Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Ноември 2018 (91)
Октомври 2018 (173)
Септември 2018 (43)
Август 2018 (61)
Юли 2018 (154)
Юни 2018 (188)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 831-2018
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 
  гр. Видин, 05.11.2018 г.
В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
         
Видинският районен съд, гражданска колегия, трети състав в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
                                                           Председател : Милена Стоянова
 
при секретаря Кр. Илиева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 831 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба на  «ВиК Видин» ЕООД – Видин  против И.Н.В. ***, с която е предявен  установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че  отношенията между „ ВиК Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от  Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители  от „ ВиК Видин” ЕООД, издадени въз основа на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Посочва се, че ответника е титуляр на партида с уникален абонатен № 001266 и адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. Крум Бъчваров бл. 3, вх. Б, ап. 24.  Поддържа се, че дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с питейни качества и да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил задължението си да заплати извършените от дружеството услуги. 
С покана за доброволно плащане от 21.06.2017г.,  ищцовото дружество е поканило ответника да изпълни задължението си, като заплати дължимата сума. Поканата е върната на 18.07.2017г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Поради не плащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за дружеството възниква правен интерес да предяви настоящия установителен иск.
Иска се от съда да  постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на  „ВиК - Видин” ЕООД сумата от 162.83 лева, представляваща стойността на изразходената  питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Крум Бъчваров бл. 3, вх. Б, ап. 24 по фактура № 1003550518/15.11.2014г. и  за периода от 15.10.2015г. до 15.03.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда – 02.10.2017г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ответникът чрез назначен особен представител адв. Д.Д.  в отговора на исковата молба  е оспорил иска като неоснователен. Оспорил е фактът, че на посочения адрес водомерът е работещ и на адреса съществува потребление. Направено е възражение, че не е ясно как е начислявано количеството вода и от кой период, както и че инкасатор е констатирал потребление.
Направено е възражение за нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и на основание чл. 143 от Закона за защита на потребителите  на разпоредби от ОУ, а именно: на чл. 20, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от ОУ в частта, в която препращат към приложението на чл. 25, ал. 8 и ал. 10. Наведени са доводи, че тези текстове противоречат на чл. 39 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. Оспорен е твърдения в исковата молба момент на изискуемост на вземането.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно — счетоводна  експертиза.
            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното :
Видно от приложеното гр.д. № 2890/2017г. ВРС е издал Заповед № 2931- РЗ  от 04.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът И.Н.В., ЕГН **********, с адрес: *** следва да заплати на кредитора „В и К - Видин” ЕООД, Булстат 815123415, със седалище и адрес на управление - гр.Видин, ул.”Широка” № 18, представлявано от Г. В. В., сумата 162,83 лева, представляваща стойността на неплатена доставена питейна вода и отведени канални води за процесния период за адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. ”Крум Бъчваров”, бл. 3, вх. Б, ап. 24, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 02.10.2017г. до окончателното изплащане, както и сумите 25,00 лева разноски по производството за платена държавна такса и 150,00 лева  - юрисконсултско възнаграждение.
От представените по делото доказателства, се установява, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 001266. Безспорно е, че между страните са налице облигационни отношения, по силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. Видин.
От представените по делото 19 броя – копия на издадени фактури, се установява, че  по фактури, издадени за периода от 15.10.2015г. до 15.03.2017г. включително, на ответника ежемесечно е  начислявана  количество потребена вода между 2 и 3 куб.м.  като са посочени стари и нови показания. По  фактура от 15.11.2014г.  на ответника е начислено количество вода за периода   от 29.01.2014г. до 30.10.2014г.  общо 16 куб.м.  като отново е посочено старо и ново показание.
Разпитаната по делото св. Г. М. К. – инкасатор при ищеца,  посочва, че всеки месец посещава абонатите и по принцип извършва отчитане на потребеното количество вода по индивидуални водомери. Свидетелката посочва също, че когато водомерът е повреден, на потребителя се начислява такса 5 кубика на човек, като абоната е длъжен да посочи колко обитатели има в жилището. Когато не се намери абоната, тогава му се извършва служебно начисляване, като се вземе предвид потреблението от предходните месеци. Свидетелката установява, че ответникът се е свързал с нея  през м. март 2017г. и тогава е засякла водомера. При последното засичане, се е установило, че на ответника са начислени кубици вода, които не са реално изразходени и поради това не му е начислявано потребление.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката като обективни и логични.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, след преглед на документите по делото и след посещение в счетоводството на ищеца, е дало заключение, че процесните фактури са отразени в счетоводството при ищеца, както и че от ответника не е извършено плащане по фактурите.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ответникът е  абонат на ищцовото дружество и е потребител на предоставяната от дружеството услуга.
От събраните по делото доказателства не се установи твърдението на процесуалния представител на ответника, че водомерът на ответника е повреден, нито се представиха доказателства за това и в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2  от  Наредба № 4/14.09.2004г.  и чл. 20 от ОУ, а именно на посочена дата  да е констатирана неизправност на водомера и  количеството изразходвана вода да е определено по реда на чл. 25, ал. 8 и ал.10 от ОУ на ищцовото дружество. При служебно запознаване с ОУ на ищцовото дружество, настоящият съдебен състав намира, че в случая, начисленото количество вода не е извършено съгласно чл. 25, ал. 8 и ал. 10 от ОУ и този ред не е приложим в настоящия казус, тъй като не се установи  водомерът на ответника да е неизправен или да  няма такъв.  Поради това, съдът намира, че направеното възражение от процесуалния представител на ответника  за нищожност на чл. 20, ал. 3 и чл. 26, ал. 2 от ОУ в частта, в която препращат към приложението на чл. 25, ал. 8 и ал. 10 поради противоречието им с  чл. 39 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, е несъотносимо към спора и поради това, не следва да го разглежда и да се произнася по него. Неоснователно е и възражението за момента на изискуемост на вземането. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях  В и К услуги в 30 дневен срок след датата на издаване на фактурата, който срок е разумен и достатъчен за изпълнение на това задължение. Изпратената покана за доброволно изпълнение не променя момента на изискуемост на вземането, а кани  потребителя в указан срок да изпълни възникналото задължение  доброволно, като го предупреждава, че в противен случай ще предприеме съответните процесуални действия.
Основателно се явява обаче възражението на процесуалния представител на ответника, че не е ясно как е начислявано количеството вода, както и че инкасатор е констатирал потреблението.
В представените по делото фактури за периода от 15.10.2015г. до 15.03.2017г. включително, е отразено, че е извършено ежемесечно отчитане на потребено количество вода по партида на ответника, като са посочени стари и нови показания. Видно от фактура от 15.11.2014г.,  на ответника е начислено количество потребена вода за период от 9 месеца -    от 29.01.2014г. до 30.10.2014г.  общо 16 куб.м.  като отново е посочено старо и ново показание. Във  фактурите липсват данни да е извършвано служебно начисляване на вода. В показанията си св. К. – инкасатор, обаче посочва, че когато не се намери абоната, се извършва служебно начисляване  на вода по потребление от предходни месеци. Противно на отразеното в процесните фактури, свидетелката посочва, че ответникът се е свързал с нея  през м. март 2017г. и тогава е засякла водомера, като при това засичане, се е установило, че на ответника са начислени кубици вода, които не са реално изразходени и поради това не му е начислявано потребление.
Издадените от ответника фактури са частни свидетелстващи документи и доколкото изхождат от едната страна по делото- ищецът и удостоверяват изгодни за него обстоятелства, не се ползват с обвързваща доказателствена сила, и отразените в него обстоятелства не могат да се противопоставят на другата страна -ответника. Същите следва да бъдат обсъждани наред с другите събрани по делото доказателства, вкл. свидетелски показания.  В тежест на ищеца е да установи по безспорен начин   доставеното и  реално потребеното количество вода от ответника. Доказателства в такава насока не бяха ангажирани. Освен процесните фактури, чиято доказателствена  стойност се разколебава от показанията на разпитания свидетел, други доказателства за количеството реално потребена вода от ответника, не се представиха. Справката на ищеца за платени и неплатени фактури – л. 50-52 от делото, също разколебава доказателствената  сила на фактурите. Това е така, защото въобще не е ясно какво е фактурирано във фактура № 1003550518/15.11.2014г . на стойност 33.60 лева за девет месеца – за периода    от  29.01.2014г. до 30.10.2014г.  общо 16 куб.м. От същата справка, се установява, че по осем броя фактури, всичките издадени на 17.06.2014г., който период е част и от периода на  фактура № 1003550518/15.11.2014г., има извършено плащане.
В заключението на съдебно- счетоводната експертиза не се сочи по какъв начин са определени количествата вода, като вещото лице е дало само изчисления по представеното му извлечение и фактури от ищеца. Въпреки дадените в проекта на доклад указания,  ищецът не представи доказателства каква е методиката на определяне на количествата вода и дали количествата, които са записани във фактурите отговарят на действителното положение и на реално доставената и потребена вода / ответникът чрез назначения му особен представител е възразил точно срещу този изложен  в исковата молба факт/. В тази връзка следва да се отбележи,че издадените фактури не са основание за плащане, а такова основание е извършената доставка. При така представените от ищеца доказателства, съдът не би могъл да формира извод и да приеме за доказано обстоятелството, че представените по делото отчетни документи коректно отразяват количеството доставена вода . Този извод не се променя и от допуснатата и назначена съдебно-икономическа експертиза, която е ползвала само представените от ищеца и едностранно съставени от него документи. 
 
 
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, услугите на "ВиК" се заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната система от оператора, отчетено през монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. При наличие на спор относно отчетените количества вода, какъвто в настоящия казус е налице, в тежест на ищеца е да установи точното и надлежно отчитане, каквито обстоятелства не са безспорно установени по делото.
 
 
 
 
В съответствие с гореизложеното, от представените частни документи- фактури и  справка за платени и неплатени фактури , не се установява безспорно по делото, че отразените количества вода са действително доставени, респ. отчетени по надлежния ред и че от длъжника са дължат претендираните суми.
 
 
 
 
Гореизложеното налага извода за недоказаност на претенцията, поради което предявеният иск по чл. 422, ал.1 от ГПК ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Воден от горното, Съдът
Р  Е  Ш  И :
            ОТХВЪРЛЯ предявеният от «В и К Видин» ЕООД  с ЕИК 815123415 със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18, представлявано от управителя Г. В. В.  против И.Н.В. с ЕГН ********** ***, с постоянен адрес:*** Симеон Велики № 210 иск за установяване дължимостта на сумата от 162.83 лева, представляваща стойността на изразходената  питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. Видин, ж.к. Крум Бъчваров бл. 3, вх. Б, ап. 24 по фактура № 1003550518/15.11.2014г. и  за периода от 15.10.2015г. до 15.03.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в съда –  02.10.2017г. до окончателното плащане  по издадена Заповед № 2931- РЗ  от 04.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2890/2017г. по описа на РС – Видин, като неоснователен и недоказан.
Решението може да се обжалва пред ОС- Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.                       
                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници