Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 2035-2016

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 206

    гр.В., 26.05.2017г.

 

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

В.ският районен съд, гражданска колегия, 4- ти състав  в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател : Милена К.

при секретаря О.П. като разгледа докладваното от съдия К. по гр.дело №. 2035 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 344, ал.1, т.1, т.3 от КТ  във вр. с чл. 225 ал.1 КТ, чл. 224, чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Претенциите на ищцата произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника, по силата на което същата работила на длъжност продавач – консултант при ответника, когато със заповед № 63 от 18.08.2016г. е прекратено трудовото правоотношение, с посочено правно основание чл. 190, ал.1, т.2 от КТ - неявяване на работа повече от два дни работни, а именно- от 20.07.до 25.07.2016г. Ищцата поддържа, че издадената заповед за уволнение е незаконосъобразна, поради това, че не е мотивирана, липсва правно и фактическо основание за издаването й. Подробно в обстоятелствената част на исковата молба от ищцата се излагат твърдения, че същата е имала разрешение да отсъства от работа  като компенсация за работата й в Р.,  както и че на 23.07.2016г.  по телефона била уведомена от друг колега, че трябва да извърши ревизия - преброяване на стоката на гарата. Сочи се, че с преброяването е приключила на 25.07.2016г., когато пристигнал съпругът на управителката на ответното дружество и й заявил, че не иска да я вижда на работа, заради скандал с жена му на посочения събор в Р.. Ищцата твърди, че го е уведомила, че напуска работа, след което е подала молба при счетоводителката на работодателя, но не знае кога е била входена молбата. Поддържа, че същата е подадена седмици преди получаване на гореописаната заповед за уволнение. Поддържа, че след като получила заповедта за уволнение е установила, че не са й изплатени трудови възнаграждения за м. юни, юли и до 18 август 2016г. Тогава попитала в счетоводството и била уведомена, че възнаграждението за посочения период по ведомост е изплатено. Твърди, че не се е подписвала във ведомости за заплати за м. юни 2016г. и юли 2016г. Поддържа, че е останала без работа за срок от 6 месеца.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна заповед № 63/18.08.2016г. Да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за времето,  през което е останала без работа за срок от 6 месеца, считано от 19.08.2016г. до 19.01.2017г. в размер на 3000.00лв. или по 500.00лв. месечно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.  Да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни в размер на 300.00лв.,  ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати дължимото се трудово възнаграждение за месеците юни, юли и до 18.08.2016г. в общ размер на 800.00лв., както и лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение от датата на падежа на всяко трудово възнаграждение до предявяване на иска в съда, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване на сумата.   Претендират се разноски по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника, като същият оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че атакуваната заповед отговаря на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, ясно са посочени причините за уволнение. Поддържа се, че са спазени всички изисквания. Изискани са и писмени обяснения по чл. 193 от КТ. Поддържа се, че твърденията на ищцата за ревизия за периода от 23-24.07.2016г. не кореспондират с обективната истина, тъй като същата не попада в кръга на лицата, които извършват ревизия. Твърди се, че ищцата е подала молба за напускане на 05.08.2016г. и същата е заявила, че желае да прекрати трудовото си правоотношение. Оспорва се размера по чл. 222 от КТ. Твърди се, че не й се дължи възнаграждение, ищцата е преустановила изпълнението на трудовите си задължения от 20.07.2016г. и че не й се дължи възнаграждение за пълен месец, а само до 20.07.2016г. Поддържа се, че обезщетението за неизползван отпуск в размер на 352.03. лв. е изплатено на 30.09.2016г. Представят се и писмени доказателства.

С протоколно определение от 27.04.2017г. съдът е допуснал изменение в размера на исковете - искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 19.08.2016 до 19.01.2017 г. се счита, предявен за сумата от 792.12 лева; искът за заплащане на изплатено възнаграждение за месеците юни 2016г. и юли 2016 г. се счита, предявен за сумата в общ размер от 520.95 лева; искът за заплащане на трудово възнаграждение за месец август 2016 г. за 19 дни се счита, предявен за сумата от 391.14 лева; искът за заплащане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение се счита, предявен за сумата от 4.64 лева за месец юли 2016 г. и 3.91 лева за месец юни 2016г. 

По делото са събрани писмени доказателства.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Не се спори, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „продавач-консултант”. Със Заповед № 63/18.08.2016г. е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ – поради неявяване на работа повече от два работни дни, а именно от 20.07.2016г. до 25.07.2016г. 

С молба от 03.08.2016г., получена от работодателя на 05.08.2016г., ищцата е поискала от работодателя си да бъде освободена от длъжност, считано от 03.08.2016г. Видно от приложената молба поделото върху същата има поставена резолюция „Не”.

С писмо от 08.08.2016г. на ответника, получено от ищцата на 11.08.2016г., било поискано от същата на основание чл.193, ал.1 КТ да даде обяснение за отсъствието си от работа от 20.07.2016г. до 25.07.2016г. в тридневен срок от получаването. Предупредена била със същото писмо, че при непредставяне на оправдателен документ ще бъде прекратено трудово правоотношение. На 11.08.2016г. ищцата дала обяснения по случая, видно от приложеното по делото обяснение /стр.24/, същата посочила като причина за неявяване на работа за периода от 20.07.2016г. до 25.07.2016г., че й било казано от управителката на ответното дружество, че не иска да я вижда повече и да подаде молба за напускане.    

От приложения график за работно време за месец юли 2016г. е видно, че ищцата е следвало да се яви на работа за периода от 20.07. до 25.07.2016г.

По делото са разпитани свидетелите Б., П., Г., В..

Св. Б. сочи, че работи на обекта на гарата, а ищцата е работила на обект на ул.”Ш.”. В началото на месец юли била на събор в Р.. На въпросния събор имало спор между ищцата и управителката на ответното дружество. Не знае дали ищцата е била на работа след завръщането им от събора. Няколко дни след завръщането им от събора в Р. ищцата била на обекта на гарата, за да разговаря с И.Д., съпруг на управителката на ответното дружество. Сочи, че не знае за какво са говорили. По-късно видяла, че има полиция и че е имало някакъв скандал.

Св. П. сочи, че е работила на обекта на ул.”Ш.” заедно с ищцата. Заявява, че преброяване се прави само на обекта, в който работят. Същата сочи, че имат график за работно време, който се спазва. Не знае причината, поради която ищцата не е идвала на работа, решила, че е в отпуск. Свидетелите Б., П. и Г., завяват, че се спазват графиците и всеки знае кога е на работа. Графикът се поставя на видно и място и никой от работниците не е чакал да бъде повикан, за да отиде на работа.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и кореспондиращи си с данните по делото.

По делото е изготвено заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено.

В съдебно заседание на 27.02.2017г. ищцата е оспорила  истинността  на  ведомости за заплата за м. юни 2016г. и юли 2016г., представени с отговора от ответника, като е заявила, че  подписите в  тях не са нейни, и ответникът е заявил, че  желае да се ползва от  тези документи като доказателство.  Поради това, на осн. чл.193  от  ГПК, съдът  е  постановил  да се извърши  проверка на  истинността на  представените ведомости за заплати за м.юни 2016г. и м.юли 2016г. За извършване на проверката е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице в  заключението си безспорно е  установило, че подписите  положени  в графа  “подпис” на М.Г.К. във  ведомости за заплати за месеци юни 2016г. и юли 2016г. не са изпълнени от ищцата.

Заключението на вещото лице е оспорено от представителя на ответната страна без посочване причина за необоснованост или некомпетентност и не са направени искания във връзка с последното. Съдът го приема, като  компетентно  и обосновано, поради  което счита, че оспорването на  истинността  на представените ведомости  за  заплати относно  подписите на ищцата за  месеци: юни 2016г. и юли 2016г. е доказано, поради което ги изключва от доказателствата по делото. За установяване размера на претендираното трудово възнаграждение е назначена и изслушана съдебно - икономическа експертиза. Според  заключението  на вещото лице, което  не е оспорено  от  страните  и съдът  цени като компетентно и обосновано,  размерът на  дължимото   трудово  възнаграждение за м. юни  2016г. е  319.26 лева, за м. юли -13р.дни е 201.69 лв. Вещото лице е посочило и размера на обезщетението за оставане без работа. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна за неоснователен.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя. Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – чл. 193, ал. 1 КТ, не е длъжен обаче да се съобрази с изнесените в обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност работник или служител данни и да ги вземе предвид при преценката относно вида на дисциплинарното наказание.

В практиката трайно и непротиворечиво се приема /като пример решения № 92 от 16.03.11г. по гр.д.№ 910/10г.,№593 ат 6.10.11г.по гр.д.№ 31/10г.на ІІІг.о.,№ 1685 от 19.10.05г.по гр.д.№ 3106/03г.на ВКС/, че разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.

В случая работодателя е поискал писмени обяснения на основание чл.193, ал.1 КТ от ищцата /стр.23/ и същата е депозирала такива /стр.24/. Заповед № 63/18.08.2016г. съдържа данни за нарушителя, посочено е наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, описано е нарушението и времето на извършването му - поради неявяване на работа повече от два работни дни, а именно от 20.07.2016г. до 25.07.2016г.  Законът не предвижда изискване за форма, в която обясненията на работника или служителя да бъдат дадени, нито има изискване за формално иницииране на дисциплинарно производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започната процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност, нито пък да посочва обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация; достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията./ Решение № 174 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г., IV г. о., ГК/.  Относно твърдението на ищцата, че е подала молба за напускане на работа, то видно от доказателството по делото, че ищцата е подала молба до работодателя си с дата 03.08.2016г. с искане да бъде освободена от длъжност. Ищцата не твърди да е подала молбата поради забава на плащания. В исковата молба сочи, че е подала молбата за напускане след скандал със съпруга на управителката на ответното дружество, който й е казал, че не иска да я вижда повече и че е изложила жена му на събора в Р.. На основание чл. 325, т. 1 от КТ трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните. Фактическият състав изисква всяка от тях да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. Насрещната страна, към която е отправено предложението за прекратяване на трудовото правоотношение, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. Поради което, съдът приема, че трудовият договор не е прекратен по взаимно съгласие.

Установи се по делото, че ищцата не е била на работа за времето от 20.07.2016г. – 25.07.2016г. На основание чл.154 ГПК всеки трябва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая възражението, че е била компенсация не се доказа. Не се доказа и да е извършвала преброяване в друг обект на 25.07.2016г. От показанията на свидетелите се установи, че ищцата действително не е била на работа, не могат да посочат причините за неявяването й. Свидетелите са запознати с възникнал скандал между ищцата и управителката на ответното дружество по време на събор в Р.. Разпитаните свидетели са категорични, че всеки обект си има график за работно време и всеки служител знае кога следва да се яви на работа. Видно от приложения график за работно време за м.юли 2016г. /стр.60/ е, че ищцата е следвало да бъде на работа.   

Предвид горното, съдът счита, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана, изискани са и дадени обяснения от работника.

Несъмнено неявяването на работа е тежко нарушение и при налагане на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението.

По иска по чл.344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.  Поради неоснователност на иска по чл.344, ал.1, т. 1 КТ и този иска се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл.224 КТ - Установи се в процеса, че обезщетението за неползван платен годишен отпуск е изплатено на ищцата, но това е станало след завеждане на исковата молба в съда – на 30.09.2016г. Поради плащане в хода на  делото, исковата претенция за тази главница ще следва да бъде отхвърлена.

 По исковете за неплатени трудови възнаграждения по чл. 128 от КТ.

Основателна се явява претенцията на неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 от КТ за месеците юни 2016г. и юли 2016г.  

 Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща  възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

От представеното заключение на вещото лице се установява размерът на трудовото възнаграждение за м. юни 2016г. - 319.26 лв. и  за м. юли 2016г. - 201.69 лв. Липсват доказателства обаче трудовото възнаграждение да е изплатено / доказано е оспорването на ведомости за заплати за м.юни 2016г. и м.юли 2016г.  и същите са изключени от доказателствата по делото/ и поради това ответникът ще следва да бъде осъден да го заплати. Дължимото трудово възнаграждение за процесния период възлиза на сумата от 520.95 лева, като исковата претенция следва да бъде уважена. С оглед уважаване на исковете за неплатени трудови възнаграждения, основателна се явява и претенцията за лихва за забава върху тези суми от падежа им до подаване на исковата молба в съда – 02.09.2016г. Съдът изчисли лихвата съгласно програмен продукт и същата възлиза върху главницата от 319.26 лв. на 3.47 лв. и върху главницата от 201.69 лева на  0.45 лева, в който размер следва да бъде осъден ответника.  

Предвид уважаване на главните искове, основателни и доказани се явяват и исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете до окончателното издължаване.

Искът по чл.128 КТ за м.август 2016г. за сумата от 391.14 лева следва да се отхвърли като неоснователен, ведно със законната лихва. Задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа. Установи се по делото, че ищцата от 20.07.2016г. не полага труд при ответника, поради което и искането за заплащане на трудово възнаграждение за месец август 2016г. е неоснователно.

По разноските.

Право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска, който е представил списък по реда на чл. 80 ГПК с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 900 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част – 275.80лв.   

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да понесе направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска:  за вещи  лица в размер на по 24.52 лева или общо 49.04 лева,  държавна такса в общ размер 100.00 лв.

Според трайно установената съдебна практика, с нормата на чл.359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, само от заплащането на дължимите към съда по силата на чл.75 и чл.76 ГПК държавни такси и разноски за съдебното производство независимо от изхода на делото. Но по силата на чл.78, ал.3 ГПК работниците и служителите, ищци по дела за трудови спорове, са длъжни да заплатят, направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени, както и когато са станали причина да се направят разноски от насрещната страна. В този смисъл Решение №76 от 16.02.1995г. по гр.д.№1442/94г., ВС, ІІІгр.о., Определение №60 от 9.03.2010г. на ВКС по гр.д.№161/2010г., ІІІгр.о. и др. В случая ответникът е представил списък по реда на чл. 80 ГПК с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 420 лв. Съдът следва да осъди ищцата да заплати разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част, а именно 291.29 лв.    

Предварително изпълнение на решението

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която е уважен присъденото трудово възнаграждение.

Воден от горното , Съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :   

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от М.Г.К.,***, срещу „Н. 09” ЕООД , ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В.,  ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17,  обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.344 ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна на заповед № 63/18.08.2016г., с която на основание чл.190, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение;  иск с правно основание чл.344 ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 792.12 лева, представляваща обезщетение за времето от 19.08.2016г. до 19.01.2017г., през което е останала без работа поради  уволнението, ведно със законната лихва върху търсената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.К.,***, срещу „Н. 09” ЕООД , ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17, иск по чл.224 КТ, като погасен поради плащане в хода на процеса, ведно със законната лихва, като неоснователни.

ОСЪЖДА „Н. 09” ЕООД, ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17, да заплати М.Г.К.,***, сумата в общ размер от 520.95 лева /петстотин и двадесет лева и деветдесет и пет ст. /, представляваща трудово възнаграждение м.юни 2016г. в размер на 319.26 лева и за м.юли 2016г. в размер на 201.69 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска в съда – 02.09.2016г. до окончателното издължаване.  

ОСЪЖДА „Н. 09” ЕООД, ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17, да заплати М.Г.К.,***, сумата в общ размер на 3.92 лева, представляваща лихва за забава върху всяко просрочено трудово възнаграждение, както следва: лихва за забава върху сумата от 319.26 лева в размер на 3.47 лева,  считано от 26.07.2016г. до подаване на исковата молба в съда – 02.09.2016г., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от  3.91лв.,   лихва за забава върху сумата от 201.69 лева в размер на 0.45 лева,  считано от 26.08.2016г. до подаване на исковата молба в съда – 02.09.2016г., като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 4.64лв.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Г.К.,***, срещу „Н. 09” ЕООД , ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17, иск по чл.128 КТ за неизплатено трудово възнаграждение за м.август 2016г. за сумата от 391.14 лева,  иск за лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху търсената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователни.  

ОСЪЖДА „Н. 09” ЕООД , ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17, да заплати по сметка на ВРС, сумата в общ размер от 100.00 /сто/ лева - държавна такса и 49.04 лв. - възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от иска, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Н. 09” ЕООД , ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17, да заплати М.Г.К.,***, сумата от 275.80 лева /двеста седемдесет и пет лева и осемдесет ст. / - разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА М.Г.К.,***, да заплати на „Н. 09” ЕООД , ЕИК: 200855460, със седалище и адрес на управление: гр.В., ж.к.”Б. Т.” бл.6, вх.Д, ет.5, ап.17, сумата от 291.29 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.2 от ГПК за доказано оспорването  на истинността на ведомости за заплати за месеци: юни 2016г. и юли 2016г. в частта относно истинността на подписите на ищцата, като  ги  изключва  от   доказателствата  по  делото.

        На основание чл.194 ал.2 от ГПК, след влизане на Решението в сила да се изпратят копия от ведомости за заплати за месеци: юни 2016г. и юли 2016г. и копие от  протокола  за съдебно- почеркова експертиза, ведно с препис от настоящото решение на Районна прокуратура- В.,  по  компетентност.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК в частта за присъденото трудово възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:    М.К.

Версия за печат
Свързани страници