Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Ноември 2018 (91)
Октомври 2018 (173)
Септември 2018 (43)
Август 2018 (61)
Юли 2018 (154)
Юни 2018 (188)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2398-2017
                                     Р Е Ш Е Н И Е № 98
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 08.03.2018г.
          Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на осми февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
     Председател : Тодор Попиванов    
при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 2398 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
            Подадена е искова молба от ”ФРУКТ-Н” ЕООД,ЕИК  *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 1“, бл. 013, вх. В, ет. 1, ап. 36, представлявано от Н. К. против Община Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от кмета на общината, с която се иска да бъде установено съществуване на вземане на ищеца към ответника за сумата в размер на 15081.10 лева с ДДС, представляваща задължения по договор, сключен между страните от неизплатена стойност на доставени от ищеца хранителни стоки, по издадени 64 броя фактури и 830.28 лева – общо обезщетение за забавено плащане на главницата по фактурите.
Правното основание на предявените искове е чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права са: наличието на облигационно правоотношение между страните по силата на:
- Договор АО-02-15-160/01.09.2015г. с възложител Община Видин и изпълнител ищцовото дружество и с предмет „доставка на мляко и млечни продукти и плодове и зеленчуци“ и Анекс от 07.12.2015г. към договора, с договорено 30 дни разсрочено плащане от представяне на фактурата.
- Договор АО-02-15-60/14.04.2016г. с възложител Община Видин и изпълнител ищцовото дружество и с предмет „доставка на месо и месни продукти, риба и рибни продукти, яйца и пакетирани консервирани хранителни стоки, и Анекс от 07.12.2015г. към договора, с договорено 30 дни разсрочено плащане от представяне на фактурата;
- Договор АО-02-15-234/09.09.2016г. с възложител Община Видин и изпълнител ищцовото дружество и с предмет „доставка на хранителни продукти за нуждите на община Видин“ във връзка с изпълнение на договор за БФП по оперативна програма за хранаи/или основно материално подпомагане, Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, операция тип 3 „осигуряване на топъл обяд - 2016“, с договорено авансово, междинно и окончателно плащане;
Поддържа се от ищеца, че е изправна страна по договорите, като е изпълнил задължението си за доставка на хранителните продукти, а ответникът – неизправна страна, тъй като е останал задължен за заплащане стойността на възложената работа, ведно с лихва за забава. Поддържа се още, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и в реализираното заповедно производство по ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС му е издадена заповед за изпълнение, срещу която обаче длъжникът е подал възражение.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че има задължение за заплащане на сумата в размер на 15081.10 лева с ДДС – главница, представляваща неизпълнено задължение по договорите за доставка на хранителни стоки с възложител Община Видин и изпълнител ищцовото дружество, сумата в размер на 830.28лева – общо обезщетение за забавено плащане на главницата по фактурите, считано от датата на съставяне на всяка от фактурите, издадени по договорите, до датата предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.06.2017г. и ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2017г. до окончателното издължаване, както и пресъждане на разноските в заповедното и в исковото производства. Иска се допускане на предварително изпълнение на решението.
Ищецът представя писмени доказателства, иска назначаване на съдебно счетоводна експертиза за установяване на задълженията на ответника по договорите, както и размера на дължимото обезщетение за забавено плащане от настъпване на падежа на задължението по фактурата до предявяване на заявлението по чл.410 ГПК. Направени са доказателствени искания по чл.190 и чл.192 ГПК.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като поддържа от своя страна, че ищецът не е посочил по кой точно договор са издадените фактури, по които се претндира плащане. Оспорва се размерът на лихвата. Възразява се по отношение приемане на представени писмени доказателства - сметка клиенти, както и по искането по чл.192 ГПК, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Възразява се също по искането за постановяване на неприсъствено решение, както и по искането за допускане на предварително изпълнение на решението. Представени са писмени доказателства.
Не са налице обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
Съдът е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяните облигационни отношения; че същият е изправна страна по договорите – че е престирал дължимото на ищеца в необходимото качество, количество и по време, както и че описаните фактури са издадени именно по посочените договори и допълнителните споразумения, сключени към тях, изпадането в забава на ответника и размера на претендираната лихва за забава. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил стойността на процесните фактури в случай, че е налице договор и изпълнение от страна на ищеца.
По делото са събрани писмени доказателства. Назначена, изслушана и приета е съдебно - счетоводна експертиза.
Съдът, като разгледа искова молба и отговора, и след преценка на представените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна :
Не се спори между страните и се установява от приетите по дулото писмени доказателства, че е налице облигационно правоотношение между страните, произтичащо от посочените договори за доставка с възложител - ответника и изпълнител – ищцовото дружество, въз основа на което са издадени процесните фактури. Не се спори и че задълженията на ищеца за доставка са изпълнени точно. Налице е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС за процесните суми, против която заповед е постъпило възражение от ответната страна.
Вещото лице е представило заключение, което не е оспорено от страните. Установява се от същото, че към 29.06.2017г. – датата предхождаща подаването на заявлението по ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС, размерът на вземанията на ищеца е 15081.10 лева - главница и мораторна лихва в размер на 702.21 лева, считано от падежа на задължението по всяка от фактурите, съгласно договора, но посочва, че главницата в размер на 15081.10 лева е изплатена както следва: 59.67 лева на 09.03.2017г., а останалата част от главницата 15021.42 лева - на 22.12.2017г. Ищецът е поискал и съдът е допуснал намаление на размера на мораторната лихва върху главницата да се счита за предявена в размер на 702.21 лева за исковия период, съгласно заключението на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: Предявените искове за установяване съществуване на вземанията за главница и лихва са допустими. Против издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от ответната страна, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
По същество: искът за установяване съществуване на вземане заглавницатав размер на 15081.10 лева е неоснователен, тъй катое налице е плащане от ответната страна в хода на производството. Съгласно т.9 от ТР №4/2013 на Върховният касационен съд, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на акцесорния иск за установяване вземането за обезщетение за забавено плащане върху главницата, същият следва да бъде уважен в установения от вещото лице и претендиран размер от 702,21 лева за исковия период - от падежа на задължението по всяка от фактурите до 29.06.2017г. – датата предхождаща подаването на заявлението по гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС, като за част от главницата в размер на 59.67 периодът е от падежа на задължението по фактурата до датата на плащането – 09.03.2017г. Основателно е и искането за заплащане на законната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.06.2017г. до датата на заплащане на главницата - на 22.12.2017г., установено от вещото лице, както следва: законната лихва върху главница в размер на 15021.42 лева за периода от 30.06.2017г. до 22.12.2017г., тъй като останалата част от главницата в размер на 59.67 лева е заплатена преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Неоснователно е искането на ищеца по чл.242, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за постановяване на предварително изпълнение на решението по делото, тъй като вземането за лихва за забава върху главницата не се признава от ответника, а се оспорва, както и не са налице обстоятелства, които да установяват, че от закъснение на изпълнението за заплащане на лихви може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и с арг. от чл.78, ал.2 от ГПК, на ищеца следва да се пресъдят направените и претендирани разноски по заповедно  производство, както и по исковото производство, независимо от отхвърлянето на главния иск, тъй като с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото. Неоснователно е искането на ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като същото е съобразено Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК.         
Воден от горното, Съдът
                                         Р Е Ш И :
          ОТХВЪРЛЯ предявения от ”ФРУКТ-Н” ЕООД,ЕИК  *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 1“, бл. 013, вх. В, ет. 1, ап. 36, представлявано от Н. Кирилов, против Община Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от кмета на общината, иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за установяване дължимостта на парично задължение: главница в размер на 15081.10 лева по издадени 64 броя фактури, по Договорза доставка на хранителни стоки,сключен между страните, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС, като неоснователен.
          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от кмета на общината, че дължи изпълнение на парично задължение към ”ФРУКТ-Н” ЕООД,ЕИК  *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 1“, бл. 013, вх. В, ет. 1, ап. 36, представлявано от Н. Кирилов, за което е образувано ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС, за следните суми:
          - 702,21 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 15081.10 лева по издадени 64 броя фактури, по Договорза доставка на хранителни стоки,сключен между страните, за периода от падежа на задължението по всяка от фактурите до 29.06.2017г. – датата предхождаща датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС, като за част от главницата в размер на 59.67 периодът е от падежа на задължението по фактурата до датата на плащането – 09.03.2017г.
          - законната лихва върху главница в размер на 15021.42 лева за периода от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС - 30.06.2017г. до датата на изплащане на сумата - 22.12.2017г.      
          ОСЪЖДА Община Видин, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, пл.“Бдинци“ № 2, представлявана от кмета на общината, да заплати на ”ФРУКТ-Н” ЕООД,ЕИК  *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 1“, бл. 013, вх. В, ет. 1, ап. 36, представлявано от Н. Кирилов, направените и претендирани разноски в размер на 2804 лева, от които: 335 лева – държавна такса, 150 лева за вещо лице и 1280 лева за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, и 319 лева – държавна такса и 720 лева – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1759/2017г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок считан от връчването му на страните.
 
                                                                     
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
СЕКРЕТАР:
Версия за печат
Свързани страници