Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Ноември 2017 (123)
Октомври 2017 (172)
Септември 2017 (97)
Август 2017 (54)
Юли 2017 (186)
Юни 2017 (168)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 1210-2017
Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  412
    гр. В., 16.10.2017 г.
                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
В.ският районен съд, VIсъстав, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Галина Герасимова
при  участието  на  секретаря Павлинка Й.а, като разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 1210 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от страна на ищеца К.Н.И. ***,упълномощил с приложено към исковата молба пълномощно адв. П.Т. от Адвокатска колегия – гр. В., против „ДКМК” ЕООД с ЕИК 203810869, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц. А. II” № 3, ет. 4, ст. 68, представлявано от управителя З. Й. Д..
Ищецът твърди, че е сключил трудов договор с ответното дружество № 12-11.05.2016г., съгласно който, мястото му на работа е било - база ДКИ - град В.- Южна индустриална зона и е изпълнявал длъжността „Маш. Оператор, Производство на каучук. изделия", с код по НКПД 81412011, код по НКП: 8, категория персонал : Оператори на машини .
Размерът на трудовото възнаграждение на ищеца било определено както следва:
1.   Основна работна заплата в размер на 450.00 лева.
2.  Допълнително заплащане: социални разходи 40.00 лева при пълен работен месец.
3.  Допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 13.0%.
Трудовият договор на ищеца бил прекратен със Заповед №8/12.08.2016год. на работодателя на основание изтичане на уговорения срок, считано от 12.08.2016год.
На ищеца не били изплатени дължимите трудови възнаграждения, както следва:
1.  за месец юни 2016г. в размер на 26,47лева.
2.  за месец юли 2016г. в размер на 331,32лева.
3.  за месец август 2016г. в размер на 160,43лева.
Ищецът иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати на основание чл. 128 от КТ сумата от 518,22 лв., представляваща сбора от дължими трудови възнаграждения за месеците юни 2016г. /26,47 лв./, юли 2016г. /331,32 лв./ и август 2016г. /160,43 лв./, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира се и заплащане на дължимата лихва за забава в размер на 50,00 лева, представляваща сбора от лихвите върху всяко едно месечно задължение на ответника, за периода от 01.06.2016г. до 31.08.2016г.
Ищецът претендира направените деловодни разноски.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – икономическа експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 12 от 11.05.2016г., съгласно който ищецът е изпълнявал длъжността „Маш. Оператор, производство на каучук. изделия” с място на работа База ДКИ гр. В. - Южна индустриална зона. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 08/12.08.2016г. поради изтичане на уговорения срок.
Вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно изготвена, дава заключение за размера на неизплатените трудови възнаграждения за процесния период и за размера на лихвата за забава върху всяко едно месечно задължение на ответника.
Съдът намира предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за основателни и доказани.  
Съгласно чл. 124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл. 128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл. 242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил претендираните от ищеца трудови възнаграждения в установените срокове. Размерът на дължимите суми се установява от заключението на вещото лице.
При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 518,22 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2016г. до 12.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване.
С оглед уважаване на исковете за неплатени трудови възнаграждения,  основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху тези суми от падежа на задължението до подаване на исковата молба на 02.05.2017г. Според заключението на вещото лице, лихвата за забава възлиза на сумата от 34,09 лева.
            По делото е направено искане от ищеца за присъждане на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Поисканите съдебни разноски следва да бъдат присъдени, в случай че са ангажирани доказателства за тяхното реално извършване. В случая в приложения договор за правна помощ между ищеца и адв. Т. е посочена договорена сума в размер на 300 лв., но не е посочено договорената сума да е платена. Фактът на плащане на възнаграждението следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случай, след като в договора за правна помощ не е записано изрично, че договорената сума е платена, то следва да се приеме, че не са налице доказателства за извършване на претендираните разноски. В този смисъл е даденото разрешение по приложение на закона по т. 1 на ТР № 6/2012г./06.11.2013г. на ВКС, ОСГТК.
            На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да заплати дължимата държавна такса по производството в общ размер от 100,00 лв. /50,00 лв. за иска по чл. 128 от КТ и 50,00 лв. за иска по чл. 86 от ЗЗД/.
Ответникът ще следва да понесе разноските за изготвяне на съдебно – икономическа експертиза съобразно уважената част на исковете. Искът по чл. 128, т. 2 КТ е уважен на 100 %, а искът по чл. 86 ЗЗД на 68,18 %. Сумата, заплатена от бюджета на съда, за възнаграждение на вещо лице- икономист е в размер на 80 лв. При това положение съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС сумата в размер на 67,27 лв.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.   
Воден от горното, Съдът
                                                     Р   Е   Ш   И   :
ОСЪЖДА „ДКМК” ЕООД с ЕИК 203810869, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц. А. II” № 3, ет. 4, ст. 68, представлявано от управителя З. Й. Д., да заплати на К.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 518,22 /петстотин и осемнадесет лева и двадесет и две ст./ лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.06.2016г. до 12.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.05.2017г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „ДКМК” ЕООД с ЕИК 203810869, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц. А. II” № 3, ет. 4, ст. 68, представлявано от управителя З. Й. Д., да заплати на К.Н.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 34,09 лева, представляваща лихва за забава върху всяко просрочено трудово възнаграждение, считано от падежа на всяко задължение до 01.05.2017г. включително.
ОСЪЖДА „ДКМК” ЕООД с ЕИК 203810869, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц. А. II” № 3, ет. 4, ст. 68, представлявано от управителя З. Й. Д., да заплати по сметка на Районен съд - В. сумата в размер на 100,00 лв. - държавна такса по производството и 67,27 лева - възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ДКМК” ЕООД с ЕИК 203810869, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Ц. А. II” № 3, ет. 4, ст. 68, представлявано от управителя З. Й. Д., да заплати по сметка на Районен съд - В. сумата в размер на 5,00 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - В. в двуседмичен  срок от съобщаване на страните за неговото изготвяне.
 Решението, в частта му досежно допускането на предварително изпълнение, имащо характер на определение, на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 244 от ГПК, може да се обжалва от ответника с частна жалба пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от връчването му.
                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :           Г.Г.
Версия за печат
Свързани страници