Търсене в сайта


Последни актуализации

Архиви
Декември 2019 (154)
Ноември 2019 (180)
Октомври 2019 (151)
Септември 2019 (42)
Август 2019 (62)
Юли 2019 (199)

Информация
  • Видин, пл. "Бдинци" №1,
  • тел. 600782
  • факс 600791
  • дан. № 4050001011
  • БУЛСТАТ 000159747
решение по гр.д. № 952-2016

Р Е Ш Е Н И Е № 462

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

гр. В., 25.08.2016г.

 

В.ският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                   

                                            Председател : Тодор Попиванов

 

при секретаря О.П., като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 952 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба от К.И.Г. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.М А., против „СО МАТ” АД – клон В., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.В., СПЗ, представлявано от М.Р., с иск за заплащане на суми, дължими от трудов договор.

Поддържа се от ищеца, че ответникът, в качеството му на работодател, му дължи изпълнение на парично задължение по прекратено трудово правоотношение, както следва: 1567.75 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.Януари 2014г., м.Март 2014г. и м.Април 2014г., 2405 евро /с левова равностойност 4703.77 лева/ – неизплатени командировъчни пари за периода от м.Май 2014г. до м.Декември 2014г., 792.89 лева – неизплатени транспортни разходи, такса паркинг, винетки и др., направени от ищеца по време на командироването, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2016г. до окончателното издължаване, както и 321.59 лева - лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от първо число на месеца, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба - 26.04.2016г., произтичащи от трудово правоотношение между страните, прекратено със Заповед № 13/12.02.2015г.

          Ответникът е подал отговор на исковата молба, с която признава иска и заявява, че не оспорва, че дължи паричните суми по исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и обстоятелства, които не подлежат на доказване, а именно: че страните са се намирали в трудово правоотношение – ищецът в качеството на работник, а ответникът – в качеството на работодател; че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 13/12.02.2015г. на управителя на ответното дружество, както и че последното е останало задължено за изплащане на претендираните от работника суми за трудово възнаграждение, командировъчни пари, разходи при командироване и лихва за забава.

 Съдът, като разгледа исковата молба, приетите по делото доказателства и признанието, направено от ответника, за което съдът е приел, че са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване, намира за установено следното от фактическа страна:

          Видно от представената трудова книжка на ищеца и от заповед Заповед № 13/12.02.2015г. на управителя на ответното дружество, страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищецът е полагал труд на длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози” в ответното дружество. Трудовото правоотношение е прекратено на основание: по взаимно съгласие между страните, считано от 13.02.2015г. Ответното дружество е останало задължено към работника и служителя за заплащане на парични суми за трудово възнаграждение, командировъчни пари при извършване на международен автомобилен превоз и разноски свързани с командироването, за периодите и в размера, посочен от ищеца и признат от ответника, поради което не се налага назначаване на съдебна експертиза.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.128, ал.2 от КТ, чл.215 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни и доказани, тъй като безспорно се установи по делото наличието на трудово правоотношение между страните. Ищецът е престирал труд на длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози”, за което му се дължи трудово възнаграждение за исковия период. Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ, според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Установи се също, че трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество е прекратено по взаимно съгласие, считано от 13.02.2015г. Твърдението за не плащане на трудовото възнаграждение не се оспорва, а се признава от ответника – за исковия период и в претендирания размер. Същото се следва и по исковите претенции за заплащане на командировъчни пари и разходи при командироването. Поради изложеното предявените искове са основателни и доказани по размер.

Предвид основателността на иска по чл.128, ал.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение на работника, основателен и доказан с оглед признанието на ответника, се явява и искът за заплащане на обезщетение за забава върху него, за претендирания период – от считано от първо число на месеца, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба - 26.04.2016г. и в претндирания и признат от ответника размер - 321.59 лева.

          На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените и претендирани от ищеца разноски съразмерно уважената част от иска - в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, тъй като ответникът е направил неоснователно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, поради това, че предвиденият в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален адвокатски хонорар по делото съразмерно цената на иска и на основание чл.7, ал.1, т.1 предл. последно и чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, е 699,30 лева, както и да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 350.86 лева.

  

 Мотивиран от горното, Съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „СО МАТ” АД – клон В., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.В., СПЗ, представлявано от М.Р., да заплати на К.И.Г. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, следните суми, дължими по трудово правоотношение между страните, прекратено със Заповед № 13/12.02.2015г. на управителя на ответното дружество:

1. 1567.75 /хиляди петстотин шестдесет и седем лв. и седемдесет и пет ст./ лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за м.Януари 2014г., м.Март 2014г. и м.Април 2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на иска в съда 26.04.2016г.  до окончателното изплащане;

2. 4703.77  /четири хиляди седемстотин и три лв. и седемдесет и седем ст./ лева, /с равностойност на 2405 евро/, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода от м.Май 2014г. до м.Декември 2014г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на иска в съда 26.04.2016г. до окончателното изплащане.

3. 792.89 /седемстотин деветдесет и два лв. и осемдесет и девет ст./ лева, представляваща неизплатени транспортни разходи, такса паркинг, винетки и др., направени от ищеца по време на командироването, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на иска в съда 26.04.2016г. до окончателното изплащане.

4. 321.59 /триста двадесет и един лв. и петдесет и девет ст./ лева - лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение, считано от първо число на месеца, за който се дължи трудово възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба - 26.04.2016г.

ОСЪЖДА „СО МАТ” АД – клон В., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.В., СПЗ, представлявано от М.Р., да заплати на К.И.Г. ***, ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, направените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „СО МАТ” АД – клон В., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.В., СПЗ, представлявано от М.Р., да заплати на РС – В. държавна такса върху уважените искове в размер на 350.86 /триста и петдесет лв. и осемдесет и шест ст./ лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред В.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

                                       

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :    / П /

Вярно с оригинала

Секретар:

Версия за печат
Свързани страници