услуги.
               Останалите събрани по делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради което не следва да се обсъждат. 
                При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна :
                Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията си по заповедното производство.
                Искът за установяване на вземането за сумата от 55,95лева – незаплатени далекосъобщителни услуги е основателен. Ответната страна е била в облигационни отношения през исковия период, по силата на които ответната страна, като абонат, е ползвал услуги чрез  обществена наземна мрежа. Ответната страна не е заплатила стойността на услугите.
                 Искът за установяване вземането на ищеца за претендирана неустойка е неоснователен. Договорът е едностранно прекратен от ищеца съгласно т. 54.12 от Общите условия. Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,  националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са транспонирани в националното ни законодателство, като в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. При служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор, съдът констатира, че такива клаузи са налице. Неравноправна е клаузата, съдържаща се в т. 9.3.1 от Приложение № 1 към договора, която предвижда : “В случай, че Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване“. В настоящия случай договорът между страните е предсрочно прекратен по инициатива на ищеца, поради незаплащане на сумата от 55,95лева-стойност на далекосъобщителни услуги. Съдът намира, че при това положение поради неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, каквато в случая първоначално също е била претендирана – в размер на 14,89лева, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Неравноправна се явява клаузата, която позволява на оператора сам да прекрати договора и същевременно да претендира, под формата на неустойка, възнаграждение за престация по вече прекратения договор, която не е предоставил на абоната – чл. 143, т. 6, пр. 2 от ЗЗП. След като ищецът е предпочел да прекрати договора с потребителя, вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него заедно с обезщетение или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това, под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратения договор от страна на потребителя и то за пълния срок на неговото действие, при това без сам да предлага изпълнение. Следователно клаузата в този смисъл по т. 9.3.1 от Приложение № 1 към договора, е неравноправна на посочените по – горе основания - чл. 143, т. 6, пр. 2 и т. 5 от ЗЗП и поради това е нищожна. Предвид това искът за  неустойка се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на евентуалното искане за признаване на вземането за неустойка в размер на три стандартни за съответната ползвана програма месечни абонаментни такси, съгласно постигнато споразумение между ищеца и Комисия за защита на потребителите, съдът намира : постигнатата между ищеца и Комисията за защита на потребителите съдебна спогодба, одобрена с протоколно определение от 21.04.2016 г. по гр.д. № 12268 по описа за 2014 г. на СГС се отнася за задължение за ищеца да измени клаузата за неустойка в договорите за предоставяне на електронни съобщителни услуги, считано от 01.07.2016г. като се предвижда, и следното ограничение по отношение на нейния размер: „Когато абонатът е физическо лице-потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка“. Уговорените по-благоприятни условия в полза на потребителите се прилагат считано от 01.07.2016г. Договорът с ответника е прекратен още през месец юли на 2015г., поради което спогодбата няма действие спрямо ответника.
                С влязло в сила определение от 05.06.2018г. съдът е допуснал отказ от исковата молба в частта на предявения иск за установяване на вземането за сумата от 14,89лева мораторна лихва, като е прекратено производството по делото в частта на същия иск.
                  Съгласно чл. 13 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховен касационен съд, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Предвид това издадената заповед за изпълнение по гр. д. № 81 / 2018г. по описа на Районен съд Видин в частта на присъдена сума от 14,89лева мораторна лихва, следва да се обезсили.
                      С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата от 25,00лева за държавна такса, сумата от 65,00лева за възнаграждение за адвокат -  разноски по заповедното производство, съразмерно основателността на претенциите.
                      С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата от 25,00лева за държавна такса, сумата в общ размер на 75,41лева – разноски за възнаграждение за адвокат и за възнаграждение за особен представител, съразмерно основателността на предявените искове.
                Воден от горното Съдът,
                                                                    Р Е Ш И :
               
                Признава за установено по отношение на С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 9, че „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК 131468980, има вземане спрямо С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 9, за сумите от : 55,95лв. -  главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от 03.01.2018г. до изплащане на вземането, които суми са включени в Заповед № 56-РЗ от 08.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 81 / 2018г. на Районен съд гр. Видин.
                Обезсилва Заповед № 56 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.01.2018г., издадена по гр. д. № 81 / 2018г. на Районен съд гр. Видин, в частта на присъдена сума : 14,89лева - мораторна лихва за периода от 07.05.2015г. до 18.12.2017г.
                Отхвърля предявения от „А 1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК 131468980, против С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 9, иск за признаване за установено по отношение на С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 9, че „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК 131468980, има вземане спрямо С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 9, за сумата от : 300,16лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, която сума е включена в Заповед № 56- РЗ от 08.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по гр. д. № 81 / 2018г. на Районен съд гр. Видин, като неоснователен.
                Осъжда С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 9, да заплати на „А1 България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул.“ Кукуш“ № 1 с ЕИК 131468980, сумата в общ размер на 90,00лева разноски по заповедното производство, и сумата в общ размер на 100,41лв. разноски в настоящето производство, като исканията в останалите части отхвърля като неоснователни.
                Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.                        
                                                                                                        Районен съдия :
Версия за печат
Свързани страници