Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Февруари 2019 (98)
Януари 2019 (162)
Декември 2018 (147)
Ноември 2018 (171)
Октомври 2018 (169)
Септември 2018 (42)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1900-2018
                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                        № 26
                        гр.Видин, 07.02.2019г.
                         
            В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета  година в състав:
                                                                                                     Председател: П. П.
При секретаря: М.В.,
и като разгледа докладваното от съдията П. гр.дело № 1900 по описа  за 2018 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на В.Р.М. *** против „Т.“ ООД – гр. В., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т.2 от КТ във вр. с чл.242 КТ и чл. 224, ал.1 от КТ, както и  чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.224, ал.1 от КТ.
 Ищцата В.Р.М., ЕГН ********** твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника "Т." ООД с ЕИК 105545482, като е изпълнявала длъжността ”машинен оператор шиене” за периода от датата на постъпване на работа на 05.06.2017г. до 04.08.2017г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено.
Посочва се също, че на ищцата не са й изплатени дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2017г. в размер на 227.05 лв. и месец юли 2017г. в размер на 331,34 лв.,  както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск  за три дни в размер на 56.84  лева.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати дължимото трудово възнаграждение за месец юни 2017г. в размер на 227.05 лв., ведно с лихва за забавено плащане в размер на 22.43 лв. за периода 30.07.2017г. до 19.07.2018г.,  дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2017г. в размер на 331.34 лв., ведно с лихва за забавено плащане в размер на 29.88 лв. за периода 30.08.2017г. до 19.07.2018 г.,  Иска се също ответникът да бъде осъден да й  заплати на основание чл. 224, ал. 1 от КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 56.84 лв., ведно с лихва за забавено плащане върху същата сума в размер на 5.54 лв. за периода от 04.08.2017г. до 19.07.2018 г Претендира се присъждане и на законната лихва върху всяка главница, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът в срока за отговор чрез упълномощен процесуален представител е оспорил исковете като изцяло неоснователни. Посочва, че съгласно сключения между страните Трудов договор, в съответствие с действащите в предприятието Вътрешни правила, дължимото на В.Р.М. трудовото възнаграждение за процесния период се е определяло в съответствие с чл.250 от КТ във вр. с чл.247 , ал.1, предл. 2 от КТ, като самия трудов договор било уговорено трудово възнаграждение в размер на 460 лв. при 100% изпълнение на трудовите норми. Преди постъпването си на работа ищцата била запозната със съответните трудови норми и  разценки в „Т.” ООД, съгласила се е с тях, а  при постъпването си на работа на 05.06.2017г. е подписала декларация, че е запозната със същите. На ищцата били заплатени в пълен размер дължимите й се трудови възнаграждения, съгласно сключения между страните трудов, както и според изработеното от ищцата, изчислено съгласно приетите от работодателя  „Правила за изчисляване   на разценки и нормовреме във фирма „Т.” ООД”. Ответното дружество оспорва изцяло предявения иск за заплащане на   обезщетение по чл.224 от КТ, като сочи, че дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни е изцяло заплатено на ищцата. Ответникът счита за изцяло за неоснователни и исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.128  от КТ  и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.224, ал.1 от КТ.
С протоколно определение от 16.01.2019г. по искане на ищцата съдът е допуснал изменение в размера на исковете, както следва:  исковете за заплащане на трудово възнаграждение да се считат предявени за сумите съответно в размер на 193.21 лв. за м. юни 2017г.  и 261.77 лв. за м. юли 2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното издължаване; искът за обезщетение за забавено плащане на дължимите трудови възнаграждения да се считат за предявени в размер на 19,05 лв. за трудовото възнаграждение за м. юни 2017г., изчислено  за периода 30.07.2017г. до 19.07.2018г. и в размер на 23,56 лв. за трудовото възнаграждение за м. юли 2017г., изчислено  за периода 30.08.2017г. до 19.07.2018г.; искът за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск да се счита за предявен за сумата в размер на 45.22 лева за 3 работни дни, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното издължаване; искът за обезщетение за забавено плащане на обезщетението по чл.224 от КТ да се счита предявен за сумата в размер на 5,84 лева, считано от 04.08.2017г. до 19.07.2018г.
Съдът, като разгледа исковата молба, отговора и приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което В.Р.М. е назначена на длъжността ”машинен оператор шиене” в „Т.” ООД на основание Трудов договор № 1169/ 02.06.2017г. Същата е изпълнявала длъжността си от датата на постъпване на работа в предприятието на 05.06.2017г. до 04.08.2017г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ със Заповед №1091/ 04.08.2017г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Видно от представения с исковата молба трудов договор на ищцата, между страните е било уговорено заплащане на трудово възнаграждение в размер на „460 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ при 100 % изпълнение на трудовите норми”.  Съгласно т. III.2 от приложените с отговора на исковата молба Вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата във фирма „Т.” ООД, в ответното дружество се прилага сделна форма на заплащане при формиране на индивидуалните работни заплати на работниците в основните производствени звена за кроене, подлепване, гладене, ушиване и опаковане, която система на заплащане отразява принципа на заплащане според количеството и характера на труда. Приложени са по делото и не са оспорени приетите от работодателя към процесния период ”Правила за изчисляване на разценки и нормовремена във фирма „Т.” ООД” , както и разценки за различните видове дейности в предприятието. Приета е по делото и неоспорена Декларация от В.Р.М. от 05.06.2017г., от която е видно, че същата е запозната с трудовите норми и разценки в „Т.” ООД и обстоятелството, че при неспазване на трудовите норми, същата има право на възнаграждение според изработеното.
По делото са изготвени и приети основно и допълнително заключение по назначената съдебно- счетоводна експертиза. Първоначалното експертно заключение  е изготвено въз основа на представените общи работни карти за всички поръчки за периода 06.2017- 08.2017г. в предприятието на работодателя, индивидуалните работни карти на В.Р.М. за периода 06.2017- 08.2017г., трудовото досие на ищцата, фишове за заплати, както и приетите от работодателя вътрешни актове, касаещи реда за формиране на индивидуалните трудови възнаграждения на работниците и служителите в ответното дружество. С оглед на тези данни, вещото лице е изчислило съответните заработки и суми за получаване от ищцата за процесния период, както следва: за месец юни 2017г.- заработка 203.50 лв., или сума за получаване 132.95 лв., за м. юли 2017г.-  заработка 85.03 лв., или сума за получаване- 28.66 лв., за м. август 2017г.- заработка 1.74 лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ- 60 лв., или сума за получаване 48.37 лв. Съгласно този първоначален вариант на експертното заключение, ищцата е получила дължимото й се трудово възнаграждение за процесния период в пълен размер, в това число и дължимото й се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползвания от нея платен годишен отпуск в размер на три работни дни и няма дължими суми.
Изготвеното Допълнително заключение по назначената съдебно- счетоводна експертиза дава втори вариант на дължимите трудови възнаграждения и обезщетения на ищцата на база договорено трудово възнаграждение в размер на 460 лв. без изследване на конкретната заработка от ищцата по всеки от месеците. Съгласно същото дължимата сума на ищцата за трудово възнаграждение за м. юни 2017г. е в размер на 193,21 лв., за м. юли 2017г.- 261.77 лв., дължимата сума за м. август 2018г.- 45.22 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
  Относно исковете по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 от КТ и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Поради това, за уважаването на този иск е необходимо да се докаже, че през процесния период между страните е съществувало трудово правоотношение, че ищцата е полагала труд, както и размера уговореното трудово възнаграждение.  В конкретния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че между тях е бил сключен Трудов договор № 1169/ 02.06.2017г.  Договорът съдържа и удостоверяване на факта, че ищцата постъпва на работа на 05.06.2017г. Моментът на прекратяване на трудовото правоотношение се установява от Заповед №1091/ 04.08.2018г., която е връчена на ищцата на 04.08.2018 г. и е породила целените с нея правни последици от момента на връчването й.
 Видно от заключенията по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, се установяват конкретните заработки на ищцата за всеки от месеците, респективно дължимото й се трудово възнаграждение в два варианта: според изпълнената от нея норма или на база минимална работна заплата от 460 лв. месечно.
Спорен между страните е въпросът за начина на определяне на трудовото възнаграждение (по повременна или по сделна система), който има значение и за действително дължимия размер на последното. Видно от текста на т. 2 от двустранно подписания трудов договор между страните, основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е било уговорено в размер на 460 лв. при 100% изпълнение на трудовите норми. Съгласно разпоредбите на чл. 247, ал. 1 и 2 от КТ, размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното, като трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор. Така формулирани, тези разпоредби допускат определяне на трудовото възнаграждение според изработеното (сделна система), но за целта е необходимо да са уговорени изрично трудова норма и т. нар. "разценка" на трудовата норма (възнаграждението за единица изработка). В случая такива са уговорени във „Вътрешни правила за структурата и организацията на работната заплата  във фирма „Т.” ООД, ”Правила за изчисляване на разценки и нормовремена във фирма „Т.” ООД” , както и разценки за различните видове дейности в предприятието, с които ищцата се е запознала съгласно подписаната от нея Декларация от 05.06.2017г. и  се е съгласила с приложението на същите. Въз основа на тези документи, приложени като доказателства по делото, може да се направи извод, как са определени конкретните трудови норми за длъжността на ищцата, какви са тези норми и каква е цената на единица изработена продукция.
С оглед на горното, като приема, че в предприятието на ответника се е прилагала сделна форма на заплащане, Съдът счита за правилно заключението на вещото лице в неговия първоначален вариант, при който, са взети предвид съответните норми за съответните видове дейности на база утвърдени разценки и след проверка на данните по изготвяните общи и индивидуални работни карти, в които ищцата е попълвала данните за извършените от нея по количество и вид процеси, са изчислени съответните разценки по месеци, представляващи и дължимото й се трудово възнаграждение за всеки от месеците.
Съгласно разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и 2 от КТ, дължимото трудово възнаграждение при непълно изпълнение на трудовите норми зависи от причините за неизпълнението: ако тези причини не могат да се вменят във вина на работника/служителя, той получава не по-малко от уговореното възнаграждение за пълно изпълнение, а при негова вина - той има право само на трудово възнаграждение, съответстващо на изработеното. В конкретния случай не се доказва, че неизпълнението на приетите трудови норми да се дължи на обстоятелства извън поведението на ищцата, нито се твърдят обстоятелства в тази насока.  Вината на работника и служителя се предполага, като  тя в гражданското право е неполагане на дължима грижа, за което е налице и задължителна  актуална практика. Разпоредбата на чл.266, ал.1 от КТ обхваща случаите, в които работникът не изпълни трудовите си задължения за постигане на определени количествени показатели, установени в трудовите норми по независещи от него причини- липса на суровини, възникнали аварии в машини, съоръжения и др. подобни. В тези случаи, работникът би получавал трудово възнаграждение според изработеното, но не по- малко от уговореното трудово възнаграждение за пълно изпълнение на трудовите норми. В частта относно изплащането на трудовото възнаграждение според изработеното то запазва своя характер и основание на сделно заплащане за изпълнение на трудовите норми, а за останалата част, която е до размера на пълното 100 процентно изпълнение на трудовите норми той получава повременно трудово възнаграждение, заради това, че  е предоставил работната си сила на работодателя, бил е на негово разположение, но по независещи от него причини не е могъл реално да работи. За тази останала част рискът от неизползуването на работната сила по независещи от работника причини законът прехвърля върху работодателя като го задължава да изплати трудово възнаграждение както при пълно изпълнение.
С оглед гореизложеното, за определяне на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на ищцата следва да се използват данните от първоначалното заключение на вещото лице С.С., тъй като то е компетентно и обосновано - изготвено е при предположението, че ищцата е работила при условията на сделна форма на заплащане (според изработеното) и отчита реално отработените от ищцата норми и разценки, получените от нея плащания и удържаните осигуровки. Според това заключение, за месеците юни, юли и август 2017г. няма неизплатено и дължимо трудово възнаграждение.
По така изложените съображения, съдът намира, че искът с правна квалификация чл. 128, т.2 от КТ е неоснователен за претендираните по месеци суми, поради което и следва да се  отхвърли същия.
С оглед неоснователността на главния иск за заплащане на трудово възнаграждение по чл.128, т.2 от КТ, Съдът  счита и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.128, т.2 от КТ за неоснователен.
Относно исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.224, ал.1 от КТ:
При прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата В.Р.М.  има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 работни дни в брутен размер от 60.00 лв., които след направените от работодателя удръжки са заплатени, видно от представеното с отговора на исковата молба извлечение от ведомостта за м.08.2017г., носещо  подписа на ищцата, както и от двата варианта на изготвената по делото съдебно- счетоводна експертиза. С оглед на горното, съдът счита и предявения иск по чл.224, ал.1 от КТ за неоснователен като следва да отхвърли същия.
Вземането за обезщетение по чл. 224 от КТ, става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, като с оглед неговия характер – парично и безсрочно в рамките на договорна отговорност, лихва върху същото се дължи при отправена покана от кредитора. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС (вкл. ТР № 3/19.03.1996 г. по гр.д. № 376/2010 г. на ВКС). По делото не се установи, нито твърди, че ищцата В.Р.М. е отправяла покана до ответника за плащане на цитираното обезщетение, поради което лихва върху него не се дължи. С оглед на горното, а и поради отхвърлянето на главната претенция на иска по чл.224, ал.1 от КТ, съдът счита и предявения акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.224, ал.1 от КТ като неоснователен. Поради това, претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, претендирана във връзка с чл.224, ал.1 от КТ за периода 04.08.2017 г. – 19.07.2017 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300,00лв. адвокатско възнаграждение. Разноски на ищеца не се дължат, предвид отхвърлянето на предявените от него искове.
Водим от горните мотиви, съдът
                                                 Р  Е  Ш  И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца В.Р.М., с ЕГН **********,  с адрес: ***, срещу ответното дружество „Т.” ООД с ЕИК 105545482, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Ц. И. А. II” №, представлявано от управителя А.  Т. Х. обективно и кумулативно съединени искове  с правни основания чл.128, т.2 КТ във вр. с чл.242 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за периода от 01.06.2017г. до 04.08.2017г. в общ размер на 454,98 лв., както и  да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в общ размер 42,61 лв., представляващо законната лихва върху всяко претендирано месечно възнаграждение считано от датата на изискуемостта му до 19.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 454,98 лв., считано от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца В.Р.М., с ЕГН **********,  с адрес: ***, срещу ответното дружество „Т.” ООД с ЕИК 105545482, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Ц.И. А. II” №, представлявано от управителя А.  Т. Х. обективно и кумулативно съединени искове  с правни основания чл.224, т.1 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.224, ал.1 от КТ, за осъждането на ответника да  заплати на ищеца сумата от 45,22 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на три дни, както и  да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение в общ размер 5,84 лв., представляващо законната лихва върху претендираното обезщетение считано от 04.08.2017г. до 19.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 45,22 лв., считано от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.Р.М., с ЕГН **********,  с адрес: ***, да заплати на  „Т.” ООД с ЕИК 105545482, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Ц. И. А.II” №, представлявано от управителя А.Т. Х., сумата от 300 лв. /триста лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
 Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от датата му на връчване на решението.
 РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Версия за печат
Свързани страници