Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2017 (80)
Ноември 2017 (158)
Октомври 2017 (171)
Септември 2017 (97)
Август 2017 (54)
Юли 2017 (186)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по АНД № 1303-2017
Р Е Ш Е Н И Е № 532
гр. Видин,  17.11.2017г.
В  ИМЕТО НА НАРОДА
          Видинският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
                                                            Председател: А. Д.
                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…
                                                                             Членове:……...……………
при секретаря В.К. и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Д.…………… НАХД № 1303……
по описа………… за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
                                                                                                                          
            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ЕТ „Р. – И.А.“, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Т.“, бл. , вх. , ап. , представлявано от И.Г.А. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 274/07.09.2017г. на Началника на Митница Лом, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 108а, ал. 1, във вр. с чл. 100а, във вр. с чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 124а, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС- имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
            Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.  
            Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   
         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
        На  04.04.2017г жалбоподателят ЕТ „Р. – И.А.“, управлявано от управителя И.Г.А., съхранявал тютюневи изделия-8бр. кутии цигари или 160 къса в търговски обект „Мини-маркет“  в с. И.-център, без да притежава разрешение за продажба на тютюневи изделия, което е задължително дсъгласно чл. 100а от ЗАДС, с което е осъществил състава на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС
         Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Л.С.Б. – актосъставител и административно-наказателната преписка.
            Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
             Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    
                   За да е съставомерно деянието по чл.108, ал.1 от ЗАДС е необходимо да е установено, че лицето, чиято отговорност е ангажирана съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл.100а от същия закон. Разпоредбата на чл.100а, ал.1 от ЗАДС, в релевантната редакция, предвижда, че продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не са регистрирани по чл.96, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС и не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия е забранена. В конкретния случай наказаното лице без съмнение е търговец. Обектът, в който са установени тютюневите изделия също е търговски обект, а формата на изпълнително деяние е „съхранява”, тъй като не е установено тези тютюневи изделия да са продавани или предлагани, но са се намирали в търговския обект. Безспорен между страните е фактът, че търговецът, настоящ жалбоподател, не притежава разрешение за продажба на тютюневи изделия. По делото няма данни да е изследвано наличието или липсата на другата предпоставка на чл.100а, ал.1 от ЗАДС – регистрация по чл.96, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС.
Според съда, за да е налице нарушение на чл.100а от ЗДДС, което е един от обективните елементи на състава на чл.108а, ал.1 от ЗАДС, е достатъчно да отсъства коя да е от двете предпоставки, които към този момент законът изисква да са налични за да може търговец да извършва продажба, съхранение или предлагане на тютюневи изделия. В случая без съмнение лицето не притежава разрешение за продажба на тютюневи изделия, което води до извода, че то в нарушение на чл.100а от ЗАДС е съхранявало в търговския си обект иззетите от обекта тютюневи изделия. За да е нарушен чл.100а от ЗАДС в посочената редакция, не се изисква едновременната липса на тези предпоставки – лицето да не притежава разрешение за продажба на тютюневи изделия и да не е регистрирано по ЗДДС. Тези предпоставки кумулативно са необходими да са налични за да се извършва такава продажба, съхранение или предлагане, но само една от тях да липсва е налице нарушение на чл.100а, ал.1 от ЗАДС.
             Неоснователни са възраженията за маловажност на конкретния случай. Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 от НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства.
             Съгласно ТР № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред, финансовата и стопанската система и др. В случая административното нарушение е формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. Наличието на факти, относими към по-широкото понятие "вредни последици", в частта му извън имуществените вреди, не са изследвани по делото, поради което съдът не може да се позове на тяхната липса за да обоснове маловажност. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението (алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти и автомобили). Със ЗАДС е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения на общото данъчно и митническо законодателство. Затова при преценката дали деянията по чл.108а, ал.1 от ЗАДС са маловажни случаи, следва да се изхожда не от величината на минималният размер на санкцията съотнесен към стойността на стоките, за които няма разрешение за продажба или съхранение, а от съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на конкретното деяние и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните последици схващани като всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото и др. С оглед изложените мотиви, настоящия състав намира, че в случая няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН.
             Изпълнителното деяние се е изразило в съхранение на тютюневи изделия в търговски обект в нарушение на чл. 100а от ЗАДС, като последваната разпоредба забранява съхранението на такива изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия, като такова разрешение съгласно чл. 90а от ЗАДС се издава от началника на митницата по местонахождението на търговския обект.Нарушението е доказано от обективна и субективна страна.   По делото безспорно са установени авторството, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между извършеното деяние и причинения общественоопасен резултат,  за което е реализирана безвиновната отговорност на жалбоподателя, като е наложено административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден от закона размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и  нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.
           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.
           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд
Р  Е  Ш  И :
             
            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 274/07.09.2017г. на Началника на Митница Лом, с което на жалбоподателя ЕТ „Р. – И.А.“, ЕИК 815114811, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж.к. „Толбухин“, бл. 5, вх. В, ап. 40, представлявано от И.Г.А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 108а, ал. 1, във вр. с чл. 100а, във вр. с чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 124а, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС- имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.
                                                            
                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Версия за печат
Свързани страници