Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Март 2019 (159)
Февруари 2019 (139)
Януари 2019 (162)
Декември 2018 (147)
Ноември 2018 (171)
Октомври 2018 (169)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 748-2018
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 102
гр.Видин , 13.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински  районен  съд,  гражданска колегия  в  публично  заседание на  тринадесети февруари
през две хиляди и  деветнадесета година , в състав:
                                                                   Председател:Нина Николова
 
при секретаря   М.П., като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело № 748 по описа за 2018г., и за да  се произнесе взе предвид следното:
                 Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.422  ГПК.
  “ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.Л. №114, етаж Мецанин, е предявило против  Ц.А.Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, установителен иск за установяване на вземане в общ размер на  680.37  лева,  представлаваща задължения по договор за паричен заем № 2579700/16.06.2016г., сключен между ответника и  „Изи Асет Мениджмънт” АД , вземанията по който договор са прехвърлени на заявителя, от които 342.72 лева главница, 37.14 лева договорна лихва за периода 17.07.2016г.- 12.02.2017г. , 27.99 лева мораторна лихва за периода 12.02.2017г. дата на последна погасителна вноска,  до 29.09.2017г. –дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК, както и 272.52 лева неустойка по чл.4, ал.1 от договора.
Поддържа се, че ответницата е страна по договора , и в качеството и на заемополучател, се е задължил да върне на заемодателя предоставения заем в размер на 400.00 лева  главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и надбавка , представляваща печалбата на заемодателя, които елементи съставляват уговорени 8 на брой месечни погасителни вноски, с размер от по 57.32 лева .  Страните са уговорили още, че в тридневен срок от подписване на договора, заемодателят се е задължил  да предостави обезпечение по договора, като при неизпълнение на това задължение следва да заплати неустойка, която към момента на предявяване на претенцията е в размер на 272.52 лева. 
               Иска се Съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната страна наличието на вземане в посочените размери,  както и  разноските по развилото се заповедно производство, както и да бъде осъден ответника да заплати разноските в настоящото производство.  
Ответникът в срока за отговор , чрез назначен особен представител, не е депозирал такъв. 
Видинският районен съд, като взе предвид   твърденията и доводите на страните на страните и събраните в производството доказателства, намира за установено следното: Не се спори по делото, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за паричен заем № 2579700/16.06.2016г. Не се спори, и че   заемодателят се е задължил да върне посочените вземания,     уговорени като 8 на брой месечни погасителни вноски с падеж на първата вноска 17.07.2016г. и падеж на последната 12.02.2017г., в размер  57.32 лева на всяка месечна  погасителна  вноска.  
Всяка месечна погасителна вноска включва част от главницата от 400.00 лева, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и надбавка , представляваща печалбата на заемодателя или общия размер на всички плащания е определен като 462.32 лева в договора. Поради липсата на предоставено обезпечение в тридневен срок от подписване на договора, съгласно чл. 4, ал.1 от същия,   за заемодателя  е възникнало   задължение   за  заплащане на неустойка. Видно от представения договор, не е ясно какъв е размера на неустойката, предвид от обстоятелството , че в тази част – от чл.4 ,ал.1, т.1 до чл.11, ал.3 липсват страници от договора. 
С договор за прехвърляне на парични  вземания  от 30.01.2017г. под № 164 от приложение №1 /01.08.2017г., заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника.
Поради неизпълнение на задълженията от ответника, на 02.10.2017г. ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 2919/2017г.на ВРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,  за което длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и доказан до размера 342.72 лева главница и 37.14 лева договорна лихва за периода 17.07.2016г.- 12.02.2017г.  и 27.99 лева мораторна лихва за периода 12.02.2017г. дата на последна погасителна вноска,  до 29.09.2017г. –дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК,
По отношение на претенцията за неустойка по чл.4, ал.1 от договора, в размер  272.52 лева , доколкото това е посочено в исковата молба, но  не се събраха доказателства, че такава е уговорена от представения договор, съдът намира същата за неоснователна, като намира клаузата , с която се уговаря неустойката за нищожна.  
Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл , в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити.  В този смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на обезпечение, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства,и то значително, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.  Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно обогатяване.  По този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е  нужно обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да претендира  описаната неустойка. Тази неустойка е нищожна по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно на уважените части на исковете и направените разноски за ДТ и за юрисконсулско възнаграждение в исковото производство в размер на 15.00 лева ДТ, и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, което е определено на основание чл. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от НЗПП.
Разноските в заповедното производство за юрисконсулско възнаграждение също следва да бъдат определени в размер на 50.00 лева,  и 15.00 лева за ДТ.
               Воден от горното, Съдът
                                                                           Р  Е  Ш  И:
               ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.А.Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***,   ВЗЕМАНЕТО на “ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.Л. №114, етаж Мецанин , със законни представители  Р.Г.А. и Т.Я.К.   срещу  Ц.А.Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***,  в размер на 407.85 лева общо, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на вземането на 02.10.2017г. до окончателното издължаване.
ОБЯВЯВА нищожността на клаузата на чл.4, от Договор за паричен заем № 2579700/16.06.2016г., сключен между Ц.А.Ц. с ЕГН: ********** и  „Изи Асет Мениджмънт” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.Л. №114, етаж Мецанин, против  Ц.А.Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, установителен иск в частта за установяване на вземане за неустойка в размер на  272.52  лева.
              ОСЪЖДА Ц.А.Ц. с ЕГН: ********** с постоянен адрес ***, да заплати на „“ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.Л. №114, етаж Мецанин , със законни представители  Р.Г.А. и Т.Я.К.   разноски в заповедното и исковото производства за ДТ в размер 30.00 лева и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
               Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.
               РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
СЕКРЕТАР:
Версия за печат
Свързани страници