Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Март 2019 (159)
Февруари 2019 (139)
Януари 2019 (162)
Декември 2018 (147)
Ноември 2018 (171)
Октомври 2018 (169)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 3182-2018
                               Р Е Ш Е Н И Е № 106
                               гр.Видин, 14.03.2019 г.
                            В ИМЕТО НА НАРОДА
           Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
                                                             Председател: Даниел Димитров
                                                                     Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 3182 по описа  за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:         
Постъпила е искова молба от Гаранционен фонд, с адрес: гр. София, ул."Граф Игнатиев" № 2, представляван от Изпълнителните директори Б. И. М. и С. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 558 ал. 7 КЗ във вр. с чл. 45  ЗЗД, против Е.П.Г., ЕГН ********** ***.
  Твърди се от ищеца, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б „а” от КЗ /отм./ сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер от 914.27 лв., вследствие на ПТП причинено от ответника.
   Поддържа, че с регресна покана № 595/22.11.2017 г., ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но същият не е погасил задължението си.
   Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 914.27 лв., представляваща изплатеното от ищеца обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените разноски.
Ответникът, в едномесечния срок е подал писмен отговор и е взел становище по предявения иск, като подържа, че претенцията на ищеца е погасена по давност, тъй като събитието е станало на 23.10.2013 г..Не се оспорват фактическите обстоятелствата по исковата молба .
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните относно настъпването на пътно-транспортното произществие, описано в исковата молба, размера на определената щета от Гаранционен фонд, както и факта на превеждане на съответната сумата на увреденото лице.
По делото е представен протокол за ПТП № 1315037/23.10.2013 г., съставен от служител при сектор ПП при ОД МВР-Видин, от който е видна  датата на деянието/ 23.10.2013 г./, часа, мястото на осъществяване, вредите, данни за участниците в произшествието и наличието на задължителна застраховка гражданска отговорност ,както и други обстоятелства, свързани с нарушението.
От писмо на ПП-ОД-МВР-Видин е видно,че за осъщественото ПТП на ответника са съставени наказателни постановления № 1441/2013 г. и  № 1442/2013 г.,които са влезли в сила и са  издадени, въз основа на АУАН № 282109, за нарушения по чл. 5 ал. 3 т.2 и чл. 100 ал. 1 т. 3, чл. 100 ал. 3, чл. 147 ал. 1 и чл. 6 т. 1 от ЗДвП и и АУАН № 077837  за нарушение по чл. 264 във вр. с чл. 315 пр.ІІ-ро КЗ.
С уведомление за имуществени вреди от 23.10.2013 г.  Й. Т. К.,собственик на л.а“Рено Меган Сценик“,ДКН ВН 2320ВС, известява Гаранционен фонд за реализираното  на 23.10.2013 г. ПТП, съгласно протокол за ПТП № 1315037/23.10.2013 г,от който е видно,че  виновен за произшествието е ответника,което е управлявал л.а “ВАЗ 21011“,ДКН ВН 5158 ВА,собственост на К. В. К. .
По делото е приета като доказателство и заключителна техническа експертиза по щета № 110677/30.10.2013 г., която не е оспорена от ответника. Според нея оценката на констатираните щети по лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с ДКН ВН 2320 ВС, е на стойност - 914.27 лв.
Съгласно изготвеният  доклад по щета № 110677/30.10.2013 г. на Й. Т. К. следва да се изплати обезщетение в размер на 914.27 лв. за ПТП, настъпило на 23.10.2013 г.
Видно от представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане за кредитен превод от 14.02.2014 г. Гаранционният фонд е изплатил на Й. Т. К. сумата в размер на 914.27 лв., представляваща обезщетение по щета № 11 0677/2013 г.
Не се спори и се установява от справката от базата данни на Информационен център към ГФ /л.6/, че за управлявания от ответника  автомобил с ДК № ВН 5158 ВА, няма данни за застраховка „Гражданска отговорност” към дата 30.10.2013 г.
С регресна покана изх. № ГФ-11-0677/30.10.2013 г. ищцовото дружество е поканило ответника да  възстанови изплатеното обезщетение за виновно причинени имуществени вреди в размер на 927.27 лева, за причинено ПТП на 23.10.2013 г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". След изплащането на обезщетението, съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ/отм/,сега чл.558 ал.7 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г./, Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите.
Ищецът след като е изпълнил чуждо задължение във връзка с разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм/, сега чл.558 ал.7 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г./, разполага с регресен иск против прекия виновен причинител на вредата и може да встъпи в правата на увреденото лице. Основателността на регресната претенция на ищеца в случая предполага съществуването на деликт, виновно поведение на ответника,  настъпили вреди.
По делото се установи от събраните писмени доказателства, че ответникът Е.П.Г. управлявайки лек автомобил „ВАЗ 21011” с ДК № ВН 5158 ВА, собственост на К. В. К.,  при движение в гр. Видин, по бул. „Панония“ на кръстовището с ул. „Широка“, при наличие на пътен знак „Б1“ /пропусни движещия се по пътя с предимство/ не пропуска правомерно движещия се лек автомобил „Рено Сценик“ с рег. № ВН 2320 ВС, собственост на Йордана Т. К., удря го и така причинява ПТП.
Налице е виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е в пряка и непосредствена причинна връзка. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
По делото не е спорно, че  за управлявания от ответника автомобил лек автомобил ВАЗ 21011” с ДК № ВН 5158 ВА,  към момента на  настъпване на произшествието същия не е притежавал  застраховка  „ГО”, за разлика от другия водач, което е видно и от отбелязването в приложения протокол за ПТП.
Фактическият състав, представляващ основание за възстановяване на изплатеното от ищеца обезщетение, е осъществен. По делото не е спорно, че ищецът е изплатил на увреденото лице обезщетение по щета № 110677/2013 г., в размер на 914.27 лв.
Разпоредбата на чл.288, ал.8 от КЗ/отм/, предвиждаше, а сега чл.558 ал.7 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., че разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, но в случая същите, възлизащи на 13.00 лв. не се претендират, а само тези по щетата за  сумата от 914.27 лв..
Върху процесната сума   ответникът дължи и законна лихва от завеждане на иска- 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Възражението на процесуалния представител на ответника, че претенцията е погасена по давност е неоснователно по следните съображения: в предходно действалия до 01.01.2016г. Кодекс за застраховането единствената уредба на погасителната давност е в разпоредбата на чл.197, съгласно който правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "живот" и "злопулука" и при застраховки "гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Тази уредба се отнася единствено до правата на застрахования, без да са уредени правата на суброгиращият се застраховател и на Гаранционния фонд. Съгласно чл.378 ал.6 КЗ , регресните и суброгационни искове на застрахователя по застраховки "гражданска отговорност ." по т. 10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Съдът счита, че именно тази уредба е приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на Гаранционен фонд. В случая намира приложение и т.14 от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД,  а на тригодишната,както твърди ответника,като началото й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица/решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 449/18.03.2002 г. по гр. д. № 1785/2001 г. на ВКС, решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС и др./.
В тази връзка и с оглед обстоятелството,че от датата на плащането на обезщетението- 14.02.2014г. до датата на завеждане на делото- 18.12.2018г., са изтекли по- малко от пет години, се налага извод,че възражението е несъстоятелно и правото на иск не е погасено.
Във връзка с изложеното предявеният иск е основателен и  следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева /за държавна такса/ и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р   Е   Ш   И:
ОСЪЖДА Е.П.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, БУЛСТАТ 121446665, сумата от 914.27 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд на Й. Т. К. обезщетение обезщетение за имуществени вреди по щета № 11 0677/2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба-18.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.П.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Граф Игнатиев”№2, ЕИК 121446665, направени разноски в производството в общ размер от 150.00 /50 лв.-държавна такси и 100.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение /.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
                                                 
                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници