Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 36-2017

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Видин, 14.06.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, 3- ти граждански състав в публично заседание на  тридесет и първи май през две хиляди и  седемнадесета година в състав:

 

 Председател : Милена Стоянова

 

при секретаря Оля Петрова като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 36 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Г.О.С. от гр. Видин против „Д. ВАН КОВ“ЕООД – Видин с правно основание  чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Претенциите на ищеца произтичат от  възникнало  трудово правоотношение с ответника. Посочва, че ищецът е работил при ответника на длъжност „техник качествени измервания”, считано от 01.07.2016г. Твърди се, че при постъпване на работа ответникът не е довел до знанието на ищеца издадените заповеди преди сключване на трудовия договор.

Посочва се също, че на 28.12.2016г.  по пощата ищецът е получил  заповед № 004 от 27.12.2016г. за наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Поддържа се, че тази заповед е незаконосъобразна поради това, че:

Не спазени изискванията на чл. 193 от КТ и преди налагане на наказанието от ищеца не са взети писмени обяснения

Не е ясно какви са допуснатите нарушения на трудовата дисциплина и на кое основание на ищеца е наложено наказание.

Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението на ищеца и да се  отмени издадената заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение, както и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „техник качествени измервания” в ответното дружество, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от 27.12.2016г. до 27.06.2017г. в общ размер от 25000 лева.

С протоколно определение от 03.05.2017г. по искане на ищеца, съдът е допуснал изменение в размера на иска по чл. 225 от КТ като същият се счита предявен за сумата от 2500.00 лева.

Ответното дружество чрез упълномощен процесуален представител  е подало отговор на исковата молба  в законния срок, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Не е оспорил факта на съществувало трудово правоотношение между страните. Оспорил е твърдението, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна.

Посочил е, че преди да бъде издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ управителят на ответното дружество  е поискал ищецът да даде устни обяснения, поискано е да даде и писмени обяснения, но ищецът е отказал в присъствието на свидетели.

Посочил е, че ищецът е запознат с издадената заповед за извършване на тестове.

Посочено е също, че искът за заплащане на обезщетение се явява неоснователен и недопустим като преждевременно предявен, а по отношение на размера – завишен.

 

 

 

По делото са събрани писмени и гласни  доказателства, назначени и приети са съдебно – счетоводна и съдебно- графическа експертизи.

Съдът като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил при ответника на длъжност „техник качествени измервания”, считано от 01.07.2016г., което и видно от трудов договор № 13/28.06.2016г. В договора е посочено, че мястото на работа е – пункт за годишни технически прегледи в гр. Видин, бул. Панония 88. След сключване  на трудовия договор,  ищецът е получил екземпляр от длъжностната характеристика за длъжността, която ще заема. 

Със Заповед № 004/27.12.2016г.  на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ. Като фактически основания в заповедта е  посочено, че:

1. ищецът е получил на 15.11.2016г.  устно предупреждение от ръководителя по СУК, че от датата на постъпване на работа нито веднъж не е прочел технологичните карти за провеждане на ГТП и не е подготвен за писмения изпит, съгласно заповед на управителя № 018/05.05.2016г.

2. отказ за участие в изпит на 02.12.2016г. на основание заповед № 018/05.05.2016г.

3. инцидент на 06.12.2016г. с техническо средство – газоанализатор

4. втори отказ за участие в изпит на 12.12.2016г. на основание заповед № 018/05.05.2016г.

Със същата заповед е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Заповедта е връчена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка на 28.12.2016г. в 16.20ч., видно от известие за доставяне на л. 135 от делото.

Във връзка с наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, е представена докладна записка от Е. Т. В. – ръководител СУК при ответника, с която уведомява управителя на дружеството, че на 06.12.2016г. при извършване на технически преглед  на лек автомобил, по време на измерване на вредни емисии с газанализатор, филтъра на същия започнал да се пълни с вода, поради неправилно боравене с уреда от ищеца.

Представени са и два броя протоколи от 02.12.2016г. и 12.12.2016г., в които е посочено, че ищецът е отказал да вземе участие в писмен изпитен тест, провел се на посочените  по-горе дати, въз основа на заповед № 018/05.05.2016г. , в която е посочено, че при навършване на пет месеца от назначаването му, на всеки нов служител следва да му бъде проведен изпит, след предварително изготвен тест по въпроси по Наредба Н32 от 16.12.2011г.

Представена е и заповед № 003-1/12.12.2016г., с която управителя на ответното дружество е възложил на   Е. Т. В. – ръководител СУК да вземе писмено обяснение от ищеца за нарушения на трудовата дисциплина за периода от 02.12.2016г. до 12.12.2016г., изразяващи се в нежелание да участва и неявяване на изпитен тест по заповед на работодателя на 02.12.2016г., нежелание да участва и неявяване на втори изпитен тест по заповед на работодателя на 12.12.2016г., неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила и системни нарушения на трудовата дисциплина. Заповедта е връчена на ищеца при отказ, удостоверен  с подписите на трима свидетели.

По делото са представени и два броя искане за даване на обяснения до ищеца отново оформени при отказ, който отказ е удостоверен с подписите на свидетели.

 Разпитаните свидетели М. И. Й., Е. Т. В., Р. Н. Ф. и В. А. Е., установяват обстоятелства във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Всички свидетели посочват, че в ответното дружество се провеждат задължителни тестове на работещите, но  ищецът Г.С. е отказал да се яви на този тест. От показанията на свидетелите М. И. Й., Р. Н. Ф. и В. А.  Е., се установява, че  са присъствали и на опитите на св. Е. Т. В. – ръководител СУК при ответното дружество да връчи на ищеца искане за писмено обяснение за причините за нежеланието му да се яви на тестовете. Свидетелят В. установява, че явяването на тестовете е задължително за работниците. Тестовете се изготвят от него като ръководител СУК и представляват въпроси въз основа на Наредба Н 32. Освен това, този свидетел посочва, че ищецът не е знаел технологичните карти за различните по вид автомобили и поради това със заповед от 18.11.2016г. на управителя не е включван в комисии за извършване на технически преглед на автомобилите. Свидетелят посочва, че въпреки това ищецът е отказал да прочете технологичните карти и тогава предприели процедура по уволнение. Свидетелят установява също, че ищецът отначало е работил добре, но след като е получил свидетелство за частен горски и маркер, започнал да не изпълнява трудовите си задължения. Свидетелят посочва, че знае, че ищецът притежава сертификат за повишаване на квалификацията от 11.06.2016г.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни, логично дадени и непротиворечащи си с останалия доказателствен материал по делото.

От приложеното копие на трудово досие на ищеца / л. 151/, е видно, че същият притежава удостоверение за повишаване на квалификацията, изд. от Център за продължаващо обучение при РУ“Ангел Кънчев“ – Русе,  а именно: курс по извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС в контролно – технически пункт, кат. II

Във връзка с оспорване на подписа на ищеца в графа „запознати с правила за вътрешния трудов ред“, е назначена съдебно-графическа експертиза, чието заключение е, че положения подпис е на ищеца. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 от КТ, за да бъде уволнен един работник или служител дисциплинарно, е необходимо да се установи виновно неизпълнение на служебните задължения. Така вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателя да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен начин, тъй като без вина няма дисциплинарно нарушение, а без последното не може да има дисциплинарно уволнение (така Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г., III г. о.; Решение № 443 от 6.V.1983 г. по гр. д. № 212/83 г., III г. о.).

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на работника, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която съдът следва да извърши. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол. Поради това съдът следи служебно за наличието на задължената форма по чл. 195, ал. 1 КТ на заповедта за дисциплинарно наказание. Предмет на заповедта за дисциплинарно наказание е едно от основните права на всеки човек, а именно правото на труд, и защитата му, както и общите изисквания към всяко санкционно производство, налагат стриктно спазване на предвидените в закона защитни норми.

Тъй като дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, е необходимо работодателя да спазва редица установени от закона формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина. Едно от тези изисквания е, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят  да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

 Настоящият съдебен състав намира, че работодателят е изпълнил  императивно изискване на закона и преди налагане на наказанието е изискал обяснения от ищеца, което е  удостоверено с подписите на свидетели, като последните разпитани пред съда, потвърждават този факт.

Независимо от горното, уволнението е незаконосъобразно поради това, че заповедта е немотивирана, тъй като в същата не е посочено по какъв начин с описаните Д.ия ищецът е нарушил трудовата дисциплина, както и не е посочен конкретен текст от Кодекса на труда, обосноваващ налагане на най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение”. В заповедта е посочен чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ и чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ, но тези текстове са общи и  всеки един от тях представлява самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав намира, че изброяването им не е достатъчно  мотивиране на заповедта. Работодателят е следвало да конкретизира нарушението на работника по всяка една от посочените точки, т.напр. в чл. 187, т. 3 се съдържат няколко хипотези– неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, в  т. 10  също се посочени по няколко хипотези на нарушение на трудовата дисциплина.

Отделно от това, анализирайки посочените в заповедта нарушения, не става ясно защо работодателя е прибегнал до налагане на най-тежкото наказание „уволнение“, като липсват доказателства преди това  на ищеца да са налагани други наказания за нарушение на трудовата дисциплина, предвидени в чл. 188 от КТ.

Не се изясни дори и със свидетелски показания по какъв начин работодателят е достигнал до извода, че ищецът не е подготвен за писмен изпит. Действително, по делото се установи, че същият не се е явил на такъв, но липсват доказателства работодателят надлежно да го е поканил или уведомил, че на посочените дати – 01.12.2016г. и 12.12.2016г. в посочен час / липсва такъв/ ще се проведе писмен изпит под формата на тест и явяването му е задължително. Поради това,  доказателствената сила на протоколи на л. 144 и л. 145 според настоящия съдебен състав е разколебана.

В заповедта липсват мотиви относно посоченото нарушение „инцидент на 06.12.2016г. с техническо средство – газоанализатор“ и не става ясно в какво се изразява нарушението на ищеца, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. От свидетелските показания се установи, че на посочената дата ищецът е боравил неправилно с този уред. Не се изясни обаче защо ищецът е ползвал уреда / дали по собствена инициатива или по нечие нареждане/, след като със заповед № 14/18.11.2016г. на управителя на ответното дружество, считано от 21.11.2016г., е разпоредено да не бъде включван в комисии при провеждане на периодичен технически преглед  на ППС. Измерването на газове е част от техническия преглед и се извършва от членовете на комисията, видно от показанията на Р. Ф.. В същото време, от представените протоколи за извършен периодичен технически преглед за процесния период и по-точно – датата на инцидента с уреда 0612.2016г., се установява, че ищецът  не е участвал в комисиите. 

Визираното в т.1 от заповедта нарушение, че ищецът е получил  на 15.11.2016г.  устно предупреждение от ръководителя по СУК, че от датата на постъпване на работа нито веднъж не е прочел технологичните карти за провеждане на ГТП и не е подготвен за писмения изпит, съгласно заповед на управителя № 018/05.05.2016г. , пък въобще не може да обоснове налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.  Тази част от заповедта представлява удостоверяване на извършена  устна забележка към работника на посочената дата. 

Предвид горното, заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ще следва да бъде обявена за незаконосъобразна и да бъде отменена, както и да бъде обявено за незаконно извършеното  уволнение.

По исковете по чл. 344, ал. 1,т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът е поискал освен да се приеме уволнението за незаконосъобразно, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност„техник качествени измервания, както  и да му се заплати  обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от 27.12.2016г. до 27.06.2017г.

Основателността на иска за отмяна на наказанието обуславя и основателността на присъединения иск  за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

От заключението на назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода 27.12.2016г. до 27.06.2017г. обезщетението за оставане без работа по чл. 225 от КТ е в размер на 2 267.98 лева. От препис-извлечение от трудова книжка на ищеца и декларираното от него, се установява, че за процесния период същият  не е работил по друго трудово правоотношение. Поради това, искът по чл. 225, ал. 1 от КТ ще следва да бъде уважен за времето, считано от връчването на заповедта за уволнение – 28.12.2016г. до постановяване на решението – 14.06.2017г. От заключението на вещото лице се установява, че размерът на БТВ е 420.00 лева. За времето от 28.12.2016г. до 14.06.2017г. включително БТВ е в общ размер от 2290.91 лева. След приспадане на ДДФЛ от 10% същото възлиза на 2061.19 лева, до който размер следва да се уважи тази претенция.   

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение  в размер на 709.05 лева. Ответникът ще следва да заплати по сметка на съда държавна такса в общ размер от 182.45 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 35.00 лева.

Ответникът също има право на разноски, съобразно  отхвърлената част от иска по чл. 225 от КТ като същите възлизат на сумата от 101.80 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

             Воден от горното , Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г.О.С.  с ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ Заповед № 004/27.12.2016г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”  и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА Г.О.С.  с ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „ техник качествени измервания“ при ответника.

ОСЪЖДА „Д. ВАН КОВ“ ЕООД с ЕИК 200000178 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Христо Ботев 20, представлявано от Д. Е. В. да заплати на Г.О.С.  с ЕГН ********** ***  сумата от 2061.19 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа по чл. 225 от КТ за периода от 28.12.2016г. до 14.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 09.01.2017г. до окончателното издължаване, като искът на присъдения размер до пълния претендиран такъв до сумата от 2500.00 лева и за периода до 27.06.2017г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА „Д. ВАН КОВ“ЕООД с ЕИК 200000178 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Христо Ботев 20, представлявано от Д. Е. В. да заплати на Г.О.С.  с ЕГН ********** ***  сумата от  709.05 лева – разноски за  адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Г.О.С.  с ЕГН ********** ***  да заплати на „Д. ВАН КОВ“ЕООД с ЕИК 200000178 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Христо Ботев 20, представлявано от Д. Е. В. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 101.80 лева.

ОСЪЖДА „Д. ВАН КОВ“ЕООД  с ЕИК 200000178 със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Христо Ботев 20, представлявано от Д. Е. В. да заплати по сметка на ВРС  държавна такса  в размер на 182.45 лева и разноски за вещо лице в размер на 35.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред  Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок, считано от обявяването му на 14.06.2017г.

 

                  

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

Версия за печат
Свързани страници