Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
мотиви по НОХД № 948-2016

                        МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №343/06.06.2017 Г. ПО НОХД № 948/2016 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

          Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия  П.Ц.П. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***,  българин, български гражданин, със средно образование, безработен,   женен, неосъждан, с ЕГН ********** в това, че  на неустановена дата за времето от 01.01.2012 г. до 24.01.2012 г. в град Видин с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Е.В.П. *** заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ВН 39 90 ВР и с това му причинил имотна вреда в размер на 6 800.00 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и на 27.01.2015 г. в град Видин потвърдил неистина в писмена декларация с рег. № 150953000035 от 27.01.2015 г. подадена от орган на власт – Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Видин, която се подава по силата на закон, а именно на основание чл. 141, ал. 2 от Закон за движение по пътищата за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в която декларирал, че свидетелството за регистрация на МПС част първа за лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № .............. е било изгубено/откраднато/ - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

         Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

         Подсъдимият, лично и чрез процесуалния си представител, заяви в с.з., че се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и съжалява за стореното.

         Частният обвинител, лично и чрез повереника си, заяви в с.з., че поддържа обвинението редом с представителя на държавното обвинение.

         По делото няма конституиран  граждански ищец.

         Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

         Частният обвинител Е.П. е имал интимна връзка с Ц.П.Ц., -дъщеря на П.Ц.П.. До като били заедно с П., П. решил да закупи лек автомобил марка „Ауди", модел „А6" с peг. ............ За целта изтеглил потребителски заем от „Уникредит- Булбанка"- Видин в размер на 7 000 / седем хиляди / евро. С част от сумата от банковия кредит П. покрил задължение на майка си Р.Т.П., а сумата от 6 800 лв. дал на 24.01.2012 год. на П.Ц.П.. За въпросната сума двамата се били договорили да се продаде лекия автомобил. На автомобила имало заложен запор от ЧСИ- В. Т. за обезпечаване на вземане по изпълнително дело водено срещу П.П.. За покупко-продажбата П. и П. не били оформили документи, тъй като вещта е била запорирана. П. и съпругата му Г.В.П. упълномощили Е.В.П. да управлява в страната и чужбина техния автомобил. Е.П. се грижил за автомобила и неговото техническо състояние като собственик. Впоследствие Е.П. и Ц.П. заминали да живеят и работят в гр. София и при престоя си там взимали и автомобила. Връзката на П. и П. продължила до лятото на 2014 год., когато се разделили. След раздялата П. ползвал автомобила до 04.10.2014 год. когато бил в гр. Видин и получил обаждане от П.П. на мобилния си телефон. П. поискал да се видят във връзка с прехвърлянето на лекия автомобил. П. и П. се видели пред магазин „Технополис"- Видин около 17.00ч. на 04.10.2014 год.- ден събота. П. обяснил, че имал уговорка с ЧСИ- В. Т. да свали запора върху автомобила за да може да го прехвърли на П. и за целта трябвало да вземе колата.  П. предал на П. автомобила и подсъдимият тръгнал с него. Впоследствие П. отказвал да върне автомобила на П., като в последващи разговори между двамата П. предлагал да откупи вещта или да я замени с други автомобили. П. бил съгласен, но от страна на П. не били предприети никакви действия в унисон с предложенията му. Накрая П. отказвал да върне колата или парите дадени за нея. На 27.01.2015г. подсъдимия П. подал дв сектор ПП към ОД на МВР-Видин заявление за повторно издаване на СРМПС с № 150953000770 на л.а. с рег. № ВН 39 90 ВР и с него подал декларация по чл. 141, ал. 2 от ЗДвП с № 150953000035 от същата дата, в която декларирал, че СРМПС, част първа , на посочения автомобил е загубено/откраднато, за което му било издадено ново СРМПС. Видно от протокол за доброволно предаване от 12.06.2015г. СРМПС част първо № 004244021 от 09.03.2010г., за което П. е заявил, че е откраднато или изгубено, се е намирало у пострадалото лице. Както личи от заключението по извършената графическа експертиза в подписа в реквизита:“Декларатор“ в процесната декларация е изпълнен от П. От заключението на извършената механоскопна експертиза контактният ключ, предаден от частния обвинител, е предназначен за процесния автомобил.  

         Така установената фактическа обстановка се потвърждава от  показанията на свидетелите Е.П., В.П. и Р.П., както  и от приетите писмени доказателства.

         Между посочените гласни и писмени доказателства и заключенията на вещите лица няма противоречия, поради което съдът ги кредитира.

         Съдът кредитира показанията на Е.П. – свидетел и частен обвинител по делото, въпреки, че е пострадал от престъплението, показанията му са достоверни и сочените факти в тях са логически обвързани. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ц.П. и Г.П. в частта им относно факта за наличието на прехвърлителна сделка и то не само поради близките им отношения с подсъдимия, но и поради това, че същите противоречат в тази си част на установената фактическа обстановка от съда по делото.

         Подсъдимият П. не  се признава за виновен, като твърди, че е предоставил автомобила единствено и само за ползване, а не го е продавал и след раздялата на частния обвинител П. с дъщеря му Ц. си е поискал автомобила обратно.   Извършените престъпления и участието на подсъдимия в тях се доказва от показанията на свидетелите, посочени по-горе и цитираните заключения на вещите лица, които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършените деяния и авторството им. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

           При това положение съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на по чл. 209, ал. 1 от НК и на чл. 313, ал. 1 от НК. За посочената в обвинителния акт форма на изпълнителното деяние на престъплението измама - възбуждане на заблуждение у измаменото лице е характерно, че се въздейства върху съзнанието на измаменото лице, като в резултат у него се създава невярна, погрешна представа за определени факти и обстоятелства от обективната действителност. При наказателната измама от обективна страна се изисква и причиняване на имотна вреда на измаменото лице, вследствие на извършеното от него имуществено разпореждане, мотивирано от извършителя на измамата /затова и измамата по чл.209 от НК е резултатно престъпление/. Гражданската измама се характеризира също с неверни представи, но относно отделни елементи на правната сделка, съдържащи се в сключения договор, респ.- условията, при които ще се изпълнява. При гражданската измама една от страните цели единствено сключване на договора, съдържащ неверни представи за условията на изпълнението му и пр., докато при измамата по чл.209,НК задължително извършителят преследва користна цел /р. № 59/30.03.2010г. по н.д. № 669/2009г. на ВКС/.  Поради изложеното съдът приема доводите на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК за неоснователни.

          Видно от приложената справка за съдимост, подс. П. не е осъждан, което следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство, като в тази насока съдът отчита и доброто ме процесуално поведение, редовното му явяване пред съда, поради което е приложима разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което би въздействало в достатъчна степен превантивно и превъзпитателно върху дееца и обществото..

           От субективна страна подсъдимият е съзнавал противообществения характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните последици и е  искал настъпването им. Деянията е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.

          От обективна страна подсъдимият  П.Ц.П. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***,  българин, български гражданин, със средно образование, безработен,   женен, неосъждан, с ЕГН ********** на неустановена дата за времето от 01.01.2012 г. до 24.01.2012 г. в град Видин с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Е.В.П. *** заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ВН 39 90 ВР и с това му причинил имотна вреда в размер на 6 800.00 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и на 27.01.2015 г. в град Видин потвърдил неистина в писмена декларация с рег. № 150953000035 от 27.01.2015 г. подадена от орган на власт – Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Видин, която се подава по силата на закон, а именно на основание чл. 141, ал. 2 от Закон за движение по пътищата за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в която декларирал, че свидетелството за регистрация на МПС част първа за лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ВН 39 90 ВР е било изгубено/откраднато/ - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

        Причина за извършеното деяние е несъобразяването с установения право ред в страна и стремежът за обогатяване по незаконен начин.

        Съдът, съобразявайки горното, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат, като следва да се признае подсъдимият  П.Ц.П. – роден на *** ***, с постоянен адрес ***,  българин, български гражданин, със средно образование, безработен,   женен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че  на неустановена дата за времето от 01.01.2012 г. до 24.01.2012 г. в град Видин с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Е.В.П. *** заблуждение, че ще му прехвърли собствеността върху лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ВН 39 90 ВР и с това му причинил имотна вреда в размер на 6 800.00 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК като на същото основание във вр с чл.55 ал.1 т.1 от НК следва да се осъди, като му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 /ТРИ/ месеца, като на осн.чл. 66 ал.1 от НК отлага изтърпяване на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ считано то влизане на присъдата в сила и да се признае за виновен в това, че на 27.01.2015 г. в град Видин потвърдил неистина в писмена декларация с рег. № 150953000035 от 27.01.2015 г. подадена от орган на власт – Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Видин, която се подава по силата на закон, а именно на основание чл. 141, ал. 2 от Закон за движение по пътищата за удостоверяване истинността на някои обстоятелства в която декларирал, че свидетелството за регистрация на МПС част първа за лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с рег. № ВН 39 90 ВР е било изгубено/откраднато/ - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, за което и на основание същия текст  и във връзка с чл.55 ал.1 т.2 буква „б” от НК и чл.42а  ал.2 т.1 и 2 от НК следва да се осъди, като му се наложи наказание „Пробация””  при следните пробационни мерки: На основание чл.42а ал.2, т.1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок  от   ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност   за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА;  На осн.чл.23 ал.1 от НК определя едно общо наказание измежду наложените по-горе като налага на подсъдимия П.Ц.П. най-тежкото измежду тях, а именно  ЛОС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, чието изтърпяване на осн. чл. 66 ал. 1 от НК отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

          ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО: свидетелство за регистрация част І № ........... от ........... г.  да се изпрати на сектор Пътна полиция. Вещественото доказателство - 1 бр. ключ от кола се връща на частния обвинител Е.В.П..

           С оглед изхода на делото следва да се осъди подсъдимия П.Ц.П. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР Видин сумата в размер на 33.90 /тридесет и три лева и деветдесет стотинки/ лева, изразходвана за изготвяне на експертиза по ДП  и по сметка на Областна дирекция на МВР Видин сумата 56,10 лв., изразходвана за вещо лице по съдебното производство.

            Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  Р А Й О Н Е Н    С Ъ Д И Я  :

Версия за печат
Свързани страници