Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Ноември 2018 (91)
Октомври 2018 (173)
Септември 2018 (43)
Август 2018 (61)
Юли 2018 (154)
Юни 2018 (188)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
мотиви по НОХД № 894-2018
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
С обвинителен акт Районна прокуратура-Видин е повдигнала обвинение против:
П.Г.Т. - роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН: ********** за това, че на28.04.2016 г. в гр. Брегово, обл. Видин, в съучастие като съизвършител с П.П.Г., Р.П.Г. и А.П.Г.,***, по хулигански подбуди – на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба,умишлено причинил на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
Р.П.Г. - роден на *** ***, обл.Видин, ул. „Хан Аспарух” № 11, българин, с българско гражданство, безработен, неженен, неосъждан, с ЕГН: ********** за това, че на 28.04.2016 г. в гр. Брегово, обл. Видин, в съучастие като съизвършител с П.П.Г., П.Г.Т. и А.П.Г.,***, по хулигански подбуди – на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба,умишлено причинил на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващко в черепната кухина – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
А.П.Г. - роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с начално образование, безработен, неженен /реабилитиран/, неосъждан, с ЕГН: **********, за това, че на 28.04.2016 г. в гр. Брегово, обл. Видин, в съучастие като съизвършител с Р.П.Г., П.Г.Т. и П.П.Г.,***, по хулигански подбуди – на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба,умишлено причинил на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараня
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ване, проникващо в черепната кухина – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
П.П.Г. – роден на *** ***, обл. Видин, ул. „Хан Аспарух” № 11, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, ЕГН: **********  за това, че на 28.04.2016 г. в гр. Брегово,  обл.Видин, в съучастие като съизвършител с Р.П.Г., П.Г.Т. и А.П.Г.,***, по хулигански подбуди – на обществено място, пред множество жители на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба,умишлено причинил на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. І-во във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
По делото е предявен и допуснат от съда с определение за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, с който претендира от четиримата подсъдими при условията на солидарност заплащането на сумата от 50 000лв., представляваща причинени неимуществени вреди в резултат на нанесения му побой, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените разноски. Същият е конституиран като граждански ищец на основание чл.84 НПК, а въз основа направено изявление по чл.77 във вр. с чл.76 НПК и в качеството на частен обвинител.
В съдебно заседание представителят на Видинска РП поддържа така повдигнатите обвинения срещу четиримата подсъдими по съображения за тяхната доказаност. Предлага на съда като съобрази предвидените в закона наказания за всяко от престъпленията и конкретните обстоятелства да наложи съответно наказание с приложението на чл.58а от НК. По отношение гражданския иск заема становище да се присъди обезщетение в пълния поискан размер.
Частният обвинител и граждански ищец и процесуалният му представител се придържат изцяло към становището на прокурора, досежно обстоятелството че е извършено инкриминираното деяние от подсъдимите  и моли да се наложат наказания без приложението на чл.66 от НК , както и да се уважи гражданския иск.
Подсъдимите П.Т., Р.Г., А.Г. и П.Г.  участват лично в производството и с редовно упълномощен за
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
щитник.  В хода на проведеното разпоредително заседание  признават изцяло фактите ,базирани на доказателствата събрани на ДП ,  давайки съгласие за същите да не се събират други доказателства, наред с което  депозират и признание за  извършване на престъпното деяние и виновността си. При така направеното самопризнание, в процесуалното време на последна дума, изразяват искрено съжаление за стореното , заявяват , че са били мотивирани от деяние , извършено от пострадалия и брат му срещу тях.
Защитникът им, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено пълно самопризнание от доверителите си, излага доводи основно относно правната квалификация на деянието и  във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание, като моли за  приложение на чл.55 от НК.
Съдът, обсъждайки направеното от подсъдимите признание на всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, при съпоставка подкрепено изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2016г. след обед свидетелят Д. посетил заведението „Меджик“ в центъра на гр.Брегово. Покрай заведението минал с автомобила си подсъдимия П.Г., заедно с подсъдимият П.Г.. Спрели автомобила в страни от заведението и двамата П. и П. Гарчеви излезли от леката кола, приближили се до масата на свидетеля, минавайки зад него. Тогава П.Г. нанесъл на Д. удар с юмрук в областта на дясното око, после подал нож на сина си П.Г.. Хванал пострадалия за дрехите и го съборил на земята, нанасяйки му удар с юмрук по главата. В това време до заведението „Меджик“ спрял друг лек автомобил „Опел Астра“, от който слезли подсъдимите А.Г. и Р.Г., синове на П.Г., а също и техния роднина Валентин Т. Златков. Последните трима се приближили до Д.. Р.Г. държал в ръка метална тръба, А.Г.и Златков държали дървени бухалки. П.Т. продължавал да държи Д. за дрехите и отправял към същия заплахи:“Сега ще умреш, сега ти дойде краят“. След това казал на синовете си:“Бийте го“. А.Г. нанесъл няколко последователни удари с дървената бухалка по главата на свид.Д.. П.Т. пуснал свидетеля, той се опитал да избяга, но Р.Г. го ударил с металната тръба в лявата част на главата, при което потърпевшия отново паднал на земята, а Р. му нанесъл още няколко удара с тръбата по главата. Тогава четиримата подсъдими започнали да го удрят с предметите, които държали в ръцете си и да го ритат с крака по тялото и главата. Златков също му нанесъл удари с дървената бухалка по главата и го ритал. Пострадалия изключително много се уплашил, помислил, че ще го убият. След
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
нанесения побой всичките подсъдими се качили в автомобилите, напуснали мястото, а Д. бил откаран в МБАЛ“Света Петка“-Видин, в последствие и в болница „Света Ана„-София за лечение. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р Боянова, в следствие на нанесения побой на Д. са причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с три разкъсно-контузни рани, изискващи хирургична обработка, подкожен хематом в лява теменно слепоочна област с флуктуация, линейно счупване на теменно слепоочна област на черепа, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в ляво слепоочна-теменно, мозъчна контузия. Установената черепно-мозъчна травма е причинила разстройство на здравето, опасно за живота – което съставлява средна телесна повреда. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л. д-р И., в следствие на нанесения му побой на пострадалия е причинено нараняване, проникващо в черепната кухина, което съставлява средна телесна повреда. На Д. е причинена комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина.
Видно от справките за съдимост подсъдимия П.Т. е осъждан , а подсъдимите Р.Г. , А.Г. и П.Г. не са осъждани.
Събирането и проверката на доказателствата, потвърждаващи фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, се извърши в съкратено съдебно следствие, по реда и при условията на чл.373,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК.  Съдържимите се него факти, възпроизведени в настоящите мотиви, съдът приема за установени, въз основа на направеното самопризнание от подсъдимите, подкрепено от доказателствата събрани в ДП, съобразно разпоредбата на чл.372,ал.4 НПК. В доказателствения материал липсват противоречия, налице е корелация между тях, достоверни и обективни се преценихаи свидетелските показания, подкрепящи направените самопризнания от подсъдимите, като тези доказателствени средства са косвено и пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Предвид изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимите признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.4,вр.чл.372,ал.4 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи, при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Анализът на фактическата обстановка и направените самопризнания по чл. 372,ал.4 НПК, обезпечават несъмнен извод, че подсъдимите П.Т., Р.Г., А.Г. и П.Г. ***, в съучастие като съизвършители  пред заведение в центъра на града, чрез използване на дървени пръти и метална тръба умишлено причинили на Д.М.Д. с ЕГН ********** ***, комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина.
Категорично е доказано и авторство на престъплението  – в лицето на подсъдимите, с оглед  направените  самопризнания, обвързващи съда, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК. Последното е и в кореспондираща подкрепа с показанията на свидетелите Д.Д., Любомир Георгиев , Любомир Иванелов, Николай Никифоров, Христо Д., Михаела Първулова, Кристина Гигова, Орлин Панов – приобщени по реда на чл.283 от НПК . Очертаната фактическа деятелност, приета за установена в настоящото производство, обхваща действия по нанасяне на побой с ръце , крака и чрез използване на дървен прът и метална тръба в областта на главата и по тялото на пострадалия , в следствие на който на последния са причинени телесни увреждания.
От обективна страна се касае за престъпление против личността, тъй като с него се засягат неприкосновеността на човешката личност и здравето й. Безспорно е, че на пострадалия Д. е била причинена комплексна средна телесна повреда, която се установява от заключенията на вещите лица, съставили съдебномедицинските експертизи, а именно черепно мозъчна травма,и  нараняване, проникващо в черепната кухина. За квалифициране на деянието по чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. В конкретния случай по безспорен начин се установява, че пострадалия Д.  е претърпял увреждания, характеризиращи го като комплексна средна телесна повреда, тъй като черепно мозъчната травма  е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота, а белегът от нараняване над лявото ухо , кореспондиращ с подкожния хе
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
матом и счупването в тази област сочи , че е причинено и проникващо нараняване в черепната кухина. В тази насока съдът възприе изцяло заключенията на съдебномедицинските експертизи като обосновани, компетентно и обективно съставени, съобразени изцяло с наличната по делото медицинска документация и събраните гласни доказателства. Налице е и пряка причинна връзка между действията на подсъдимите и причинените на пострадалия телесни увреждания.
Времето и мястото на извършване на престъплението, неговият механизъм на осъществяване - чрез нанасяне на побой с ръце , крака и чрез използване на дървен прът и метална тръба в областта на главата и по тялото на пострадалия, както и настъпилия престъпен резултат - комплексна средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в нараняване, проникващо в черепната кухина, са правно значимите обстоятелства, доказани от направените самопризнания на подсъдимите, кореспондиращи и с  доказателства по делото събрани на ДП и приобщени по реда на чл.283 от НПК.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са неговите последици и от волева страна са целяли тяхното настъпване-да причинят телесна увреда на пострадалото лице. Нанасяйки удари в областта на главата и тялото с ръце , крака и с дървен прът и метална тръба те са били наясно , че причиняват на пострадалия телесни увреждания и са целели същите. В тази насока са и техните  самопризнания. Аргумент за наличието на умисъл, в измерението на волевите му елементи, се явява и наличието на мотив за осъществяване на престъплението, предопределен от крайната цел на подсъдимия, да отмъстят на пострадалия за извършеното от него и брат му по – рано същия ден. Т.е. налице е пряк, общ умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2 НК и четиримата подсъдими с действията си са допринесли за увреждане здравето на пострадалия и като краен резултат за настъпването на вредните последици, а именно причиняването на средна телесна повреда.
Изтъкнатите доводи на защитата и на подсъдимите за това , че деянието не е извършено по хулигански подбуди , тъй като между фамилията на подсъдимите и тази на пострадалото лице има дългогодишна вражда , като деянието подсъдимите са извършили за да отмъстят , тъй като същия ден пострадалият и брат му са простреляли единият от подсъдимите- П.Т., съдът приема за основателни.
По ДП са събрани безспорни доказателства, макар и невключени в ОА , че в деня в който подсъдимите са извършили инкриминираното деяние в хирургично отделение на МБАЛ „Света Петка „ е бил приет П.Г.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Т.. Извършено е освидетелстване на същия и е изготвен фотоалбум , видно от които по долните крайници, под гърдите и на дясната ръка на Т. са констатирани множество рани с правоъгълна форма и диаметър около 3 мм. Горното кореспондира с дадените от Т. обяснения , че е бил прострелян с пушка със сачми , като последния и другите подсъдими са били категорични и на досъдебното производство и пред съда , че това е извършено от пострадалия и брат му.
Действително настоящето  производство е протекло по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК-подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като са се  съгласили да не се събират доказателства за тях. Тази дългогодишно прилагана процесуална процедура изисква съдебно произнасяне в рамките на признатата фактология, която да води до извод за наличие на престъпно деяние или не. Подсъдимите от своя страна трябва да са наясно, че признавайки фактическите положения по обвинителния инструмент в тази процедура, имат право по-нататък в хода на съдебното разглеждане да се облягат само на събраните на досъдебното производство доказателства и не могат да опровергават фактите. И това е така, защото те са ги  признали такива,каквито те са, поради което биват и бонифицирани при определяне на наказанието. При прилагане на поисканата от него процедура подсъдимите сами се лишават от правото да изискват преценка на доказателствени материали,несъбрани по съответен ред пред решаващия съдебен орган. От друга страна посочените по- горе доказателства са събрани  по ДП и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, касаят мотивите на подсъдимите за извършване на деянието , а не очертаната в ОА фактическа обстановка и съдът не може да ги игнорира.
             Съдът намира , че  не е налице квалифициращия признак по т.12 на чл.131, ал.1 от НК ,поради следното:
По отношение телесните повреди, изразяващи се в посегателство срещу физическата неприкосновеност на личността, в НК са уредени отделни престъпни състави в зависимост от характера и степента на увреждане здравето на човека. Уредбата обхваща изчерпателно изброяване на тежките и средните телесни повреди, а ако не попада всред тях и са налице обективните признаци на чл.130 НК ще се касае за лека телена повреда. Вида й се определя от степента на засягане на човешкия организъм към момента на настъпване на увреждането. Поради това, когато в резултат на деянието на едно лице са причинени едновременно различни по характер телесни повреди е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира от правна страна с оглед най-тежкия резултат /ППВС № 3/1979г./. Квалифициращ признак на телесните повреди, който съгласно чл.131 НК обуславя
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
налагането на по-тежко наказание, е причиняването й по хулигански подбуди-т.12. Този признак е особеност от субективна страна и ще е налице, когато посредством увреждането телесната неприкосновеност на пострадалия деецът цели да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и незачитане на личността, което по правило изключва наличието на личен мотив /по аналогия със съдебната практика за престъплението по чл.116, ал.1, т.10 НК, напр. Р№ 600/19.
По делото се установи , че   цел на подсъдимите е било нанасянето на телесно увреждане, а не демонстрирането на явно неуважение към обществото. Според ППВС № 2 от 29.06.1974г. по н.д. № 4/74г. нанасянето на обида, причиняване на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Същото разбиране е застъпено и в р. № 65 от 08.03.2010г., по н.д. № 718/09г. на І н.о., където е упоменато, че „хулиганските” мотиви не са съвместими с чисто личните, че тяхното съчетаване е психологически възможно, но и стоящо в основата на евентуалния умисъл на престъпното хулиганство. Твърдението , че личните мотиви не изключват хулиганските такива е логически неиздържано и  допуска смесване на хулиганските действия като факти от действителността и мотивите на дееца, които са елемент от субективната страна на деянието. От приетите за установени факти съдът намира , че подсъдимите са действали  с пряк умисъл да нанесат телесно увреждане на пострадалия, за което са  имали личен мотив, а не с цел да демонстрират явно неуважение към обществото. Ако подсъдимите са съзнавали, че с това си действие нарушават обществения ред и предизвикват обществено възмущение, то би могло да се приеме наличието на евентуален умисъл за престъпление по чл.325 от НК, каквото обвинение обаче по отношение на тях не е било повдигано. В този смисъл е Решение №47/22.04.2013 по дело №2349/2012 на ВКС, НК, I н.о. и по  аналогия със съдебната практика за престъплението по чл.116, ал.1, т.10 НК, напр. Р№ 600/1979г., ІІ н.о. ВС.          
            Предвид изложеното съдът счита, че наказателната отговорност на подсъдимите следва да се ангажира за престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК.
            Съобразно гореизложените мотиви Съдът намира , че подсъдимите П.Т. , Р.Г. , А.Г. и П.Г. следва да бъдат оправдани на основание чл.304 НПК по обвинението в нанасяне на телесното увреждане  по хулигански подбуди , тъй като както бе отбелязано по - горе събраните доказателства не доказват наличието от субективна страна на посочения квалифициращ признак по чл.131, ал.1, т.12 НК, който пред
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
поставя пряк умисъл за грубо нарушение на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото посредством увреждане здравето на пострадалия.От друга страна са налице признаците на престъплението по основния му състав. Не се установиха обстоятелства, даващи основание за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, четиримата подсъдими в течение на цялото наказателно производство са се защитавали по идентични факти и на последно място наказанието за посоченото престъпление е по-леко наказуемо от това, за което прокурорът е повдигнал обвинение, поради което наказателната им отговорност следва да бъде ангажирана по чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК по аргумент от чл.303, ал.2 във вр. с чл.287, ал.1 НПК.
            При индивидуалидация на наказанията съдът съобрази следното:          За престъплението по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК Законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на наказанието на подсъдимите, съдът прие наличие както насмекчаващи, така и на отегчаващи отговорността им обстоятелства:
След преценка на конкретните обстоятелства съдът намира , че макар по правило престъплението по чл.129 ал.2 от НК да разкрива висока степен на обществена опасност , тъй като деянието е насочено към нарушаване телесната неприкосновеност на личността , а в конкретния случай подсъдимите са осъществили саморазправа , пренебрегвайки установените в страната правила, то с оглед установеното по делото , че същия ден бащата – П.Т. е бил прострелян , което е и мотивирало него и синовете му да нанесат телесно увреждане на пострадалия  съдът счита, че деянието на подсъдимите е с по – нискаобществена опасност. Личната им такава съдът намира също за ниска по отношение на Р.Г. , А.Г. и П.Г.. Р.Г. и П.Г. не са осъждани , а подсъдимия А.Г. е осъждан – реабилитиран ,което съдът отчита като смекчаващо отговорността им обстоятелство. Предишните осъждания на подсъдимия П.Т. съдът отчита като отегчаващо отговорността му обстоятелство.Имайки предвид изложените обстоятелства и след като съобрази , че всеки от подсъдимите е имал различно участиепри извършване на деянието съдът намира, че съобразно изискванията на чл.54 от НК  за постигане целите по чл.36 НК на подсъдимите следва да бъдат определени следните наказания:
По отношение на подсъдимия П.Т.. Същият е осъждан, което сочи на отегчаващо отговорността му обстоятелство и пречка за приложението на чл.66 от НК. От друга страна от приетата фактическа обстановка се установи , че същият е нанесъл удари на пострадалия с ръце , не е нанасял удари с бухалка и тръба. Безспорно е също така , че той е бил прострелян
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
същия ден. Тези обстоятелства макар и не извиняващи поведението му сочат на смекчаващи отговорността му такива, поради което Съда намира , че следва да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода за срок от 4 месеца и половина , което на основание чл. 58а ал.1 от НК ще следва да бъде намалено с 1/3 и да му се наложи да изтърпи наказание „Лишаване от свобода „ за срок от ТРИ месеца  при първоначален “Общ” режим.
По отношение на подсъдимия П.Г.. Същият не е осъждан, по делото не се установи да е нанасял удари на пострадалия с бухалка и тръба. П.Г.  е син на подсъдимия П.Т., който е бил прострелян същия ден от пострадалия и брат му . Всички това съдът преценява като смекчаващи отговорността на подс. П.Г. обстоятелства , поради което  намира , че следва да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода за срок от 4 месеца и половина , което на основание чл. 58а ал.1 от НК ще следва да бъде намалено с 1/3 и да му се наложи да изтърпи наказание „Лишаване от свобода „ за срок от ТРИ месеца. След като съдът констатира, че няма законови пречки изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено, като и че по този начин целите на наказанието ще бъдат изпълнени, приложи разпоредбата на чл. чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.
По отношение на подсъдимия Р.Г.. По делото  се установи че е нанасял удари на пострадалия с металнатръба. Причиненото на пострадалия наранявания - проникващо в черепната кухина и черепно мозъчна травма отговарят да са причинени от удари с метална тръба и с дървени пръти. Горното сочи на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.От друга страна съдът съобрази , че подсъдимия Р.Г. не е осъждан.Същият  е син на подсъдимия П.Т., който е бил прострелян същия ден от пострадалия и брат му , които обстоятелства съдът преценява като смекчаващи отговорността му такива .Поради горнотонамира , че следва да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а ал.1 от НК следва да бъде намалено с   с 1/3 и да му се наложи да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/ЕДНА/ година.   След като съдът констатира, че няма законови пречки изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено, като и че по този начин целите на наказанието ще бъдат изпълнени, приложи разпоредбата на чл. чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.
 По отношение на подсъдимия А.Г.. По делото  се установи че е нанасял удари на пострадалия с дървен прът. Причиненото на пострадалия наранявания - проникващо в черепната кухина и черепно мозъчна травма добре отговарят да са причинени от удари с метална тръба и с дървени
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
пръти. Горното сочи на отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство.От друга страна съдът съобрази , че подсъдимия А.Г. не е осъждан.Същият  е син на подсъдимия П.Т., който е бил прострелян същия ден от пострадалия и брат му  и което е мотивирало участието му в инкриминираното деяние,  които обстоятелства съдът преценява като смекчаващи отговорността му такива .Поради горното   намира , че следва да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 58а ал.1 от НК следва да бъде намалено    с 1/3 и да му се наложи да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1/ЕДНА/ година.   След като съдът констатира, че няма законови пречки изпълнението на наложеното наказание да бъде отложено, като и че по този начин целите на наказанието ще бъдат изпълнени, приложи разпоредбата на чл. чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. Съдът намира , че не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК – не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.Дори наличието на причинено на един от подсъдимите – П.Т. телесно увреждане  да би могло да се прецени като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелства , то наличието на други обстоятелства цитирани по – горе и преценени от съда като отегчаващи такива мотивират съда да не приложи исканият от защитника на подсъдимия законов текст.
            Пострадалият  е предявил против четиримата подсъдими граждански иск, с който претендира да му бъде заплатено солидарно обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от нанесения му побой в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането до окончателното изплащане и направените разноски.
            Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, в което се е изразило. Това означава, че гражданската отговорност за вреди на деликтно основание по чл.45 и сл.ЗЗД може да бъде ангажирана дори и когато липсва престъпление, но се установи извършено деяние и настъпили вреди за пострадалия, между които има пряка причинно-следствена връзка-арг. от чл.307 НПК. В настоящия случай се установи, че и четиримата подсъдими са нанесли побой над гражданския ищец, в резултат на който са му причинени комплексна средна телесна повреда и множество леки такива. Следствие от това е почти половин месечен престой в болнично заведение, където му е извършена и хирургична интервенция. От заключението на извършената в съдебното производство съдебни експертизи и приложената медицинска документация става ясно, че непосредствено след побоя Д. е постъпил в болница, където са извършени процедури по обработка и лечение на получените наранявания.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №379/20.09.2018 г. ПО НОХД № 894/2018г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Изложеното по безспорен начин обуславя наличието на претърпени от Д. болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с извършените спрямо него противозаконни действия от подсъдимите.  След преценка на конкретните обстоятелства съдът счита, че на основание чл.52, вр. с чл.45 ЗЗД на гражданския ищец следва да се присъди обезщетение в размер на  25 000лв., които съответстват на тежестта и характера на претърпените от него неимуществени вреди, като за разликата до претендираните 50 000лв. искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Това обезщетение следва да бъде заплатено солидарно от четиримата подсъдими, тъй като всеки един от тях с действията си е допринесъл за увреждане здравето на гражданския ищец, поради което следва да носи отговорност.Въз основа чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението следва да бъде заплатено заедно с лихвата за забава считано от датата на увреждането, а именно 28.04.2016г. до окончателното изплащане.
            Приложените по делото като веществени доказателства 1 бр. лост и 1 бр. права лопата, иззети на 28.04.2016 г. с протокол за оглед на лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег. № М 5984 ВК на основание чл.53, ал.1, б.”а” НК, като средство за извършване на престъплението следва да бъде отнети в полза на държавата.
  При този изход подсъдимите следва да заплатят по направените в наказателното производство разноски, сумата от 400.00 лева, представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданският иск, както и на гражданския ищец направените от него разноски в размер на 800.00  на основание чл.189, ал.3 НПК.
            Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
 
 
                                                           Районен съдия:
Версия за печат
Свързани страници