Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1069-2017
РЕШЕНИЕ№507
гр. Видин, 22.12.2017г.  
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин, VIсъстав, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при  участието  на  секретаря Мила П., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1069 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 143 от СК от страна на малолетната ищца Е.А.П. с ЕГН **********, чрез нейната баба Л.М.П. с ЕГН **********, в чието семейство ищцата е настанена с решение № 411 от 31.08.2011г. по гр.д. № 1319 по описа за 2011г. на РС – Видин, против Д.Ц.С. ***, за присъждането на месечна издръжка в размер на 150,00 лева от датата на завеждането на исковата молба в съда - 20.04.2017г., до отпадане или изменение на основанието за плащането й, заедно със законната лихва при просрочие. Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответницата Д.Ц.С. (майка на ищцата), от години страда от психично заболяване, поради което няколкократно е била настанявана на лечение в психиатричните отделения на различни болници. От ДСП – Видин е било инициирано производство за настаняване на ищцата в семейството на бабата по майчина линия Л.М.П.. С решение  № 411 от 31.08.2011г. по гр.д. № 1319 по описа за 2011г. на РС – Видин ищцата е била настанена в семейството на П.. От постановяването на съдебното решение грижите по отглеждането и възпитанието на ищцата били поети от бабата. Ищцата твърди, че от тогава ответницата не е контактувала с нея и не й е осигурявала парична издръжка.
Ответницата Д.Ц.С. не е подала отговор на исковата молба. Същата е подалала „жалба” чрез РП – Видин до РС – Видин, в която твърди, че не е доволна от постановлението от 04.05.2017г. /с разпореждане от същата дата на ответницата е връчен препис от исковата молба/. Постъпила е и „искова молба”, по повод на образуваното гражданско дело. И двата документа не отговарят на изискванията на чл. 131 ГПК, поради което с доклада по делото съдът е приел, че не е подаден отговор на исковата молба.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
Ответницата, лично, оспорва исковата претенция. Твърди, че не е в състояние да работи и да плаща издръжка, тъй като е получила инфекция при раждане на ***г.
От събраният по делото доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното Удостоверение за раждане №556685, изд. въз основа на Акт за раждане № 278 от 18.05.2004г. на Община Видин, родители на детето Е.А.П. /родена на ***г./ са Д.Ц.С. с ЕГН ********** и Антон Жоров Петров с ЕГН **********.  
От представените по делото медицински документи се установява, че ответницата Д.Ц.С. неколкократно е била лекувана в психиатричните отделения на различни болници по повод психично заболяване.
Видно от изготвената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., ответницата няма наложени правни ограничения.
Видно от справка с изх. № 489/18.07.2017г. на Окръжен съд – Видин, ответницата не е поставяна под запрещение.
С решение  № 411 от 31.08.2011г. по гр.д. № 1319 по описа за 2011г. на Районен съд – Видин ищцата е настанена по реда на чл. 26 от ЗЗДт в семейството на Л.М.П. – баба по майчина линия.
На основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт по делото е изслушана лично ищцата Е.А.П.. Същата твърди, че посещава редовно училище – учи в ОУ „Иван Вазов” гр. Видин, 7 клас. Ходи на народни танци, за което заплаща такса по 5 лв. на месец. Посещава уроци по математика, които струват по 15 лв. на час, а също така и уроци по английски език, които струват по 25 лв. на час. Детето споделя, че не се е виждало с майка си от месеци и не поддържа контакти с нея, защото последната я обижда, притеснява и плаши. Ищцата се чувства добре при баба си и дядо си, които полагат нужните грижи за нея.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Зорница Ц. Крумова (сестра на ответницата) и Цветан Стефанов Георгиев (баща на ответницата) се установява, че за детето Е.А.П. от 2011 година се грижат бабата и дядото по майчина линия. Дядото работи в „Търговска и технологична компания” АД като електротехник и получава възнаграждение в размер на 870 лева. Ответницата не помагала финансово при отглеждането на Е.. За всичко – дрехи, учебни помагала, храна, се грижели бабата и дядото, които я отглеждат.  
По делото е изготвен социален доклад от Д”СП” – Видин, от който се установява, че основни грижи за детето Е.А.П. от раждането полага бабата по майчина линия Л.П., подпомагана от дядото Цветан Стефанов. През периода от шест години от настаняването на детето в семейството на бабата майката не е депозирала молби за реинтеграция. Периодично ответницата посещавала ОЗД и се информирала за развитието на детето. Многократно търсила личен контакт с детето на домашния адрес, в учебното заведение или на улицата, но Е. избягвала контакт. По данни на Д”СП” – Видин, ответницата е подпомагана на осн. чл. 9 от ППЗСП в размер на 47 лева месечно. За отоплителния сезон на 2017/2018г. й е отпусната помощ по Наредба №РД07-5 от 16.05.2008г. в размер на 365.10 лв.
От приложената Справка за актуално състояние на всички трудови договори, изд. от ТД на НАП – Велико Търново е видно, че към настоящия момент ответницата не се намира в трудово правоотношение.
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че иска е процесуално допустим, тъй като е предявен от лице, осъществяващо заместваща грижа по отношение на настанено по съдебен ред дете, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 4 от СК. Съгласно цитираната разпоредба тези лица са овластени и задължени да извършват необходимите правни действия за защита на лични права и интереси на децата, свързани с тяхното здраве, образование и гражданско състояние. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 СК родителят дължи издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Искът за издръжка е непосредствено свързан със здравето и образованието на детето и лицата упражняващи заместваща грижа могат да дадат попечителско съдействие на непълнолетното дете по упражняване правото му на издръжка. В този смисъл и Определение №794/22.06.2011г. на ВКС по гр. д. №97/2011г. на IIIг.о.
Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен по следните съображения:
Основното задължение на родителите е визирано в чл. 125, ал. 1 от СК, а именно – родителите са задължени да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за  неговите лични и имуществени интереси. Конкретно изражение на грижата за детето е даването на издръжка. Задължението за издържане на детето да навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Те дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от СК.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка за едно дете се равнява на ¼ от минималната работна заплата за страната.
Към момента размерът на минималната работна заплата е определен с Постановление № 141/13.07.2017 г. на МС за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната на 460 лв. Последното налага извода, че минималният размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК към настоящият момент е 115 лв.
Тъй като в настоящия случай ищцата претендира месечна издръжка в размер на 150 лв., т.е. по – висока от нормативно определения минимум, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се налага изследването на нуждите на детето и възможностите на родителя да предостави издръжка в претендирания размер.
Към настоящия момент детето е на 13 години, ученичка е в 7 клас, проявява активност в извънкласните дейности, като посещава уроци по математика, английски език и народни танци. Преценявайки неговите потребности – нуждите от храна, облекло, средства за допълнителни уроци, съобразени със стандарта на живот в държавата, съдът намира за доказаните нуждите на детето от получаването на издръжка в претендирания размер от 150 лева.
Съдът намира, че по делото не се доказаха възможностите на ответницата да  заплаща издръжка в посочения размер. Установи се, че С. не работи, получава социална помощ в размер на 47 лв. месечно. В същото време страда от психично заболяване, което е наложило многократно да бъде лекувана в болнично заведение и е довело до настаняване на детето извън семейството.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на детето Е.А.П. в минимален размер съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, а именно в размер на 115 лева. Искът за заплащане на месечна издръжка в частта от 115.00 лева до пълния предявен размер от 150.00 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
   Така определеният размер на издръжката се дължи от датата на предявяване на иска – 20.04.2017г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 от ГПК съдът следва да допусне служебно предварително изпълнение на решението.
По разноските:
Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 690 лв., съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представен е Договор за правна защита и съдействие № 5 от 21.07.2017г. /л. 61/.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищцата ще следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска /76,67 %/ в размер на 529,02 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да заплати държавна такса по сметка на ВРС върху уважената част от иска, а в именно 165,60 лева, представляваща 4% от тригодишните платежи на така определената издръжка на детето съгласно чл. 69, т. 7 от ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от горното, съдът
Р  Е  Ш  И  :
            ОСЪЖДА Д.Ц.С. с ЕГН ********** да заплаща издръжка на детето Е.А.П. с ЕГН **********, чрез Л.М.П. с ЕГН ********** като лице, при което е настанено детето съгласно съдебно решение № 411 от 31.08.2011г. по гр.д. № 1319 по описа за 2011г. на РС – Видин, в размер на 115,00 /сто и петнадесет/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иска – 20.04.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване.
            ОСЪЖДА Д.Ц.С. с ЕГН ********** да заплати на Е.А.П. с ЕГН **********, чрез Л.М.П. с ЕГН **********, сумата в размер на 529,02 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Ц.С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса в размер на 165,60 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестдесет ст.), както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
            ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок, считано от 28.12.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Версия за печат
Свързани страници